И аз не съм перфектна.
Знам.
Аз плача лесно
и се смея шумно.
Аз мога да се радвам на облаците като малко дете, ...

Няма да ме разбереш
и това е,
но мислено не ме съди,
твоите думи
са безпощадни ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Епилог
„Къде ли е „забравеният“ дом
на жаркия среднощен огнелом?
Защо ли само зиме се завръща ...

“Знаеш ли дядя Митя?“
(народна песен)
1./Мите,Мите…danke,bitte…
Питието си допийте!
Да си одим по къщята… ...

Different laws are spinning in my head:
of Ostwald, Kohlrausch or Boyle-Marriott...
Physical chemistry is terrifying right now -
by the "tenth" I will become a complete idiot...
I am already tired of dry foods ...

Този град си е мой. И най-кривите улички помня,
карта с моите вени е някой грижливо чертал.
Дълго скитница бях, но си носех в бохчичката скромна
и липите цъфтящи, и тихата есенна жал,
и дори онова не броило усмивките лято, ...

СЯНКАТА НА ЧУЖДИТЕ ОЧАКВАНИЯ
Не ме боли,
че Светът очаква нещо от Мен.
Светът винаги ще очаква.
Днес да бъда силна. ...

Някак съм същата и малко различна.
Онази, която мечтаех те в сънища.
Която обичах те до без дъх и до лудост.
Плахо чертаех посоки и пътища.
Препъвах се в истини, преглъщах се ледена. ...

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...

НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари. ...

Очакванията – вериги,
предлагани като награда
и ненадейно ни настигат,
усмихнем ли се, лесно падат.
Защото са недружелюбни, ...

Не вярвам аз на леви и на десни,
и още на центристи, и на други.
Каква ти справедливост, като бесни
подкупни са съдии тук и куки.
Корупция и мафия... Народът ...

Никога не правихме любов,
не те целунах, ни веднъж
не ме видя за теб готов,
не ходихме в цъфналата ръж...
Но въпреки това обичах, ...

Написаха на паметника: "Той умря."
Не посочиха дата на раждане, нито датата на смъртта.
Междувремието е без значение. Някои го наричат живот.
Не можеш да живееш в чужди спомени. Можеш само да умреш в своите.
Така стоят нещата. Ако изобщо стоят.

Вода от стъпките му пият
елените в Балкана заснежен
и горските пътеки крият
следите му – да не попадне в плен.
Нощта го пази и закриля, ...

Няма как да решавам, заради теб!
Не бих могла и да соча, твоите пътища!
Ти имаш своята гледна точка... свойто лице!
Попадаш в съмнения, изкачваш и стълбища.
Няма как да вляза в твойте обувки... ...

Съществуваш до невъзможност
да те имам, тук и сега, дори
до идеята за греховност,
чужда ми до днес. Тя в мене гори!
Като плод, натежал от сладост, ...

ГЛАВУ ЧЕ МУ СТРОШИМ Я НА ИИ-то
Та ви думам, ора я това ИИ-то, ако го фанем главу че му строшим!
Преду неколко деня дойде унукът ми –тийнейджарът, дека са му поникнали два косъма и некакъв мъх под носо, ама се фали, че брада и мустаки че пуща и ми вика:
- Бабо, трябва вече да влизаш в крак с новите т ...

Казват, че мъжът трябва да предложи брак.
Да избере пръстен.Да намери подходящото място.Да измисли романтичен момент.
Свещи, цветя, красиви думи...
Общо взето – всичко трябва да бъде по план.
Е, аз си имах план.И то не от вчера. ...

Не хлопа тази врата. Тя помни.
От другата ѝ страна не чака дом,
а безименен простор,
в който всяка истина
умира от собствената си сигурност. ...

Изгревът ми заприлича
на разлял се розов крем,
а морето в мене тича
като празничен бохем.
Лятото върти, не спира ...

She arrived quite drunk.
Her grin was crooked – toothy, rotten... She even asked:
"How do you want your soul torn out?" – she swayed a tad.
A stench of carrion hit me... I nearly fell, it was that bad.
I said: "Ma’am... I’m glad I came to see you on this day. ...

Я разкажу вам про страну
где в храм пустили сатану.
На гибель сьIна гонит мать.
А поп велит вам убивать…
Андрей Макаревич (Машина Времени) ...

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...

Прероден си вече в наша кръв.
Сърцата бият днес за теб.
Благословен!
Тук си днес, тук е твоят дух.
Пет века помни тоз народ - ...

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...

The sea in your eyes is blue –
so calm and boundless.
It sheltered us both,
gave us love and tenderness.
And merged with the azure sky – ...

Капе климатикът –
мисли се за облак.
Мълния го удари.
Капе климатикът –
мисли се за рицар. ...

ПИСМОТО НА ДУШАТА МИ
[Verse 1]
Пиша ти не с моята ръка,
а с най-тихата мечта на струната.
Може би ще разбереш така, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и седма
Към нов живот
Елуриите започнаха да се събират на мястото за отпътуване, отредено за тази на Танто, туртюп преди уговорения ден. Оттук - няколко големи успоредно разположени скални падини - трябваше да тръгнат представ ...