/в памет на майка ми и баща ми/
Часове, дни, самотни недели -
тишината остава все същата.
Пази времето всички раздели
в измълчаните думи и пътища. ...

Позакърпил поредната мрежа,
остарял, но безумно щастлив.
Пак поглеждаш таляна с надежда,
че Нептун ще е днес милостив.
А морето пред теб се простира ...

КРОЙКА ЗА СЪНИЩА
Мотрисите потеглят рано
и раздразнително дрънчат.
Зората бълва златна пяна
и удря на нощта печат. ...

Октомври с песен тротоарите премита
и палав е – с перчем ту златен, ту пък риж,
по стъпките му все захласнат да вървиш,
или на пейка малка - сред чемшир прикрита,
да слушаш гълъбите... тяхната сюита ...

Наближава честването на годишнината на едно от най-славните събития в българската история - Плевенската епопея... Огромно е значението на величавата битка при Плевен по време на Руско- турската война (1877–1878 г.) - повратна точка в нашата история... Заради интереса и значението на грандиозните бое ...

След полунощ душите са будни,
а маските падат без звук.
Очите, през деня студени,
издават сърцето си тук.
Когато светът онемее, ...

Разказ номер 6 от поредицата "Код – 333"
КАСИЧКА ЗА ЩАСТИЕ
Снощи не спа. Детето я будеше. Месеци – недостатъчен сън. Не се оплакваше. Развъртя пластмасовата капачка. Да пие вода. Погледна я съсредоточено. Тя спасява живот. Разбра тази истина. Чу отново гласа. Плачеше дъщеря ѝ. Лежеше в кошарката. Бе ...

Той:
На твоя поглед, който вкаменява,
не ще се подчиня аз в тъмна доба!
Сърцето ми любов е — разстопява
и лед, и камък, и метал, прокоба! ...

Въпреки че беше само по скафандър
Александър стана вчера саламандър.
Пусна си перчема чак до планината,
докато тепето падна във реката.
Каза, че ще стане утре на градушка, ...

Конски кестен пада в ситна пръст
сцепва се надве и от него изведнъж излиза
духът на есента.
Покрит със мъх, отърсва се и вижда
насреща му стои човек навел се да го вдигне. ...

Ти идваш като образ на екрана,
родена си от светлина и код,
и светваш – дива, чужда и желана –
над моя хладен, мътен небосвод.
Нощта ми е безкрайна и студена, ...

В очите ти чета тъга.
Сълза неволно припълзява.
А ти напук на всичко в този град,
крепиш в гърдите си душа корава!
Макар самотник и бездомник, ...

Буца е заседнала в гърлото ми.
Не е обида .
Не е гняв.
Не е презрение.
Паник атака е . Не съм ти споменавала за нея. ...

....да полепват по мене мухи
и комарите - жадни души
да напомнят, че още съм жив.
Как аз искам да съм полудив.
Да захвърля часовника вдън ...

Догодина ще бъдат две години дълги,
откакто без теб живея.
Дните минават — студени и тъжни,
а нощем пак за тебе копнея.
Догодина ще бъдат две години, ...

Все ти, като че ли в дълбоки реки в ума ми се заби.
Минаха година- две, но ти - не.
Не те познавам, но винаги съм те обичал.
Познавам те, но дали любов бе тя?
Все ти, като тих утринен морски прилив идваш. ...

ТАЙНОПИСЪТ НА УТРОТО
Когато нощем самодиви
нагазват в цъфналия мак,
и месец нивите облива,
и ги бележи с тайнствен знак, ...

Срещнах я на ъгъла на Позитано,
във банката на местния елит.
Обичах там да ходя сутрин рано
и банката да пазя от фалит!
Тя чакаше изправена до входа. ...

Едра луна се търкулна и... ето!
Вред се появиха отражения сребристи.
Това е представление, в което
сенките са главните артисти.
Някои вълшебни, някак причудливи. ...

Наскоро срещнах призрак. По-точно не го срещнах, а той ме навести в една мъглива утрин на късната есен, когато все още се излежавах и умувах над въпроса да стана ли или да не стана. Ръмеше ситен, безкраен студен дъждец, беше доста хладно и хамлетовската дилема щеше да се реши сама в полза на топлата ...

Всеки, който пише, знае колко трудно е да намериш приятел по тази линия, особено пишещ като теб. Писателите май нямат приятели, а и те самите не искат да са такива. Или ще те критикуват, или ще ти завиждат, или – най-малкото – препоръки ще ти дават, уж да помогнат. Но със сигурност не ти мислят добр ...

За командващите война е две нападения, за командваните е две отбрани.

В края на света, отвъд мъглите,
където времето забравя своя ход,
живееше дракон без име, без криле,
последният пазител на един изчезнал род.
Не пазеше злато, нито древна корона, ...

Поигра си с мен
и вече ти омръзнах?
Остави ме за ден
и целият измръзнах.
Паднах ти в капана, ...

Алармата пищи събуди се, човек!
Телефонът те чака пореден „ефект“.
Новини, известия започва денят,
а ти още не знаеш къде си, къде е светът.
Кафето изстива. Екранът гори. ...

Светулка малка, лека,
летим по таз пътека.
Играем си и двете –
докосваш ме кат цвете.
Ту тук, ту там, надолу – ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава петнадесета
„Разрешително“ за погром
Тази вечер в края на зимата Фан Тунингер стана от работното си място, протегна се блажено и, предвкусвайки върховното щастие наново да види взелата ума му жена, започна да се приготвя да нап ...

Цяла нощ валя кротко.
Дотътри се до градината,
а ароматът на прясна пръст превзе ума му.
"Жив си , Круме. Жив!"- Въздъхна времето в камбанките на първите кокичета.
"Жив, жив... ...

Живота ми -
плешивец с нова перука.
И всичко е толкова просто.
И oще чакам да почукаш
по старата порта за гости. ...

На дъщеря ми и зет ми
Знам, животът е игра
Нека да играем с тебе
Да се радваме сега
И да си направим бебе! ...

(Моят разговор с ChatGPT 4.0.1. от 23 януари 2025)
/моите реплики са номерирани и в скоби, болт и курсив/
1. (Дали човечеството не се намира в преход към свръхцивилизация?)
ChatGPT said:
Интересен и мащабен въпрос! Идеята за преход към свръхцивилизация е свързана с концепции като технологична сингул ...

В началото на есента не спира да вали
и тежестта на капките по нас е непосилна.
От този нескончаем дъжд до кости ни боли,
а сякаш няма никаква съществена причина.
Към локвите поглеждаме и търсим там очи, ...

Бяха на не повече от четвърт ден от Грединг, когато колоната изведнъж спря. Едгар разтвори прозорчето на каретата.
– Какво става там?
– Конници приближават от изток – отвърна му един гвардеец. – Капитанът каза да не се тревожите.
– Конници – думата се задържа на езика на Едгар. – Какви конници?
Гвар ...

Най-важната находка
Да намериш ключа от бараката означава,
да опознаеш себе си почти до съвършенство,
превръщайки живота си във вечна,сладка забава,
изграждаща дома на душата ти в храм Божествен, ...

Земята тихо днес ни казва:
„Не ме превръщайте в пустиня!
Аз ви дарявам светлина и въздух,
реки, гори и синя шир безкрайна.
Но вижте ледовете се топят, ...

Прокурорът Вишнев, срещу когото бе извършен опит за атентат, се разграничи. Ето как:
– Нямам нищо общо с този атентат. Разграничавам се от политиците. И от себе си. Бъдете мерзки!
Това, последното, той изрече с пяна на уста. И не добави нищо.
Току-що си бе измил зъбите и по навик винаги оставяше мал ...

Рожденият ми ден наближаваше. Също и денят, в който Петра и Кирил ще заминат за Франция. Събрахме се в едно ресторантче на нещо като прощално тържество само ние тримата. Пък и Кирил беше взел книжка. Браво бе, Кириле, можеш да караш кола, имаш гадже, отиваш в чужбина, истински мъж стана!
Естествено, ...

Мило малко момченце се събужда:
– Хвани ми ръчичката!
Не бърза към тоалетна, кухня, занималня.