Лято чука на вратата
с шапка, слънце и балон.
Вятър пее из листата,
а комарче с камертон.
Скачат боси по полето ...

Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание. ...

Бизи и лекарството за сър Филип
Сутрешното слънце галеше листата на дърветата и в златистата светлина танцуваха стотици малки прашинки, но в хралупата на Стария дъб беше мрачно и тихо. Сър Филип лежеше в хамака си, завит с тънко одеяло от паяжина и кашляше леко. Очичките му едва се виждаха под очила ...

Направи добро и зад гърба си го хвърли,
не чакай във замяна никаква отплата,
на себе си единствено благодари,
белези не оставя само добротата...
Когато наранен си от приятел и предаден, ...

Първо на Вас съобщавам. Сега поливаме сделката,после ще има пресконференция. Доналд спазари Гренландийката!
Пристигнахме неканени,ама кралят от кумова срама сложи нещо да почерпи. Говориме си " Кво сте? Що сте? " И той изведнъж пита:
_ Фредерико , Ваше величество, ти имаш една Гренландийка, що не вз ...

Забавлявай се, дете, на воля.
Прави го от сърце, те моля.
Всичко наоколо сега е твое -
това, което някога било е мое.
Погледни как танцува планината. ...

Аз често се връщам към моето детство,
разпалващо спомени мили до днес,
минаваха дните като във вълшебство -
безгрижни и леки с наивен финес.
Щастливо и радостно времето беше ...

17. На ръба на бръснача.
Сам се хвърли напред и повдигна тялото на Мел, намалявайки по този начин задушаващата хватка на импровизираната бесилка върху крехкия й врат. Мимоходом се учуди, колко е лека, но мисълта му веднага се захвана с важните неща.
Осъзнавайки, че все още държи и брадвата, той я пр ...

УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни, ...

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...

В контролната зала царяха пронизващ хлад и мъртвешка тишина. Повечето оператори бяха в почивка, но Йоан-Светослав бе съумял да отпрати и останалите. Сега стоеше насред слабо осветения сървърен коридор с лице– мрачно като на осъден на смърт. Но очите му горяха като огъня на хиляди падащи метеорити. Д ...

I
Вселенско спокойствие цареше на кораба, когато сирената заехтя в малките каюти.
Тревога! Тревога! Всички на палубата ! Наближава вражески кораб! – Нареди леден глас от съобщителната уредба
Тревога ! Тревога! Всички на палубата! – не спираше да кънти във всички помещения, подкрепено от воя на сирен ...

Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...

Само тишината може да те накара
да чуеш вопъла на тъгата.
Да се събудиш с болка в сърцето...
Трудно да дишаш от болката свята.
Да знаеш че лошото носи проказа. ...

Запозна ме и с родителите си. Кирия Елени, майка й, възкликна радостна
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-тру ...

И те в някакъв мистичен унес
с иконата вдигната над главата,
пристъпят в саможертвена чест,
Същински ангели са в жаравата!
Гайдата,кавалът,гъдулката и даула*... ...

Дърво и дървеса.
Дървото е същество,
Растение благословено.
За домовете на човека,
За храна, за вода - чрез ...

- Бунт....въстание..Господарю, трябва да бягаме! Да се спасяваме! Гласът на Първия министър беше стигнал до фалцет. Застанал до грамадния прозорец в залата за приеми на втория етаж, Господаря на времето наблюдаваше беснеещата тълпа на улицата с тиха полуусмивка:
- Няма къде да бягаме, Първи. Поне аз ...

По-хубаво е на село -
със звънтящите чанове,
чуващи се от далеч,
със сутрешният вик на петел,
с мириса на току изкосена трева, ...

Със широко затворени очи,
пак сънувам залези красиви,
брега и укротените вълни –
споменът е жив, не си отива...
Разходките под звездното небе, ...

Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря ...

В тиха вечер пиша стих
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...

На път съм аз да издивея-
главата ми не ражда грам идея!
Ще пална следобяд колата
и с гадже ще отпраша към гората.
Там малко гъби ще берем, ...

МАМА СИ ГОВОРИ С ТЕЛЕВИЗОРА
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...

Хитлер се захласвал по Достоевски.
Гьобелс си падал по Дисни.
Съществуване на форма не доказва наличие на съдържание.

“Протокол: Надграждане. Статус: Обмен на данни. Източник на информация: Обект А. К. 0117- Ангела-Константина. Обект на свързан интерес: Йоан-Светослав, Главен архитект. Цел на операцията: Емоционална интелигентност на Алгоритъма”
Гласът, прозвучал в съзнанието на Ангела бе с явна обработка, но тя не ...

САМОКОНТРОЛ
/Не питай какво може родината ти да направи за теб,
а питай какво можеш да направиш ти за родината си...”
Джон Кенеди
Протести, демонстрации и вече няма край – ...

Разрухата дебне коварно,
темелите знаят, обаче,
че всичката мъдрост и тайни
се гушат зад ниско дуварче.
Лехите с кромид и домати ...

на Джалма С.
Една жена от близкия катун-
красива като пролетна луна...
"Бате,ще ти гледам за самун!"
Беше със очи на ранена сърна, ...

7
“Какво правя? Аз съм част от това. От тях. Код. Контрол. Корекция. Без хаос. Без изненади. Хладна логика. Алгоритъмът създаде модела, а аз го поддържам. Храня го. Обработвам девиации. Премахвам "аномалии".
А тя...
Тя не биваше да се събужда. Не и така. Не и чрез мен. Не и за да бъде изтрита. Аз я ...

За твоята градинка си мечтая -
Каква ли е? Представям си... разкош...
С ухание на пролетна омая
и лунна светлина във полунощ,
с концерта на щурците полудели ...

Аз съм минал през битки и през безумия.
И знам това - че всеки от нас ще умре.
И макар че със смъртта аз съм воювал -
но накрая тя мене ще ме прибере.
Аз достигнал съм я онази райска омая..... ...

Вече е шест и всеки бърза.
Да се прибере без себе си.
"ДА" е неточен адрес.

Разплитам си чорапите от яд:
от бачкане - умът ми… колабира!
Ще взема да замина следобяд
с едно моме - за ден - на язовира!
Ще го кача на лодката до мен. ...

Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...