"Но ах, какви ли приказни поляни
в очите ти тъй пъстри пак цъфтят... " *
и чувствата ми за любов призвани
с мелодии на арфите трептят.
От творческите, нежни, топли длани, ...

Спомням си как погледите ни се засякоха за първи път. Ето така, просто, без дори да си кажем дума, без да очакваме... Не знам в този момент какво стана, но тези твои погледи се забиха дълбоко като нож вътре в мен. Не зная какво ми направи и сега не знам, но този твой поглед до смъртта си ще го помня ...

Вещиците обичат черни котки
И нощите лишени от звезди
През деня са необикновено кротки,
но след полунощ яхват своите метли.
Облечени са с шантави, широки дрехи ...

В дневниците на живота
драскаме си планове с охота...
Не разбрали що за шум
въдворил е наший ум.
Дълга пролет тъй изкусна, ...

– Обичам нощите!
Тихият шепот изпълва тясната калдъръмена уличка. Докосвам с длан гладките, сини стени на къщата „Хиндлиян”. Чувам тихия шепот на безплътните хора, които бродят тук заедно с мен. Техните тихи гласове ме успокояват, доставят истинско удоволствие на духа ми. Нощта е единственото време, ...

РЕМИКС
Зимата свали снежната покривка –
вятърът носи полъх на зюмбюли.
Пролетта разтвори своята усмивка –
Разпукнаха цветята своите пашкули. ...

Прави каквото правиш, но мисли за после,
не всичко се връща, но всичко се носи.
Думите хвърлени в тъмното ехтят,
и в тишината пак щеще те намерят
Стъпките леки оставят следи, ...

РЕМИКС
За всичко аз бях виновна —
За теб бях мазното петно.
Връзката ни е отровна,
Ябълка с гнило ядро. ...

РЕМИКС
Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта. ...

(фантастичен роман)
Посвещавам на брат си Стефан и снаха си Виолета, която е българомохамеданка, а също и на 150 г. от Априлското въстание в България. Всяка прилика с действителни исторически личности и събития не е случайна. Но е само прилика.
януари 2024 - средата на февруари 2026 г.
Онези, които ...

Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...

Сред този век на похот и разгул,
вървя си – моят свят от всички скрит е.
А скъсаният от "прегръдки" чул,
бодлив е и ми стига до петите.
Аз – камъчето в мекия кравай. ...

Светът в събота и неделя,
за мен, превръща се в игра!
Два разкошни, цветни дни,
дни, пълни с живот
и сбъднати мечти, ...

Дупето ти стимулира
мъжките мераци.
Задни мисли провокира
чупещи матраци...
А се правиш на наивна, ...

Лошотията
Сега тя настанила се е в човешката душа,
като една зла, алчна, стара и грозна жена!
Избутала е нежната, красива, мила доброта
с измама и лъжа пробива си път напред тя! ...

Енергийни метаморфози
Водата-красота при изгреви, залези
и разруха непредвидима по никое време.
"Геодезичните изводи ще бъдат направени,
когато изсъхне на свлачището системата." ...

Огънят в мен се разгаря -
В пепел превръща плътта.
Душата ми бавно изгаря,
Въглен имам в гръдта.
Самотна стоя под небето - ...

Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...

О, пясъци навсякъде... покой...
И слънцето пече, и ме изгаря -
и с безпощаден, задушаващ зной
обятия пустинята разтваря.
Спасение, къде е то, не знам. ...

Ти си млада, напред устремена.
Аз пък – зрял, похабен и спокоен.
Аз не зная дали си за мене.
И не вярвам, че ти ще си моя.
Обградена си винаги с хора, ...

След дългите тирета на живота,
на всяка смърт след басовата струна,
до къдрите ти меки ще се кротна,
сред пяната овална на сапуна.
Живял почти отвесно пред надира, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и първа
През Тарилско море
„Пролетен сняг“ навлезе в Тарилско море с настъпването на пословично мразовитата в сравнение с незапомнени кръговрати - поне в началото си - пролет. Макар Заралар - когато пробиваше иззад често гъ ...

Тих и самотен е дворът, отдавна,
а през годините - верният страж,
вечно пази, нашата къща стара -
скоро, тя става столетница, май...
Как помни дворът назад колко лета, ...

Вървя по стъпки от застинал мрамор,
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...

Вървя по стъпки от застинал мрамор,
където вятърът е древен бог.
Родопа пази в пазвата си памет
за сина си и неговия жребий строг.
Той спрял се тук, на скалния отвес, ...

Кольо Свинята, бивш кмет на Триклюнци и поради това - настоящ алкохолик, седи на един счупен стол в хоремага и още от сутринта се люлее на него. Прави това от седмици, сякаш нарочно си избра най-окаяният стол, и не спира да го тероризира вече дни наред. В селото текат залози кога столът ще изнемогне ...

Разпада се нощта на геометрии
и чупи огледалното мълчание.
Луната е пияна от симетрии
надвили непрогледно колебание.
Но сенките се учат на отсъствие ...

Роден съм беден, жаден, гол!
В голямо село - Учиндол.
От малък бях - висок дългуч!
Обиждаха ме на маркуч!
В училище бях страшно слаб, ...

Чуй ме, смело сърце, захвърли тази кърпена ризка,
нявга с криви аршини не за теб е кроена била.
Съблечи я без срам, засияй... да те види и сам да поиска,
нощен вятър от сън да съшие златисти крила.
Чуй ме, бяла душа, измъкни се сама от капана, ...

За да свариш жива жаба, не бива да я пускаш във вряла вода… ще се измъкне от зоната, в която животът ù е застрашен. Кожните ù рецептори… ще я предупредят, че е в смъртна опасност… пускаш я във вода с нормална температура, а на нея, разбира се, това ù харесва. После… лекичко увеличаваш топлината. Съв ...

„Разбира се, че няма как да живеем безспоменно. Има обаче спомени, „затъването“ в които, технически погледнато, е... напълно излишно!...“ Защо е така и кои са те ли? - Отговорът е в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Фрагмент от домораслото мечтание: епизод... 27
Автор: Иван Бозуков
Да станеш шампион на държавата си по футбол четиринадесет поредни пъти и да не генерираш мощна фенска подкрепа е не просто глупаво, а направо... недалновидно.
Авторът
Футболът е просто спорт, а футболните отбори - нищо повече от футб ...

Надежда свети в тихия мрак,
като искра в нощта безкрайна,
шепти ни: „Утре пак е знак,
че всяка рана става тайна.“
И всяка грешка носи път, ...