КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло. ...

Понякога, о, Боже много често...
обзема ме тъга, защо!?
Горчи дори в съня ми горчилката,
успява буден, ако не... кошмарен.
Да се будя и да питам, защо, кажи! ...

Син копринен ден блести,
бледи бисери огрява,
стрък зюмбюл се полюлява,
вихри веят, лик искри.
Слънце ясно, ручей див ...

Релси в дъжда
На А.
До релсите застанал тихо наблюдавах
премигващите светлини на полупразните купета
и част от тази одисея ставах ...

Сред всичките ви: Може би, понеже
изгубих се. И съм, а и не съм.
Към нежните животът не е нежен.
Сърце едно. Инфарктът – чакан гръм,
поне веднъж небето да затътне, ...

Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...

Щастието търсим някъде,
оглупели от захлас.
Търсим го навсякъде,
а то е винаги в нас!
Искаме да сме щастливи, ...

"Но щастието, което бог ни прати,
насладата на часове богати,
със времето несетно отлетя."
Й. В. Гьоте
Следобед. Тихата уличка, свързваща кв. "Младост" с малката циганска махаличка до академичния корпус, е огряна от падащото слънце. ...

Присънва ми се често плаж мъждив,
дете строи от пясък своя замък.
И непогалено от вятъра ленив,
е вече старец от надгробен камък.
Превърнат в памет, скрита от цветя, ...

БЯХ ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ
... дали защото – стар загубеняк, отсвири ме животът на финала,
едва ли ще ме видите във фрак! – със някоя девойка в рокля бяла,
в парижкото предградие Берси за мен не питат знойните старлетки
и се теша с един бонбон "Merci" за всички преживени петилетки, ...

Сега денят е мълчалив
и ходи със брада набола.
Откакто хапна кадаиф…
И легна под една топола.
Изглежда нещо му тежи, ...

Шуми ми в ушите-
стириопора на всички мисли.
Без надежда,
но и без достатъчно отчаяние,
Заклещена съм в ада- ...

Нека ежедневието бъде ад,
от този, в който душата ти гори.
Тогава ще разбереш какво всъщност
е чувството да изпитваш любов.
Да можеш да преглътнеш с вдигната глава ...

. Пролет е навън, но светът се тресе горестно от войни, земетръси, всевъзможни стихии ... Излизам тази сутрин за литургия, а пред съседна сграда (необитаема) - седнал младеж, с недопита бутилка бира ... В храма се моля за него, да излезе от безпътицата ... Да му помогне Господ ... И войните да спрат ...

Честит Ден на Майката!
Днес празнуваме денят на майката,
скъпи майки, бъдете живи и здрави.
Думата мама е свята, тя ни е дарила с живот, радост и сила.
Майката, бди над децата си и цялото семейство, ...

Катя живееше от няколко месеца в София. След като завърши гимназия в Елхово се примоли на брат си да я вземе при себе си в столицата. Мразеше родното село, ама много го мразеше. Вечната немотия, в която бе израснала, вечно пияния и баща и безсилието на майка и, безропотно търпяща побоищата от оскоте ...

Класик съм, мярка, даже еталон,
часовник, с който всеки се сверява!
По-сладки са дори и от бонбон
творбите ми, по-важни и от хляба!
И чарът им, със хватка на питон, ...

Страннико, пое вселенските пътеки,
изгуби се във мрака на нощта.
Няма те. И няма да ме топлиш вече,
не ще отвориш пътната врата.
Не си мисли, че те забравих, ...

Всички сме много начетени,
надарени с прозрения,
въпреки скромните знания,
изправени пред всякакви мнения.
Всеки е в своята идентичност, ...

Онези думи тихите, с които
посрещаш ме, щом върна се от път
и щипката горчивост в питието,
и миговете що за нас горят
ме карат да те търся ненаситно ...

Времето извършва
Кръговете свои.
Човек всеки, и
Животно, всяко
Същество различни ...

По какво ги бием
Българите сме малък народ,
но с много, много голяма история!
Американците са голям народ,
но с много, много малка история! ...

От всички спецклиники,
след безчет скрининги,
завинаги,
бе надлежно изписан.
Бил Марко не нарко, ...

Според указанията, навих часовника да звъни в 2 часа 59 минути...
Звънна. Станах и гордо преместих стрелката на 4.
С чувството на изпълнен дълг, легнах на топличко при възпълничката си жена и блаженно
захърках.

Вече зелен е прозорецът,
беше до вчера хлад сив.
Пролет е, пролет е, пролет е!
Пролет, все още съм жив!

Отиде си, слава на Съдбата!
Не можа да понесеш,
идеята за щастие
без драма и излишни сцени!
Сега танцува самотата, ...

Нима греша,
че да мисля си извън кутията държа?
Нима греша,
че път различен аз реших да избера?
На другите не ми се подражава, ...

Война без опиат.
Войници под шрапнели.
Ракетите летят!
Деца… осиротели!
Куршуми, хора, степ. ...

Не съм геолог-от висша математика не разбирам,
но с аритметика статистики точни мога да правя,
в които на Стихиите да засичам фатални стартирания,
някои свързани с перманентни прогнози и за България.
Преди година и кусур описах в Големите земетресения, ...

Времето е смутно.
Времето е барутно.
Игри се играят.
Някои за нов
ред си мечтаят. ...

Бог те праща сега - ти да ми насочваш ракетите.
И насочваш ги ти, и го правиш много добре.
И съвместява стереодалекомерът вече полетата -
за стрелба на пределен обхват и в бурно море.
И е всичко прецизно, и е толкова точно насочено. ...

Когато Фуджи събира крилата на зимата,
виждам в далечния януари
диадемата на очите ти.
От шамисена лети
цвят на сакура – ...

Виждаш ли звездите как светят.
Те светят за теб.
Виждаш ли слънцето как свети.
То свети за теб.
Чуваш ли птичките как пеят. ...

Когато погледнеш назад...
Когато свалиш розовите очила...
Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал...
Когато осъзнаеш колко лъжи си простил...
Когато си направиш равносметка... ...

И по трасетата на сересетата
тръгнаха скандалите на ГЕРБ-ченгетата.
Скандалите Бойкови заприличаха
досущ на участъци от магистралите му:
всеки следващ застига, повлича ...