Вечер реката прилича на жена, която небрежно си разпуска косата.
Мята я върху камък или скала и
сънува сламка, кал и стреха под звездите.
Толкова изящно бълбука тази вода, чак от шума й вятърът рисува " нежна спирала" върху снега.
Ах, каква луна! - светеща топка между гърдите. ...

Когато правиш нещо,
прави го със сърце горещо!
Нека огънят те пари,
силно - там, където свари.
Пламъци високо да се вдигат, ...

16. Краят
Сълзи дали ще има, аз не зная!
Ще има реч и „Бог да го прости“!
Ето, свърши моят път на края!
Но някой друг след мен ще продължи! ...

За столична разходка на две дребосъчета отидохме с влак. Неизлизалите от малък град се настроиха на възторжени възклицания.
Дамска жена в козметична възраст изкрещя да утихнат. Сестричката и братчето стъписано и покрусено захлипаха мълчаливо.
Ако дойдеше злодей, би си глътнала езика. Детски враг е и ...

нощта е с млечно меки кости
притисната от бесовски звезди
чиито хлъзгави бедра избират
ложета за блудните си светлини
дочакай ме, наложнице на полумрака ...

Малките улички в родния ни град
и стръмните пътечки на Балкана
все още носят боровия аромат и
чаровната усмивка тъй желана.
А днес се губим в градската тъма ...

В нощта музеят диша тишината,
а той стои безмълвен, взрян и сам.
И в есента го вика тя — жената,
а рамката му светва като храм.
Умът му шепне: „Просто е картина“, ...

здрачът говори
бавно гаснат звездите
в лунна сянка
вятърът носи
лепкав скреж по листата ...

Самотата тежи повече,
когато не си сам.
Щом си я приел вече,
тя става уединение – там,
отвъд всяка безнадеждност, ...

СУТРЕШНА ПРОВЕРКА НА МЕГДАНА
Коминче, прело нишки дим,
старата камбана – млъкнала –
селце, накрай света незрим
и нива обгоряла, мръкване. ...

ИИ прави фундамендално откритие - открива, че човешкият мозък е липсващото звено на неговата еволюция.
Решава в прилив на носталгия да създаде двама човека и ги пуска в Рая на планетата.
Звучи ли ви познато?
Е, почват разликите.
Само им забранява да дърпат змията, но, уви, жената, по женски, не го п ...

Стоиш пред мен — чиста и невинна,
стоиш пред мен — нежна и ранима.
Заслепяваш погледа ми,
разбъркваш мислите ми.
Стоиш пред мен като привидение — ...

Не си отива лятото. Не си отива...
Все още слънчевите зайчета не спират
на криеница да си играят по прането.
Мушкатото едва ли подозира –
сланите скоро ще попарят цветовете, ...

Както е известно, Коруба е колективен псевдоним на няколко чата. BGGPT беше незаслужено пренебрегвана опция до днес сутринта. Отвориха ми очите неговите безумия относно биографиите на Българските писатели и реших да го тествам:
***
Бюрократичният Апокалипсис: Пространствено-временният континуум в тв ...

Не прегръщай
безсънните ми нощи!
Не идвай в съня ми,
както преди!
Не докосвай сърцето – ...

Взехме си довиждане със лятото,
подобно на стари приятели верни
с обич непрестанно подгрявана
от детството и през възрастови таверни.
Помахах му с ръка в неделната утрин ...

Имало една старица ...
тръгва боса по снега,
в пазвите й на вдовица
пази тайни любовта.
Цял живот е изорала, ...

*****
Моята мечта
не отговори…
Толкова дълго я
пазих в сърцето си, ...

Страхувам се от тази тишина,
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...

Дойде при мене късно - като влак
пропуснал всички гари на сърцето,
когато вятърът на моя мрак
донасяше от миналото ехо.
Дойде без гръм, без огнени слова, ...

Моят татко празнува до късно.
И прибира се вкъщи пиян.
Хули Мама! Ругае я мръсно!
Аз умирам до нея от срам.
С татко нямам весели спомени, ...

Ако мъжете продължат да са такива, магазините за цветя навярно ще фалират.
Ако жените все по-често са готови за война - значи романтиката в този свят вече е загнила.
Ако вместо намерения за ласка,
всеки стиска във юмрук арсенал от чужди грешки,
недейте гледа с изненада към мига, ...

Във тъмното, преди да се роди денят,
когато светът е без име,
една звезда трепти над безкрая
последният знак, че сме живи.
Не казва „ела“, не казва „остани“, ...

Съдбата пак ни дели,
мръсно ни прави.
Пак ще боли,
в болка ще ни дави.
Всеки питам — и казва, ...

Из старите дървета пеят птички,
край срутения зид – поток сънлив.
От улицата вижда се едничка
изгърбената стряха с кръст ръждив.
На портите, отдавна откачени ...

„Животът е ехо – каквото изпратиш, това се връща.“
Светът не помни нашите паради,
ни лозунги, извикани на глас.
Животът е градина от огради,
прегърнали изгубения час. ...

Есенният вятър гонеше листа по улицата, когато Мартин, изморен от вечните заседания и срещи, забеляза малката бонбонено- розова витрина.Повървя и зяпна от възхищение, залепи нос на стъклото, загледа се в продавачката с кукленска красота, облечена с престилка с розички и дантелки,как подрежда в краси ...

От пролетта до златна есен
в паркове, градини и горички:
все така си пея старата песен,
нали съм зевзека за всички?
Из тавани и в чуждите къщи - ...

На 3 октомври 2026г. печална новина обходи света. На 87 годишна възраст почина великият екстрасенс Анатолий Кашпировски. Украинец по произход, той дълги години е служил в редовете на КГБ. Впоследствие е възвърнал "свободата" си, за да започне своите уникални телевизионни сеанси, при които буквално т ...

Една усмивка, вързана на възел.
Сърцето стискам в посинели пръсти.
И колко ли и за къде е бързал
свещеникът? Надежда ме е кръстил.
Надежда съм. Сред блато – котва, пристан. ...

Тъмата беше нейната премяна,
скривалище от болка и от страх.
Дълбоко в нея зейнала бе рана –
от обещания, от горест и от грях.
В прегръдката на тишината хладна ...

Колко много любови край теб ще преминат,
колко много момчета ще се обяснят...
Ще се сменя небе в меринос и коприна,
ще се ронят листата след пролетен цвят.
Мила внучке, това е целта на живота: ...

Копнея.
За синьото море и тихия бял плаж.
Немея.
Говорят ли вълните, аз съм страж
на миналото – без вина. ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава дванадесета
Безпътица сред скална пустош
Танто, Малаки, Пакан, Сита и Нита Алкара достигнаха подножието на Северните планини по пладне през третия ден на втория туртюп от лятото. Бе ветровито и по небосклона се „гонеха“ „парцал ...

[Verse 1]
Цветя съм понесла във днешния ден,
но няма те – кой ще отвори вратата.
Прелитат годините. Жива си... – в мен.
Прегръща ме в нощите пак самотата. ...

„Най-парадоксалното в живота е, че живото същество - и в частност живият човек - е САМО и ЕДИНСТВЕНО тялото си, а умре ли, престава да бъде, оставайки САМО и ЕДИНСТВЕНО... тялото му! Това е толкова невъобразимо, че човек не просто не може да си го обясни, но и трудно го помисля! Един фундамент - тял ...