Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна ...

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

Всичко беше прекалено красиво,
не вярвах даже, че е истина,
но уви, за жалост бе за кратко
и ти много бързо си замина....
Не бях се доверявал никога така ...

"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам не ...

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

САМОТНИК
Отново трябваше да дойде зима,
а там, до ъгъла, бе спряла старостта!
Човек самотен и една градина,
обрулени от вятъра листа! ...

Мисли за теб
Дали си просто копнеж, или истинска любов?
Нима наистина не знам какво да правя без теб?
Сякаш да излезеш от главата ми е невъзможно.
А и може би не искам да те пускам. ...

"Истински"
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да е жестока зима, ...

Живот в умора
Душата ми е уморена и болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена ...

След Paris на другия ден
И денят си върви,
и валят сълзи
по целия християнски свят.
Ислямският брат ...

Не те научих на неща,
научих те, че няма,
по-сладко от хляба,
постигнат с труд и борба!
Не те научих на лесни неща, ...

Кой светa ни ще опази
от това, което предстои?
Този, който люби или мрази,
на разрухата ще устои?
Кому е нужен земен AД? ...

Недей ме пита що посърнах, мале.
Недей! За мене не тъжи.
В очите ми до вчера пламъци играли,
а днес, напълнили се със сълзи.
Недей ме пита и усмивката къде изчезна. ...

Нагледах се, Боже, на стройни женици,
попаднал случайно на модно ревю.
Как кършат снагите, разтварят зеници
и как се раздават от "а" та до "ю".
И някак в душата ми стана и драго. ...

Живот- пародия
Животът ми – пародия на клечка –
беззъбо се усмихва: „Тъй е, брат!
Когато сам на себе си си пречка,
ти неизменно ще си най-отзад.” ...

Обичам да се сгуша, ей така,
притихнала, на силното ти рамо,
да слушам ударите на гръдта,
да знам, че ме сънуваш
само ...

Една душа, една едничка.
Търсеща любов в света.
Мъчи се горката, сам самичка.
С всички сили да открие любовта.
Но все проваля се горката. ...

Самотата се разплака. Дожаля ù.
Обеща ми, че след два дни ще си тръгне.
Тя не знае, че съм вино отлежало
и отдавна на съдбата си обръгнах.

ДУМА В КАМЪК
(превод от босненски)
В небесния простор лети песен.
Дете на рамото на майка си заспа.
Многоцветна дъга разпръсна облаците. ...

Целувам дъжда, душата е суха,
препускам с мечта, след мечта, след мечта.
Не си причинявам в сърцето разруха,
за обич, любов, за мечти си чета.
Целувка по детски. За туй си мечтая, ...

Мед си... мажа те на филия,
преглъщам те бавно на хапки...
сладък си... разпилявам се, после се събирам...
Загорча ми... от самотата е.
А беше толкова вкусен... ...

Майко, днес аз се родих и този ден завинаги ще бъде твой, без съмнение!
Ти и татко ме създадохте с любов и
този миг завинаги ще бъде мой в сърцето ми!
И днес на моя пореден рожден ден ви
благодаря с цялата любов на която сте ме научили... ...

Господар на ветровете,
воин на метала,
наричаше себе си крал на кралете,
с мисъл една – живот вечен във Валхала.
Повик за битка с боен химн, ...

Петък – ден пазарен,
трафикът е натоварен;
всеки бърза, оглежда,
търси евтина надежда.
Кой дошъл много рано, ...

Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...