на Владимир Георгиев
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...
IV
Отборът на Албърт – лилавите представляваше сбирщина от персонажи. На първо място - той рижав нисък шишко с лунички. Приятелят му Франсис висок, слаб и леко неориентиран. Райнхард. Райнхард беше всичко, което те двамата не бяха. Беше добре сложен, бърз, организиран, но изключително надменен и вис ...
- Мразя Нова година! – въздъхнах, облегнат на стената на онзи бар. Вратата беше отворена и отвътре долиташе мелодията на Happy New Year на АББА. Кардам ме погледна, леко повдигнал вежди:
- Защо? За първи път те чувам да казваш подобно нещо.
- Ама си е така! Всяка година е едно и също– гледаме телеви ...
С нея започна всичко в една шумна нощ, в един клуб,
в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.
Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.
Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.
Взех две ...
Аз съм убиец. Отнех живот
в разцъфнал май ,под райски небосвод.
Не ме смути невинността на жертвата.
Трогателната нежност на духа,
преливаща във органичната й същност. ...
Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме , а очакваното да нехае и да убягва въпреки желанията. Тъй стана през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жегата ...
От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...
На малката гара, потънала в утринна мъгла, тя стоеше сама – жена със сърце, натежало от мечти. В ръката ѝ имаше билет за влак, който обещаваше да я отведе при любовта. Тя не знаеше къде отива, но знаеше, че щом дойде правилният влак, от него ще се появи мъжът за нея и няма да има причина да не го по ...
,, Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове, и копията си - на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч. И няма вече са се учат на война."
Исая 2:4
Може би си спомняте скулптурата пред сградата на ООН в Ню Йорк?
Изобразява мъж, който к ...
Ракът удържа орела от пропадане и щуката от потъване.
Макиавели е клонинг на Луцифер.
Зимна пролет е есенно лято и обратно.
Чувствам - значи живуркам; съчувствам - значи живея (егоист е демон; алтруист е ангел).
Индивиди без група (компания, общество, народ) може; група без индивиди - не. ...
Яви се в чекмеджето на бюрото
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...
Готов за проблеми, Бартак приближи.
Какво искате?
Сегеван се извини:
Това са мои приятели, искаха да се запознаят с Трошача. Заедно постъпихме на служба.
Ако пребия някого, ще се зарадвате ли? Аз съм същия като вас, но направих глупост и станах известен. Такива ли са вашите мечти? ...
Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...
Не съм окей, сред празничните чаши,
не ме вълнуват светските дела,
Не се забърквам, в лицемерни каши,
не ми е нужна… тази суета.
Отдавна спрях да чувам празни думи ...
Напукаха се устните от жаждата
на чашата до тях нестигнала.
Пустинята на дните стяга впряга си
и дюните безбройни пак издига.
Сред тях си точката безмълвновтренчена, ...
В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ
В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени. ...
Обичам роклите... така са лесни за събличане...
(И се усмихвам тука замечтано... за скритото под тях...)
Най-нежните ми думи за изричане
насочват ме по път... на сладък грях...
Представям си ефирно, как по раменете ...
Израства от една тъга животът,
до първата илюзия расте.
До първата разкъсваща Голгота
и до сълзата тиха на дете.
До камък хвърлен с ярост и усмивка, ...
Този дъжд... Аз си зная, че ти си,
а липите са все не разбрали.
Зад сребристите лунни кулиси,
тихо, тайно душата ми галиш...
Този дъжд от мъглата съблича, ...
Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...
Силен порой заваля и разтресе цялото небе. Дъждът биеше по покрива с такава сила, сякаш искаше да влезе в къщата като неканен гостенин. Но въпреки това, вътре цареше топлина – онази, която само домът може да дари.
В този дом се намираше момиче, което седеше свито пред прозореца, увито в меко, вълнен ...
С твоите костюми – не вървя.
С твоя ум – не мога как да блесна...
Защо е тая злоба и сръдня?
Защо не се погледнем просто честно?
Ех, пустата житейска суета... ...
Метър е мярка за изтъркване на подметки.
Полезен джогинг е само бягството от света.
„Христос воскресе“ да не казват неборещи се с греховете си.
Син рестартирал, Отец ще преинсталира света.
Луцифер е максималният хакер - заличава съвестта. ...