Макар да идва… винаги навреме,
(така поне се пее в песента)
тя закъснява - Дявол да я вземе!
Ужасно закъснява, Любовта!
……… ...

Не че е кой знае какъв повод, но уважаван наш поет написа в стиховете си „ черни планини“. Това си е рецидив, доколкото и друг път е писал за“ черни водопади“, „черни облаци“ или „черно бъдеще“. Не може така! Светът гледа и се движи в друга посока. Вече има апели за преименуването на Черна гора и на ...

Съдбовна бременност
Ще ми се наложи напук на себе си да се замъкна
в Сити центъра на нашето голямо българско село
и само за две минути смело със замах да затъкна извора,
от който за всички ни извират проблемите. ...

Спасявай бавно
дългия си ден,
започнал преди слънцето да види,
че няма нощ,
която да умре ...

Дали съм млада или стара?!
Дилема няма по въпроса.
За равенството пред олтара
в спор шпаги няма да кръстоса!
Отдавна любовта е бисер. ...

Ние разделихме Корана, за да го четеш на хората, без да бързаш. Ние го изпратихме свише на части.
Коран, 17-та сура Ал-Исра (Нощно пътуване)
Когато остана сам, отецът постели една овча кожа на каменния под до огнището, седна отгоре ѝ и се зае да разглежда придобивките си. Червеният карбункул тихо пр ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и шеста
„Танцът“ на огъня
Здрачът едва бе наченал да се процежда през гъстата облачна покривка, от която все по-обилно се сипеше подобен на гранули сняг, когато се случи нещо нечувано! За разлика от друг път, когато огнелом ...

"Там, във мрака на нощта,
бродят злите същества..”
—--
Дойдоха след полунощ. Бяха двама . Наистина бяха добри. Въобще не ги усетих. Груба грешка, която можеше да ми коства живота. Тези си струваха парите, които някой им бе платил за мен. Истински профита. Със сигурност не бяха нашенци. Скъпи наемниц ...

Във сънища безсънни все живея -
в полите черни на отвесни планини.
От полъха на чужди мисли леденея
и скитам сам из кривогледи равнини.
Печатът на отвъдното отвред надвисва - ...

Стоя до отворения прозорец, приглаждам с полупрозрачни длани алената си рокля. Тук съм има няма от двеста години, стоя и чакам него. Моята голяма любов Антонио. Същия Антонио, който предаде обичта ми заради онази недостойна фръцла. Мъжа заради който ми нахлузиха въжето. Не ме разбирайте погрешно, да ...

Кой назова те луда? Дръзна да изрича
такива думи, обич? Стар последен влак?
Самият той слепец е, може би глупак.
Не вижда ли душата искрена девича?
Вдигни глава, любов! Виж колко ти прилича, ...

Днес е девети май, събота. Годината няма значение вече. На 60 станеш ли, броиш не годините, а времената.
Не прочетох някой да хвали Русия. За нея е Ден на победата.
Други смятат, че е ден на Европа. Всички днес се подиграват с Европа.
Но днес е и ден на мълчанието.
Никой не говори за Русия и за Евро ...

КАК БОЖЕСТВЕНО ПРЕКРАСЕН СИ, ЖИВОТ!!
Олга Малцева-Арзиани
Превод от руски: Албена Димитрова
Запламтяха бели люлякови свещи.
И лилави... Радостта е в пълен ход. ...

Какво е нужно нам сега?
Европа, казват, на Европа - ден е
Днес.
И аз се радвах на таз реалност
И идея някога. Вече не. ...

Извай ме от остатъците нова.
От гьол душата моя извади.
Стеснен ми е отдавна кръгозора,
затворих се, дано не прокърви
наново тя — душата не е дреха, ...

Сутрин и вечер, в сърцето с тревога,
с тиха молитва се молех на Бога ...
Ангеле верен, мой ангеле златен,
молех аз Бога при мен да си пратен....
Ето, накрая те Господ изпрати, ...

Ела при мене властно с влудяваща походка
и пак да е прекрасно във вишневата лодка.
Със изгрева далечен от там- от небосвода,
със чара си сърдечен и женската пророда.
Със бъдеща милувка от нещо неродено. ...

Очаквам те и знам, ще дойдеш,
напрашена от дълъг път.
Усмихната до мен ще седнеш
и знам, ще замълчи светът.
Пътувах, да те срещна се надявах ...

Като кладенец-пресъхнала.
Отказала да търся любовта.
Като кубче лед - замръзнала,
Издигна ме от пепелта.
Счупените ми крила излекува- ...

Като кладенец-пресъхнала.
Отказала да търся любовта.
Като кубче лед - замръзнала,
Издигна ме от пепелта.
Счупените ми крила излекува- ...

Дали битовизмите са водещи и определят хората ...какво ли би отговорил станалия в последно време популярен ИИ.
*
Шегите на мъжете са винаги смешни и навременни,...когато той не е твоят
**
Трябва да живеем така, щото никой да не разбере къде ти винаги пътуваш, ...

За късната любов не се говори,
тя е единствено смисъл за двама.
Не звучи с фанфари, тромпети.
Не крещи, че е обич голяма.
Често идва в края на август ...

Тази любов - почти ослепяла -
ги разпъва сред мир и пожар
Всяка дума, в плътта натежала,
е белег под кожата - стар.
А страхът, че след нея ще бликне ...

Дойде при мене късно - като влак
пропуснал всички гари на сърцето ,
когато вятърът на моя мрак
донасяше от миналото ехо.
Дойде без гръм, без огнени слова, ...

МЕЖДУРЕЛСОВО ВРЕМЕ
Пролетта не дойде.
Умориха се всички да чакат.
Да я търсим! Къде?
Ние тръгнахме, сменяхме влака. ...

На разбрания човек малко думи му трябват —
един поглед стига, за да разбере.
Не пита шумно, не съди, не бяга,
а тихо до болката чужда ще спре.
Не му трябват клетви, обещания гръмки, ...

Обичах те!
С хартиени криле
сърцето ми към пламъка летеше.
С вярата наивна на дете,
че този път е истинско. ...

Когато станах първи клас
през шестата година,
не знаех как да вляза в час
след детската градина.
Бях много палав първолак. ...

Дъждът с нетърпеливи нежни пръсти
косите по лицето ми лепи,
а вятърът на мене май е кръстил,
врабчето, спящо в старите липи.
То мъничко е. Колкото надежда, ...

Двама пешеходци, баща и син, набирали височина по пътя сред полегатите склонове на габровския Балкан. Продали били стоката на пазара, бая пари прибрал старият в пояса, та всичките дисаги оставил на младия да ги носи. Пътят на връщане до селото им се струвал дважди по-дълъг, шаячните дрехи дважди по- ...

Отдавна в трета възраст е Генади
и гребенът му също е в архив,
но бърза той мустака си да глади
след всичко женско, и се чувства жив.
На пейка сяда в градската градина. ...

Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...

Не ми достига малко, може би,
в сърцето ти зовящо да се сгуша.
Невидима стена ли две съдби,
разделя ги като море от суша?
Ах, любовта ми е море, но то ...

Тъй мила е и грациозна,
макар душевно грозна!

Приписват му нелепи чудеса,
по-тежки и от тръните, и кръста.
Изказват го с отворени уста...
Четат си го угодно и през пръсти...
А той не се направи на велик, ...

Зайо тръгна на уроци
каратист решен да става.
Удря крушата с подскоци,
всичко в тренировки дава.
Полва даже и ушите - ...