СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. ...

Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...

След всеки стих в откровения от мен написан...
След всеки хубав коментар!?
След притеснението, че съм недоучен
и нямам ценз голям нито титли!
А съм просто самозван драскач. ...

Днес денят е достоен за приказка,
сякаш прекрачил от филмова лента...
с аромати на вчерашен дъжд е пропит
и светлината на кехлибар от утрото взета.
Старият град задиша със зеления пулс ...

Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име, ...

Самотен?
Какво всъщност е това?
Тишина?
Уединение?
Липса? ...

Дяволът танцува сам
1.
На сцената от пепел, без публика, без звук,
той върти се в ритъм – със себе си напук.
Обут в грехове, със усмивка на лице, ...

Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...

Акцента, акцента.
Виж се как звучиш!
Огледай се добре!
Тебе трябва да те е срам;
Че във вените ти чужда кръв тече ...

Параноята ли те застигна?
Към мярка крайна ли посегна?
Глава така и не надигна –
май животът ти дотегна…
Към нищото ръка протегна – ...

ПРЕКОСЯВАНЕ НА ОКЕАНА
Нима дошла съм, за да си отида?
Стоя и гледам залеза на хълма.
Навярно тъй потъва Атлантида –
в безвремие, което ме погълна. ...

И ти ли, Музо моя,
в гърба ми нож забиваш?
В съдбите на пороя
ръцете си измиваш.
Ти ангел си привличащ ...

мъката изскочи като убиец
през светлия ден, през пролетта
бели листенца на вишна
политат
(между пръстите)

Една целувка срамежлива,
а толкова много означава.
Целувка като извор жива,
нищичко не иска, само дава!
Тя е като мелодична песен, ...

Едно горещо лято - край Созопол
морето бе излято от стъкло!
Пясъкът бе фин и страшно топъл!
Едно момче на плажа бе само.
А недалеч - едно - добро момиче ...

Пролетта във мъжките очи
рисуват я жените със крачета -
Щом дойдат топличките дни
по-нежен им е много силуетът...
Нали се сещаш, няма ги палтенцата, ...

Слава Богу, че нещата се случват
твърде нетипично!
Пролетното слънце ми съчувства,
защото те обичам!
Лъчезарна усмивка още сънно грее, ...

У С Т Р Е М
Не четем книгите само заради формата им на изява,
а и заради историите на героите описани в тях
и търсим заедно с автора вечния смисъл,
който е винаги там,все нейде пред нас. ...

– Ей, ама какви сте ми сладури така! Направо ще ви изям! Цяла Вселена тях чака, а те ми се излежават! И на всичкото отгоре си устройват любовни сцени без мен!
Самаил, както обикновено, не пропусна да демонстрира тежкото си присъствие в нерушимия им троен съюз с така характерния за него сарказъм.
– С ...

...
Ръката ми отвикна от писалката,
машинката ми пишеща ръждяса.
И се простих с илюзийката, малката,
че някога съм бил поет и пак съм. ...

_______________________________________
Тази глава е силно вдъхновена от многото красиви видеа и записи на духовни учители и автори като:
-Adyashanti
-Echkhart Tolle
-Bentinho Massaro ...

Ех, Господи... учителю наш.
Защо ме караш да се съмнявам във нас!?
Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,
нали ти на този път ме постави, кажи.
Защо все във мен вина търсиш, ...

Любов, любов, мечта си ти,
с красиво, нежно, светло име,
тъга и горест ми прости,
от тежка болка ти спаси ме.
Даряваш всеки влюбен с плам, ...

За поета трябва празен лист хартия или пожълтяла книга.
Подострен молив за перо и коляно за подлога е добро.
Поетът също се нуждае от чаша течност - алкохолен градус!
Мезе по вкус ще трябва, та рими да римува, съчинява...
От кутия, цигара щом извади, поетично времето му ще минава. ...

I. КЪЩАТА
Стоя пред голямата, сива къща и се взирам в притъмнелите прозорци. Слънцето скрива умореното си тяло зад далечния хълм, който е поруменял от горещата му ласка. Наблюдавам как мракът пълзи по короните на боровете, а хладния въздух щипе бузите ми, милва с премръзналите си пръсти страните ми. ...

Навярно мислиш си, че страдам
от твойта липса постоянна?
Отсъствието ти е награда
и плач на дружеското рамо,
което тъй и не зарязах, ...

ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...

В супермаркет многогласен -
Хванат клептоман опасен,
До мобилния салон.
На чистачката е ясен -
С трийсет кренвирша опасан ...

Наднича Алчноста в ключалката,
а Мерзоста пред дома ти
оплита кошници.
Сплетните ровят ти в багажа
и Подлоста предлага договор ...

Татето снощи отиде в мазата
И се изгуби завчас в тъмнината.
Търси вратата и вчера, и днес
По телефона си през GPS.
Викайте мама из махалата! ...

Гошо, Тишо, тати Мишо
Тихо кротко си седят.
Горски еко-въздух дишат,
А край тях мухи бръмчат.
Изведнъж отсреща иде ...

В пясъците на една пустиня
аз ръцете си заравям.
Там хлад се усеща.
От земята гореща
не искам милостиня ...

Извива към небето този път
Потънал сякаш в синори на ниви.
Цъфти иглика в сянката на дъб,
проскърцват глухо портите ръждиви
на черквата, привела рамена, ...

Неведнъж ли черна котка диво
в път пресече моята мечта?
Колко пъти враната кресливо
ми предрече болка в любовта?
В лабиринти подли да се скитам ...

***
Очите ти - два пъстри бисера искрят,
усмивката ти - лунен сърп изгрява,
косите ти - слънчеви лъчи блестят,
душата ти - врата към Рая… ...

врабче на оградата
в моята къща
очаквам следващия гост
sparrow on the fence
in my house ...

ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ГВОЗДЕЙ В ПАМЕТТА МИ
Брегът бе в плен на септемврийски хлад.
Умората, вълните укротила,
нахлу без взлом в притихващия град –
превзе го и остави го без сила. ...