Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

И както пъпката дочаква онзи миг,
във който хубостта си ще разтвори,
така стихът в скалите скрит,
мълчи и чака, за да проговори.
Преди да дойде суха старостта, ...

Меч, щит, меч, щит! – крещеше воинът, който ги обучаваше.
Бяха отделно от останалите, групата на новаците. Учебните оръжия тежаха повече от бойните, с цел ръцете да свикнат и позаякнат. Но главата на Бартак пулсираше най-вече от снощното вино, макар да не изпи голямо количество.
Той поглеждаше краде ...

НЕОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Това е времето ми за тъга –
начене ли да шепне листопадът.
И пресечеш ли жълтата мъгла –
нататък прекоси площада. ...

Чао, училище любимо,
с теб за малко се прощавам,
щото слънчице игриво
ме с усмивка поздравява.
И подканя до забрава, ...

Ще продължава любовта,
като река ще се разлива. -
Вълна на щастие в кръвта,
усмивка странно мълчалива...
И името ти - светъл свян, ...

Блок цехове - фабрика.
Блок магазини - мол.
Блок апартаменти - кооперация.
. . .
Блок сърцев - саркофаг.

Душата е бронирана, сърцето спи,
очите са отворени по навик.
Безцветно точат се еднакви дни,
надеждата отдавна е удавник.
Посоките са слети във кълбо ...

Погледни звездите в нощното небе!
Толкова са много и така далече.
Коя е най-красивата за тебе?
Коя усещаш, че е твоя вече?
Изчакай докато се появи зората, ...

Спокойствието си избрала,
но в него липсва топлина.
Страстта е вече отшумяла -
и тъй изнизвам го деня.
Не търся ласките на друга. ...

Годините 65 побрах ги в сърцето.
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...

Сутрин паркът кипи. Буболечки в тревата се щурат,
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...

ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира. ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 13: Аз умрях?
Започнаха хладни дни да се редят. Ту дъждовни, ту облачни. Слънцето се появяваше или се криеше. Бяха приятни освежаващи зеленината дни. Всичко ухаеше много приятно във въздуха. Уханието караше самодивите да се вълнуват и макар да не харесваха дъ ...

Здравей, драги ми читателю! Искам да ти разкажа една история. История за една лудо влюбваща се и обичаща с цялото си същество душа. Разказ за вечната любов. Разказ за неосъществената навреме, но никога забравена любов. Разказ за неизживяната, но дълбоко преживяната любов – любов, която не бе само из ...

Липсваш ми ужасно много.
Искам те до изстъпление.
Писна ми да казвам "Сбогом!"
Слабостта ми е спасение.
Вярата ми се стопява, ...

Потапям се във влюбената пяна
на този обещаващ майски ден,
лъчите ти обличам, ще остана
в най-слънчевия порив, съкровен.
И после по минутите ще тичам ...

Цял живот лутане, щуране...
между успехи и тежки провали
с малко прегръдки между деня и нощта,
с тежки запои при приятели стари.
Цял живот търсещи, спорещи... ...

С природата в синхрон сме —
тя е мое огледало
и кротко, умно с мен върви.
Тя пази ме, обича ме,
както аз нея я обичам. ...

Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...

Сините очи бяха капан.
Гилотина за обвинените в наивност.
Черна дупка за любопитните.
Водовъртеж за изгубени моряци.
Те бяха маската на екзекутор. ...

И ето пак,
на път отново,
с поглед в празнина насочен
и мисъл,
блуждаеща далеч из небосвода. ...

Колко е жалко, когато прозреш,
че си раздавал любов безрезервно.
В другия поглед когато съзреш
нещо, което не ти е потребно.
Колко е трудно да гледаш в очи, ...

Безбрежно море,
Маргаритка с чадърче и следобеден сън,
Скритите сенки почиват зад ъгъла,
А вълничките нежно докосват брега навън.
Вечното слънце нека си свети! Ще можеш да мирнеш, макар и за миг! ...

МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...

19. Събуждане.
Беше му жал да я събуди, но времето ги притискаше. И все пак го направи след 4, а не след 3 часа, както бе решил първоначално.
А междувременно десетки пъти бе поглеждал и телефона, но чудото не стана. Покритието така и не се появи...
За сметка на това в очите на Мел най-накрая светеше ...

Осъзнаване на действителността
Всеки ден – един живот е.
Със съдържание да се изпълни
Е необходимо, за да се
Душата храни, тялото ...

часовникът/ми/ с форма на кон
все по-бавно премества стрелките
по-бавно
по-бавно
по- ...

Сърцето ми е храм, в който има
една икона, изпълнила стените.
От нея се усмихваш ти, любима
и кипва ми кръвта във вените.
Не мога повече от теб да искам - ...

,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...

Още докато приближаваше към тях, Бартак усещаше, че ще се заядат с него. Не му пречеше. Докато бе на село, минаващите търговци винаги пробваха остротата на езика си и той беше изградил защитна реакция. Не оставаше длъжен никому и затова го изпратиха да воюва.
Бяха трима, мотаеха се безцелно, но го с ...