Цял свят чу ,как Си и Путин обсъждаха възможността да живеят 150 години през трансплантация на органи. Колкото повече органи ти сменят, толкова повече се подмладяваш! Чии са тези органи не стана ясно. На сектанти, на малцинства, на опозиционери или на отвлечени деца? Моите не,че не си ги давам, но с ...

Има много тишини. Една е "поглъщащата" света - тишината с главно "Т". Тъкмо ней са посветени стиховете в звуковия файл...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Свободата... – Как толкова много любов е побрала?!
Колко много съдби със „стерилни” слова е „съдрала”?!
Колко „вятърни” мозъци е „разтопила” в „пестил”?!
Колко „дрипави” подлости е възвисила до стил?!...
Разбира се, че това далеч не е всичко. Ако бе, може би щеше да си заслужава свободата да бъде же ...

От дълбока древност вярата ни е обсебила до такава степен, че си я въобразяваме като... необходимост. Ами ако не вярваме - не религиозно, а всякак? Мигар домашният щурец, тежащият на мястото си камък и необятната Вселена биха били повече или по-различни, ако можеха... да вярват?!...
Музикалният фон ...

Агорафобията... - "болестта" на нашето време. Неусетно се просмуква в порите ти и те прави... "фалшив". Докато това се случва, самодоволно си въобразяваш, че си любвеобилен и... жив. Обичта към ближния е... навик. А тази към далечния? - Тя е просто... мълчание...
Музикалният фон се състои от мелодия ...

ПОДПИСАНО С ПОКАЗАЛЕЦ
... болят ме няколко неща, сред тях най-първо е душата –
бях ли добър съпруг, баща? – щурак без работа и плата,
нима за черни дни спестих? – не беше джобът ми бездънен,
ще си платя ли с тоя стих, щом пътят вдън земи потъне? – ...

Nothing breaks us
except the weight of the wave,
in which we slowly become
in the sea of ​​life.
It is not the fall, ...

--- Записки от едно тъмно и болезнено кътче в душата ми, в труден момент...---
Защо пиша ли ? Ако може да се нарече писане изобщо... Пука ли му на някого защо пиша? Ще ми се да кажа “ДА”! Ще ми се да кажа , че пиша с някаква възвишена цел! Ще ми се да кажа например: “Пиша, защото имам истинската пот ...

Пумата е вкарана от външен враг. Според политическото пристрастие.
Капачките вече са неразделими от амбалажа. Край на благотворителността.
Италия произвежда от картофи биоразградими торбички. Сварени стават супа.
Извънземен боклук редовно каца на балкона. Лети безшумно високоскоростно.
Другопланетян ...

ПОВИКАЙ МЕ ПО ИМЕ
Имах някога синьо коланче,
бяла рокля и сламена шапка.
Ала споменът днес ми нагарча –
сякаш тежка мастилена капка. ...

Ти искаш ли война?
Детето ти иска ли война?
На кого е нужна тя?
Това не е филм! И нищо не
е наужким! ...

Кой,как отслабнал,негова си му работа,
по-важното за всички ни е ефекта-
да спре напористо угояване
и да се види нагледно,на практика,
че някой истински се е стреснал. ...

лежи в тревата
кореместа котка
сред бели перца
лежи в тавата
кокошчица кротко ...

Матрьошка от дни
Губя нещо, което
не съм имала.
Виждам нещо,
което още ...

„Всеки сън на детето е като нестинарски танц — невидим ритуал за бъдещето.“ Авторът
Скриха се те — последните
слънчеви лъчи и заспаха
насред поляната от лунички
върху бузките на щерката ...

Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига, ...

До вчера беше моя изненада
и моето пристанище, и гара.
А днеска оковал си ме на клада.
От пламъка й паля си цигара.
Признаваш, че съм върла чародейка. ...

ИСТОРИИ ОТ СТАРИ ВРЕМЕНА
ОМАГЬОСАНАТА ГОРА
Преди много, много години. В далечни времена, когато самовилите, върколаците, таласъмите и хората живеели в сговор, в добросъседство…
В широкото, равно поле, в малко селце, близо до пълноводна река, живеела знахарка. Времето заличило името ѝ. Запазило истор ...

***
Невъзможно е да забравя очите ти,
излъчват толкова много любов.
Невъзможно е да забравя косите ти
носят усещане за топлина и живот. ...

Родилка ли е, ако бебчо се появи не по естествен родов канал?
Колцина прелъстители постъпват като Бърнс с таз, която му постла легло?
Ще ли е изкуствен интелект, ако поиска да стане човек?
Мадам Неси, мистър Йети, зеленокожухести, полтъргангстери емигрираха или умряха ли от климатичните перверзии, т ...

Пилеем време, губим безвъзвратно
това, което е със строг лимит
и няма връщане обратно,
в робуването на корема сит,
в преследването на химери, ...

На всяко лице - душа отпечатък.
Жигосани от всичките дела.
Палач животът е и кратък.
Безмълвно всеки отминаваш.
Говорят всичките очи. ...

В моята работа има два вида телефонни обаждания:
Първите са онези, при които дежурният ми казва, че имаме поредния квартален скандал – съсед ударил съседа си с щайга от багажника, защото „му краде паркомястото“. Вторите… са като това, което получих в 21:58 онази вечер.
– Димова, имаш ли дрехи, които ...

Версиите са действителност
Условна. Предположения.
Истината в тях условна е,
Несигурна. Но и действителността
Ни външна - тя е на идеи, ...

Влюбена съм във луната,
която вечер срамежливо се показва
и с лека нежност душата ми докосва.
Влюбена съм във луната,
която сред милион звезди изгрява ...

На Асен Масларски
Пей, Асене, не спирай, за Бога!
Тази твоя китара – лекува!
Всички бъдещи мои тревоги
след гласа ти петаче не струват. ...

Може би ще имам шанс, трябва да опитам.
Кириос Клемент, по-възрастен грък, с когото работехме един до друг в кланицата, бе споменал, че ще се прибира в Гърция, споделих му дали може да занесе едно писмо до къщата на чичо в Солун, само да го пусне в пощенската кутия, защото чичо пътувал с корабите и ...

Имам едно наблюдение, относно естеството на времето , което бе провокирано от книга , прочетена от мен доста отдавна! Това е един факт, една реалност, една действителност, толкова очебийна и под носа ни , че всички я подминават и не й обръщат внимание за дълго. В директния ни опит, в това което усещ ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/tvoj-do-poiskvane-proshtalno
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите. ...

Пак поема пиша-
приказки безкрай.
Вънка не се диша,
но при мен е рай.
Климатикът шпори, ...

В най-грамадното гърне
боб ще готви за народа.
Ути знае две и две!...
Роб на вкусно, не на мода!
Да! Ще има и месце. ...

Преди да пропадна в смолистия ад,
танцувах със сенки в среднощния хлад,
отекваха стъпки, замлъкна нощта,
въздъхна ефирът, изтля и свещта .
Изгаря духът ми, посипва се прах, ...

Всеки носи своята отговорност
в борбата за общото оцеляване-
не искам,да съм на мястото на ония стрелочници,
които в Бездната влака ще вкарат.
Дали с прекомерна,грешна активност ...

Тишината мълчи
и това е нормално.
Ако пак зазвучи,
вече ще е банално.
Тишината е звук, ...

Аз съм вълнà, която никой не иска да спира.
Смехът ми ехти, очите ми режат.
Чип за любов, чип за късмет,
залагам за цял живот — хазарт по душа.
Измама — спътница, гаднярка е тя, ...

С дъщеря ти вървим по брега,
смях и море, денят отлетя.
Хотел и вино, слънчеви дни,
но вечер усещам,как ми липсваш ти.
Гледам тераси, двойки в прегръдка, ...

Не бързай време, вечност ме очаква,
все тичаш невъздържано в галоп.
През ситото ти бавно се смалявам
за миг ти не препускай, а забавяй ход.
Знам моите заслуги се изчерпват ...