Всяка сутрин в кварталната градинка, някъде към 10 часа, точно като по часовник, група старци долиташе като ято врабчета и накацваше по пейките.
Започваше възбудено чуруликане: "как си, що си, този къде е, онзи какво прави, помниш ли това, помниш ли онова...". Постепенно се минаваше към обсъждане на ...

Някак все се изгубвам във времето.
Сякаш никъде не съм и била.
Помня само болка от стремето,
че насочвах посоката аз сама.
Уморих се, да търся пристанища. ...

Казах сбогом,
когато обичах до безумие.
Затворих сърцето си,
за да се опазя от лъжи.
Научих се, че мога и сама.

Но гледай да е той добър сеяч,
а също стар и опитен орач.
Да те люби яко и дълбоко в женското море.
Да усещаш ти, че се разтваряш в седмото небе...
Да набива силно и разтяга розовия нежен цвят, ...

Ще избягам от себе си на слънчева поляна.
Ще се изгубя в цветния прашец.
На ръба на съзнанието си ще застана.
Ще си взема в бурканче от топлия ветрец.
Ще дишам тишината, с мирис напоена. ...

Познат парфюм на ъгъла усетих –
дали е сън в среднощна тъмнина?
Една любов за цял живот е малко,
защото ти си моята Жена.
Вървиш към мен, а времето забавя ...

През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на икона на Христос, не че познавам Бога лично, но се надявам след време... Глупаво го казах. Ама нали Той прощава. Простете и вие.
Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние ...

Останал съм с един полезен ход,
преди от този свят да си отида:
Да го ударя умно на живот,
забравил всяка болка и обида.
Но първо - Дон Кихот ще прочета, ...

ТРЕТАТА И ЧЕТВЪРТАТА РЪКА
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Стремглаво стоим –
ти от едната страна на огъня,
а аз от другата, ...

Посвещавам на Петя Дубарова
Не плачи,
моя Любов,
ще се върна от дългия път,
ще застана пред прага ...

Там високо във небето,
там ме тегли днес сърцето,
там сред облаци и птици,
сред безброй и рой звездици.
Там във небесата сини, ...

Една от странните особености на човешкия род е, че притежава изключително къса памет и няма никакво желание да се поучи от уроците на миналото. Анализите на съдбовните събития от предишни епохи пълнят учебниците по история, но съвременните образовани, но не научили се мъже и жени, нямат способността ...

Мегалополисът не просто наблюдаваше. Той участваше активно в живота, в чертаенето на съдбите на своите жители. В определянето на присъди и изпълнението им.
Колоната се движеше през долния индустриален пръстен — зона, в която сградите бяха надстроявани толкова много пъти, че никой вече не знаеше кои ...

Ще стане под нозете рядка кал
и този сняг. А бе сияещ, нежен.
Cред хилядите: може би. Понеже
не може да остане чист и бял.
И някой горе с жест от скука вял ...

И ето го февруари,
честен до крайности и суровост
с пронизващ вятър, предизвикал сълзи,
противоречив и леден в изречено слово,
благодарен разгръща съдби. ...

Пролетта завари Леон все още ерген. Въпреки всички настоявания на баща си, той умело беше използвал ускорената си военна подготовка като претекст да отложи нежеланата сватба и продължаваше да се радва на предишната свобода. На теория трябваше да е зает от сутрин до вечер, тъй като Никифор бе твърдо ...

Някои животни са по-питомни от людете.
Машинният превод не разбира, че е уред.
Изкуственият интелект знае, че е програма.
Той за разума е както дреха за плътта.
Изчислявам - значи съществувам. ...

Ти си моят огън,
ти си мойта страст.
Дойде в живота ми
внезапно,
като Божи глас. ...

Недей ме докосва!
По кожата ще липсва тръпката,
дори и мисълта ще бъде грозна.
Не ме докосвай!
Не могат да са слети стъпките. ...

Зелени гори прошумяват,
планини до облак докосват,
реки кристал прошепват,
на птици песните донасят.
Поляни с цветя разцъфнали, ...

пише
цял живот
за любовта -
цял живот
за щастието ...

Винаги ще има суета
и недоизказана въздишка,
крехката житейска красота
се крепи на златосвила нишка.
Хватката на тежката съдба ...

Защо го плюете човека кажете,
не го познавате а толкова жлъч?
Това което казвате го докажете
или затворете си устите, замълчете!
Защо е тази злоба, завист и измама, ...

Ухаеше на смърт нощта
и край пожара на липите
се смесваше със миризма
от смолата на дъските.
Полуразложени тела ...

Плешиви мисли дебаркират
по плажовете на мозъци полирани,.
Напъни за гънки провокират,
а от мислене са хората травмирани...
Затова рефлексът е условен - ...

Сърцето ми и без това е свито -
лъжите Ви минават все оттам.
Поне поддържаш си шасито
с нелепите бележки в Инстаграм.

Не искам да имам продадени книги!
Не искам да имам големи тиражи!
Не искам мастити критици и пажове
да ме "четкат" и възхвалят
нито да бъда щедро отрупван и честван ...

В един обикновен съботен ден решавам да изляза навън. Разхождам се из квартала и използвам времето за отдих и разпускане от напрегнатата седмица. Сред мрачното януарско небе се прокрадват опити за слънце, доста от които несполучливи. Вървя с бавна крачка – не бързам, не гоня графици, просто се насла ...

Оставих те на гарата.
На тебе само дадох ключ.
Ти се усмихна, сълза проблесна
и ми подаде своя – притисна го
във още парещата длан. ...

Лъжеш ли се или обичаш?
Любовта ти липсва, нали?
Дали днес ще я срещнеш?
Онази, единствената и разтърсваща любов?
А когато се изпречи на пътя ти ще я прегърнеш или ще избягаш? ...

Голяма работа си, мила! Но защо от мен си скрила качествата си прекрасни,
от които ме боли? Ненормално е, нали? Утре теб ще заболи. Нищо днес не ме учудва,
всеки с нещо се погубва, а при тебе за беда е завистта и подлостта. Аз обичам и съм вярна предана, добра душа, но когато в мен погазят истинскот ...

За тебе аз ще пиша
За белите вълни
Че тая аз дъх
Там в тайни дълбини
Срещу суров морски лъх ...

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...