Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...

След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...

Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата... ...

Днес съм ужасно зает. Шефът ми е дал десетки задачи, които няма как да свърша дори за седмица. Направо ми е бръмнала главната, още повече че едни клиенти ми късат нервите. И, естествено, се обажда леля ми с молба за услуга. Трябва да взема някакви документи от болницата, в която е лежала преди месец ...

Добре, че ви има вас мъжете,
да ми наранявате сърцето,
че да има за кого да пиша.
Иначе никаква поетеса не съм,
стихове най-добре редя само за любов. ...

Северната светлина!
Тя иде, за да нарисува
цветовете на деня...
Но понякога тъгува.
Наслагва чувствен колорит ...

Реквием
Когато няма да ме има някой ден
недей да жалиш! Просто забрави!
Благодаря на Бог, че беше с мен!
Зад тебе миналото остави! ...

No known direction is meant for you.
Not east, nor west, nor north, not even south.
But you're not lost. Just alone.
Somewhere between the trail ways,
your steps are heading. ...

Ура!
Бутат паметника на съветската армия. Крайно време беше. Това означава, че комунистите този път ще го поемат без вазелин. Но главното достойнство на това съдебно решение не касае конкретно само този паметник. То е съотносимо и към други подобни паметници на територията на майка България. В Борис ...

Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...

За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна. ...

Цървулджия
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...

Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...

Живея аз в съвременност такава:
на напрежение, войни и смърт
и тегне върху нас като прокоба.
Тресе омразата навред светът.
В години на инвазии и писък ...

Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...

Ще седна под белий салкъм
и ще намеря чалъм
да зашия своя хастар.
Ще взема малко камъш
само защото съм мъж, ...

ОБЛАЧЕ ЗА РАЗГОВОР
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Откакто извадих от реката
камъка, моят събеседник
с празно облаче за разговор ...

Всичко да се отрича не трябва,
пагубно за държавата е това,
но да покажем кой я ограбва
и ще имаме по-добра съдба!
Критиката ни да е градивна демек, ...

Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...

Жътвар отново ме посети тази нощ в съня ми. Аз го погледнах с отчаяние и го попитах: „ Ново предупреждение ли имаш за мен? Нали вече превърнах любовта си в сън, какво искаш да направя пак?“. Той ме погледана със страшните си очи, но аз не се уплаших, а просто се поизправих малко в леглото си. Жътвар ...

Милета
–Направо топ модел! – произнесе Мартин, прехласнат по новата колежка.
–Тая няма да ти обърне внимание – отговори бавно Стефан, който също не я изпускаше от поглед.
Представиха им я и така Милета започна работа в техния отдел. Мартин не знаеше на кой свят се намира. Такава красива жена! Всеки ...

20-25 години не ми излиза от ума този разговор. Припомням си го в детайли , проектирам го върху удачните си кариери и неудачни бракове. Върху отношенията ми с родители и братя. С жените пресекли с повод и без повод живота ми... и разбирам: Няма кой да го прави вместо мене. Аз трябва да го правя! Ник ...

"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е! ...

Не, че на тръни ходех да работя и при Тимо Спиридонис, но ми беше противна жената с която живееше, кирия Краси, не вино, ами оцет, кисела както винаги, заядлива.. А аз я прекръстих на скило- куче, кучката Джаф-Джаф.. Иска да й казвам кирия Спиридонис това, кирия Спиридонис онова. Каква кирийка си, с ...

От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...

- Ако ме обичаш силно – може би ще се изкачиш до балкона ми по водосточната тръба…
- Скъпа, ако бяхме в Англия или Германия – даже по стената бих долазил. А тук ме е страх и асансьора да ползвам. Знам ли кой и в какво състояние го е слагал…
хххх
Кучето развълнувано проследи филма – подскачайки, лаей ...

Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...

-2-
Със съня по принцип нямам проблеми,
ищаха ми за сън е като на бебе,
проблемите започват през частна активна от него,
когато започне борбата с упоритото Его. ...

Ежедневки 30
1. Маскирах се, като селски бик... и ме нападнаха градските крави...
2. Паднах в краката на любимата... а тя започна да ме рита...
3. Смених си сърцето с буца лед... сега смятам и кръвта да заменя с уиски...
4. Отстраниха ми мозъка оперативно... и не усетих разлика отпреди... ...

Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото ...

Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма, ...

ЕХ, ДА МОЖЕХ
Защо не мога като вятъра
посоката да следвам винаги,
назад да се не връщам,
загърбила било̀ и минало. ...

Слава богу, че няма едноъгълници и двуъгълници. Но как да се предпазим от триъгълниците?
Веднъж ми дадоха да рецензирам едно учебно помагало. Предстоеше да бъде издадено и въведено в образователната ни система. Авторката претендираше, че е наясно с логиката. Но не можех да й се доверя без обичайната ...