Беше писано: "Той е начало!"...
Захладня и дори заваля...
Чух молитви: "Пази от пожари,
тая малка свещенна земя!..."
И не знам колко българско има, ...

Лимони с дълга коса лекуваха араби в бели ризи, чакащи да влязат в сладкарница, ангели яздеха бели агнета сред минувачите на пазара и пръскаха с мед и хранеха сирачета със смокини, ясното небе плетеше бели облаци над сватбата на момичетата които скачаха и се радваха в лилави рокли на площада на Флор ...

ДЕВОЙКАТА В СЛЕДОБЕДНИЯ ПЕК
... почти не дишам в обедния пек, сандалите ми маранята пали,
и сигурно съм сетният човек, все още жив във варненския залив,
и ни да тръгна, нито да се спра под сенчицата някъде из парка,
поне една девойчица добра да ме почерпи с бира и цигарка? – ...

ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
Дордето чаках първите петли
да спукат с нокът вимето на мрака
и сокът му тръпчив да заискри,
да потече на село над чардака, ...

Мое село, в сърцето те нося
и в душата сред пъстри мечти.
А на утрото в изгрева боса
все достигам до звездни лъчи.
В ароматни поляни препускам ...

Реша ли да замина на море,
веднага ще си купя модни бански,
една бутилка скъпо Шардоне
и евтина бутилка със шампанско.
Ще подменя на старото Рено ...

У Р А Г А Н И , П Е П Е Л И Щ А И В О Д Н А С Т И Х И Я
Не знам,дали да се смея или пък да плача,
като гледам перманентната трагикомедия
на този реален,импровизиран Сарксос*,
в който съм принуден и аз да живея. ...

***
– Това ще ви обясня, след като влезем вътре. Там ще ви кажа и защо само тя от всички дървета в градината не е покрита със сняг – вирна брадичка Пушкин и сложи черна ръкавица на ръката си с напръстника, която се беше зачервила от студ. – Няма смисъл да мръзнем тук. Моля, нека прекратим този метаф ...

ОБИЧАМ ВИ!
Къде отивам? Знам ли накъде?
И още ли съм вашият Валерий?
А Времето тече – вода в биде,
и ме отнася в следващите ери. ...

Ежедневки 170
1. Маскирах се, като улично псе... и се сдобих с повече права от хората...
2. Обичам работата си... но ми писна от нея...
3. Жената прави всичко, както трябва... но не с когото трябва...
4. Сънувах, че съм милионер... и се учудих, кога съм фалирал... ...

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...

Пропаднал е духът ми без надежда.
Над рамото ми умората се свежда,
презирайки таз вечна моя тъга.
Без емоция безсмислено се влача,
изгубен сред мъглата и в здрача — ...

по Красимира Илиева
Лятото го живея бавно,
не бързам да го претупвам.
Дружки сме си с него отдавна,
с един рапан го отхлупвам. ...

От истината знам боли,
но повече ще страдам,
ако не я призная.
Ако не върна ума
и сетивата си към ...

Къде да тичам-и защо (?)
да се вреждам за покана?
На трапеза за избрани
и с хляб от чуждо тесто...
Все още кимат:"Ей,ела! ...

Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.
Не питай за времето… всичко е временно. ...

Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...

Само твоята прегръдка
в миг лекува всички рани;
прави болката по-поносима
и зарежда ме
с вълшебна нова сила; ...

Събудих се със скапано настроение.Днес е вторник.
Всички вторници до сега в живота са били скучни и понякога каръшки.
С чаша кафе чакам обаждане...
Ах, това обаждане ...
Най - важният човек в живота ми е натикан в ареста вече трети месец - в безобразна,мизерна килия. ...

DA CAPO AL FINE!
Живота е непрекъсната модулация,
изпитания са нашта "специализация"!?
Има "Prima end Sekundа volta",повторение,
тук таме и,артикулационно променение? ...

Смъртта ми – нежелана спътница
ме следва в земната ни необят,
а аз пък – нейна стара пленница
се лутам между тоз и оня свят.
Тя винаги прониква в моя сън, ...

Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените, ...

Те отново са хванали гората,
но не с пушки и пищови в ръка.
Гасят пожарите й с подръчни средства и вода,
на лицата им със сажди има умора и тъга.
Сега гори България, нашата страна, ...

Бавно вървеше уплашено,
не виждаше нищо от мъглата,
искаше да избяга от тъгата и сълзите и помагаха,
тичаше от време на време до изнемога,
облекчваха и душата и не спираше, ...

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...

Краят няма да е весел,
затова пък е правдив.
Вий протяжно, не е песен–
тягостен речитатив.
Да растеш в самоизмама ...

Какво се случва, как менят се времената,
че и на мен късмет ми чукна на вратата?!
Е не съвсем то на врата, ми в интернета
награда искат да ми дават. Бря късмета!
Пращат линк, аз да им кликна на стената. ...

По улиците на битието…кривнали,
скиташе надеждата …окаяна и гола,
хората залисани, носове вирнали,
не виждат тревогата в очите ѝ набола…
А тя, мечтаеше единствено за подслон… ...

Копнежът в мен поиска да расте
и после да цъфти, да се раздава,
от изгрев влюбен зов ще изплете,
и ще те плисне с розовата лава,
по къдравата грива ще блести, ...

Сред тишината тихо те зове
сърцето ми - не питаш ли защо?
В мечтите ми се раждат дъждове,
а в погледа - сияйно зарево.
Когато те сънувам, все мълча - ...

Той зачете на глас:
„Казвам се Александър Пушкин и съм пътешественик във времето – първият и последният в историята на човечеството, с едно изключение. Втори беше моят спасител, но той не се брои, защото дойде по принуда. Моята история нашумя на времето, но на по-младите читатели тя може да не е изв ...

Н А Й - В А Ж Н И Я Т Е Л Е М Е Т
Най-важният елемент в Любовта е Доверието,
но,за да се получи то между двама,
трябва,първо в себе си много силно да вярваш,
та,да се не промъкнат Ревността и Измамата. ...

Сън сънувах, от наяве бе по-истински дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.
– Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви ...

Владеех някога света,
морета се надигаха щом дам заповедта.
Сега през сутрините спя във самота,
улиците що владеех аз мета.
Рискувах ли да хвърля зарa, ...

от песента на героя в художествения филм „Асса“ по име Африка
В брилянтния, невероятно дързък за времето си (1969), почти открито антисъветски и същевременно безупречно общочовешки филм „Диамантената ръка“ има един злощастен пропуск – злощастен, защото е значим: руският простак Сема, озовавайки се з ...

Надеждата отгледах, като цвете,
но не в саксия, тя там не расте!
Над нея трябва слънчице да свети
и да я милват с обич дъждове.
И само свободата е достойна ...

— А! Радвам се, че дойдохте навреме и двамата! Тъй като ни остава съвсем малко от този незаменим, но така примамлив за разхищение ресурс.
Орвион се опитваше някак трагикомично да внесе ведрина и оптимизъм в създалата се ситуация, но опитите му бяха меко казано нелепи. На фона на полуразрушената креп ...

Не ми рисувай този огън –
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.
Не ми рисувай и зелено, ...