По пътищата на живота все забързани вървим, но идват мигове, в които се връщаме в детството, сякаш там ще се скрием от ежедневието си. Защото детството е пъстра картина, рисувана с цветовете на смеха и невинните пакости. Понякога изглежда, като далечна приказка, друг път, като аромат на домашен хляб ...

Двадесет и четвъртият тираж на тотото беше белязан
с поредния свой гаф свързан с явна корупция,
за жалост такава е цялата ни мила държава,
изградена върху фундамент от Безскруполност и "Неподкупност".
Как може така безотговорно все да се случват, ...

Във мене е пустош. Във мене е мрак....
След толкова смърт и омраза
забравил съм всички - приятел и враг.
Дори не усещам скръбта си.
Събуден съм сякаш от някакъв сън. ...

Не завиждам на тези, който пишат
за любов, красота и облаци бели...
Но се чудя, защо толкова слепи ставаме,
че не виждаме накъде върви Света.
Тъжно, комично... трагично. ...

Когато и да е, ще дойде ден
когато от света ще си отида!
Дали ще ме зажали някой мен?
Не зная! Даже няма да го видя!
Дали ще ме запомнят със добро ...

Минават пътници,
безнадеждно изкормени от близост,
а аз лежерно се забавлявам.
Пиша поезия без да внимавам.
Един си тръгва, друг се връща. ...

Прочетох във вестника, че се продават обувки. Втора употреба. 42 номер.
Ще ми станат.
Обадих се.
Беше погребална агенция.

– Ще я убия! Ти ще я съживиш, за да я убия отново! И отново, и отново!
– Няма смисъл, Самаиле. Нищо не можем да сторим.
– Я ми припомни, Анаиле, кога двамата с теб се превърнахме в глупаци? Кажи ми, какво не сме направили заради нея? Дори аз преглътнах гордостта си в името на това да се почувства ця ...

Иванчо: Тате, защо толкова много хора искат да се прочуят?
Бащата: За да бъдат възпети на некролозите си!

Преди много години...
Мама умря в ръцете ми,на Първи април...
Търсех жадно любовта!Едва сега разбирам,
че когато в есента мама по залез ме родила...
Невинността в този ден е била моя закрила. ...

ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...

… където Ветровете хвърлят зарове,
залози правят – на кого му стиска,
да дойде, да получи най - прекрасни дарове
и всичко друго, що добро е
и Душата му поиска. ...

Макар че е мъгливо в този ден,
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...

Трябва да свикнем да намираме логика,
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...

Не можах да разбера каква е тази съдба-
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...

Реалната истина срещна човека
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка ...

Вълните шепнат тайни, които никога няма да разгадая,
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...

Имаме природа много проста,
но залитаме от нея доста.
Страх ни е да сме загубеняци
и превръщаме се в простаци.
Характерна черта на простака ...

ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...

Усещаш ли как погледът ми те съблича
внимателно, но е възбудено горещ?...
Преди да паднат дрехите, без свян наднича,
и ти не можеш, и не искаш да го спреш...
Четеш ли мислите ми във очите скрити, ...

Скоро пак ще дойде този ден
В който бях роден
И сякаш като приказка проклета
Всеки път завърта се сюжета
Всеки път около тази дата ...

Д О М О Е Т О В Т О Р О Л И Б Е
Когато излезем от стадото,сганта и тълпата
и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,
ще можем реално,да продължиме нататък
към нашите по-нататъшни Космични задания. ...

На моменти усещам как тече човешката отрова и в мен. Което ме плаши, че дори за малко ставам част от това, което ненавиждам. Не искам да имам общо с лъжите им, лицемерието им, нещастието им, простотията им, но успявам, защото в края на краищата и аз съм човек. Не ми харесва да се чувствам така, кара ...

Сякаш побеля взорът му от снега, де за три дни покри всичко, що знаеше човек.
Северният вятър изсвири пронизително в оглозганите клонаци и кехая Аргир сръчка кобилата. Пътят се губеше в белотата, и той смело подкани добичето. Нагазиха в преспите и щом съзря бора, де бегло се зеленееше в края на село ...

Но мъничко преди да дойде тя,
преди да ме докосне по челото -
разбрах - във онзи миг преди смъртта
навярно най обикваме живота.
Докосваш ме по моето лице - ...

Има ли изобщо справедливост
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...

Айзак се събуди от силните вибрации и тихото пищене на ръчния си компютър. Размърда се бавно в топлите завивки на огромното си, меко легло и усети нежната козина на Бласт- огромен раиран котарак, голям почти колкото див рис , негов домашен любимец и единствен приятел, в самотния живот на пазител. Жи ...

Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.
След малко ще се съмне и Зората ...

Вестил архангел Гавраил
на непорочната Мария,
че Бог съдбата е решил
за нейна свята орисия.
Разказал й за тайното ...

В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените. ...

Към края сме на март, женския месец - на „по-красивата половина” от човечеството ... Колко празници през първия пролетен месец - на пробуждането и зачатието, на новото начало и надеждите ... Днес е Благовещение, християнският празник на майката и на Пресвета Богородица - образец на всички жени, майк ...

Не питай косите ми как побеляха,
кога отлетяха мечтите на юг...
Годините много ли, малко ли бяха?
Съдбата ми скита се някъде тук.
Не чакай от мене покана за среща, ...

Вчера на хотел Плиска
едно момче ми се натиска...
И ме гледа, нещо му се иска.
А аз пък търся една миска.

- Хайде….пръйййй…
Баба Надежда подкара козата пред себе си. Гората се беше раззеленила със свежи и нежни листа, въздухът ухаеше на билки и коприва, слънцето срамежливо надничаше иззад един сив облак. Април беше избутал дългата зима и сега цялата природа беше избуяла и разцъфнала. Диви череши и джанк ...

Събота е! Март е прескочил средата си. Пролетта е навсякъде около нас. И едно слънце грее, само за разходки навън. Това и правим двамата с Макс. На село сме си. Току що съм му направил лък и две стрели. Сега той тича пред мен, по разбитата селска улица, и цели храстите. Виждам колко е впечатлен от т ...

ГЛАВА I: НАЧАЛОТО НА ЕДНА ТИШИНА
Обичта му не викаше. Не търсеше сцена. Тя седеше в него като залез над спокойно море – топла, дълбока и мълчалива. Не искаше да я има. Само искаше да бъде до нея.
Александър я срещна в момент, когато бе започнал да се учи как да живее сам. Не по задължение, а по избо ...