Помниш ли нощите? Луди, безсънни,
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...

И снова здесь гибнут ребята -
которым семнадцать лет.
Смерть их страшна, непонятна.
А объяснении этому нет.
Живешь, и будто не знаешь, ...

Фалшив живот, фалшиви хора!
Няма да се променим!
Гризем си ноктите, защото...
Светът шапката ни накриви.
Толкова отрова се изсипа... ...

Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...

Тогава злите езици говорили ,'' Свършили се българските момичета, та чак докарал от Русия, кой знае от какви села е, дето не са видяли влак и нужника им на двора...''. Да ги попиташ, че вие като имате нужник в къщи, нали е покрит с найлон и черги, и държите компотите си там, а се притърчате из двора ...

Смълчаното време
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра ...

Изведнъж попаднах там -
В капан ли ,
в пропаст ли
бездънна?
И нито сън и нито смях - ...

ПО ГЪРБА НА ЛЮБИМИТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От всичките лилави въздишки,
бледи асонанси и алитерация
в тавана на нощта ...

Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...

Както вече знаете, Ники и Нора имат прекрасна баба в малко планинско село. Тя много ги обича и те много я обичат. Когато децата имат рожден ден, баба им им приготвя приятни изненади. Затова днес братчето и сестричката решиха да измислят как да изненадат своята любима баба по повод нейния предстоящ р ...

– Яркочервените корени вече започват да си личат твърде много. А заради бавното зарастване на кожата още дълго няма да мога да се боядисвам. Ако сложа перука, веднага ще се забележи. Но ако ходя с качулки ще възникнат още повече въпроси. Какво да сторя?
– Поискай помощ от вещица. Нека измайстори илю ...

И в ОСманската и в ЕСманската империя
все сме си провинция дива.
С една дума - периферия.
Никой не ни бръсне за слива,
нито ни търси за мнения.

Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...

Това е английската версия

Времето пространството съпътства
И променя се то -
С условия - възможности нови.
Тях ги носи сега бог Велес,
И боговете попътни Славянски, ...

Има ли нещо в човека, по-красиво от очите... "Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи..." ... За пръв път чути, все тъй звучат в ушите ни, прекрасните стихове на Яворов ... Очите на любимата му са - олицетворение на нейната възвишена душа ... Или - ‘звездни небеса‘, (‘Ела‘) ...

Понякога нощем, не мога да заспя. На всеки се е случвало, но на мен, май, по-често. Лежа в леглото и слушам секундната стрелка на часовника да напередва и знам, че минават секунди, които се превръщат в минути и после в часове. Излизам на малката тераса. Под мен булевардът е оживен, шумен, светлините ...

ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...

1. Търпението и примирението са близки роднини.
2. И безплатният съвет, когато е глупав и грешен, скъпо излиза.
3. Това, че някой сам се мисли за безгрешен, не го прави светец в очите на другите.
4. Доста често човек се надсмива и презира чуждите недостатъци, без да подозира, че те са и негови.
5. Д ...

Мразя те!!!
Мразя те и те обичам
И мразя да те искам.
Мразя да не те познавам,
Мразя да те отвращавам. ...

Нощ... Надрусан депутатин. Будка с охранител.
Чест отдава стар гавазин с непорочна страст.
А отсреща - Котаранчо, прост осеменител -
Пиш си прави, без да пита, до подстриган храст.
В миг на ярост правомощна кипва депутата. ...

Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...

Роден съм в кристалче силиций -
сантиметър на два и половина.
Хитроумно преплетени жици
са ме свързали с мощните шини.
Изходна мощност огромна, ...

Това е последният откъс от "Гробът на Димо", който публикувам тук. Книгата е почти готова и остава сладката мъка по издаването. Благодаря на всички, които пред тия 15 години четоха и продължават да четат за Димо. Благодаря ви, наистина! Димо е жив!
Върхът си беше същият като в старото време. Остра с ...

Защо виновният търси виновни?
Защо злобата ненавижда доброто!?
Защо мълчанието изнервя виновния...
Защо мъченикът търпи болката.
Защо клеветят, когато са грешни? ...

Шепа думи след мене остана
и урок наизуст ненаучен,
драскотина от коте – до рана,
сянката ми в очите на куче.
Можех всякаква аз да ти бъда, ...

Този свят не е мой. Тази улица,
даже още да помни следите ми,
миг по миг си разплита пашкула
и от нея полека отлитам.
А седи на бордюра детето и ...

Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,
дай ми ти опора, благост, светлина,
близо до теб сякаш бях като в рая,
но сега далечна е твоята човещина!
Ето - птичките навън не пеят, ...

Смъртта ми не беше такава, каквато си я представях. Първо нещо силно ме удари, паднах и усетих как ме прегазват. Не помня болката. Сигурно е била ужасна. Помня, че погледнах света от високо и проследих движението на автомобила. Той не спря. Продължи с мръсна газ още две пресечки и се заби в спрял на ...

В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...

_ Айде бе! - вика ми Доналд- нали щеше да идваш да донесеш яйца?
_ Ми знам ли - викам - костюм нямам!
_ Който носи яйца не му искат костюм. То този човек е млад и Зеленски, откъде да ги знае тези работи? Видя ли как ги изиграхме всичките?
_ Играчи сте с Илончо! Колко сте ме обирали... Вече гледам и ...

Обичахме, това бе приказка,
но друга влезе ти под кожата.
Фалшива, но пък сякаш истинска,
превзе на любовта ни ложата.
Погледна ме и каза - Стига! ...

С очи, блестящи изумруди
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни ...

Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали ...

Тъмнеят кръстове поломени,
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени ...

Днес ще ви припомня за един позабравен наш герой, за който, признавам си, и аз самия научих вече като курсант във военно училище. При все че с него сме земляци, а родното му село Свежен, е на 20-на километра от моето.
Иде реч за полковник Владимир Серафимов, човека, който не изпълни заповедта на вър ...