Моят дом е моя крепост
със блиндирани врати.
С две аларми под паркета
и с бронирани стени.
Всеки вход ми е с решетка ...

''
Задрямал съм на сянка под чадъра, ами морето се плиска приспивателно, мириса на плажно масло те опиянява, тоя, дето викаше '' Царевицаа, сладка царевицаа '', не се чува. Тишина и спокойствие.
Унесох се. В ушите ми мелодията и съчиненото от мен '' Лятно времее, слънчево времее..Риби скачаат, живот ...

Съвършенството
То е извън обхвата на всички утвърдени списъци на догмите
за периоди отминали,настоящия и всички предстоящи,
то не се побира в рамките на никакви норми,
то е в основата,в центъра и в безкрая на Непостижимото, ...

Всеки се мисли за поет
Всеки се мисли за голям поет.
С рими и без рими,
с малко изкуствен интелект.
Всеки става оригинален поет. ...

СЪБИРАНО от тук-от там, но без посредничеството на АI.
''...---...Блаженно се изтягах под чадъра и разглеждах изпод вежди подвижните бански разноцветни костюми.
Ех, снощи се закачи една мацка,...секс, та секс.
-Хубаво госпожице, ама нямам възможност...
-Е хайде, колкото можеш, аз ще ти помагам. ...

Дявола ни изяде и сега сме в корема му,
ебем си майката и пишем поемите му.
Аз и Г. Мишев зеленеем в световния ад,
аз знам дъното, той познава остатъка- свят.
Моят приятел слага шала си шит на жълто канапе, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тринадесета
„Северна зора“
Преваляше средата на есента, когато 300-членният Ангарски събор бе свикан за пореден - вече осми - път в рамките на този оборот. За разлика от предишните 7 обаче, сега Салк настоя в заседанието да участват ...

Как
да обясня на идиота
неща, които трябва да узнае?
Прекрачил парапета на балкона,
"Ще скоча - вика, - ...

Преди да пусна епилога на пиесата за одобрение, ще ми се да напиша няколко реда пояснение.
Изкуството и естеството - искаше ми се естеството да разглежда въпросите относно творчеството и творението, създаването. Озадачих се, когато разбрах, че сътворението е най-често споменаваната тема в изкуството ...

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

Един леко антиутопичен разказ за конформизма и загубата на мечти, вдъхновен от суровата атмосфера, черния хумор и дълбокия смисъл в шедьовъра на социалната сатира - „Приказка за тинята“ от гениалния Христо Смирненски.
Градът Слизе ухаеше на застояла вода, на развалени обещания и на влага, която поле ...

В старата къща с дългите коридори
тихо проскърцва дюшеме в реквием.
Утрините са тихи, като в молитвена проза
и единственият аромат, е на смляно кафе.
От стените ни гледат скъпи... далечни. ...

…И работя! Най-усърдно –
от компютъра не мърдам.
Постижения въвеждам,
настрани не се оглеждам.
Кой какво е изработил ...

Сини, зелени, после червени,
те шумно отлитат нагоре, напред, настрани.
Деца, едни онемели, други от възторг запели,
гледат и радват се в плен на тез оцветени води.
С викове пляскат и мокрят коси си, ...

Днес съм обещал на сина ми да отидем на кино. Бях запазил места за два следобед, но ми се обадиха от съда във връзка с една молба, която бях пуснал. Хлапето ме разбра, като му казах, че имам да свърша една работа за няколко часа и че ще отидем на кино, като се върна. Те местата няма да свършат и без ...

Напред, о, стари мечти презрени!
Нима умира вашата светла тъга?
С лозунги за мнимо вдъхновение
тече мълчалива в душата река!
Но помните възторжените поети, ...

Левът си отиваше. Цяло едно столетие, че и повече, се беше крил в джобовете ни, в старите тефтерчета на бабите, в пожълтелите пликове под дюшеците и къде ли не, а сега оставаше в историята. Нямаше фанфари, нямаше драми. След новогодишните празници много хора, включително и аз, се юрнахме към банките ...

Резюме: Транспортен звездолет умира в безкрайната черна бездна, разкъсван от неумолим метеоритен поток. Системите отказват, сирените вият, а времето изтича. Двама мъже остават сами в тъмнината, хванати в капана на умиращ звездолет пред лицето на неизбежния край. Когато няма къде да избягаш и хладнат ...

Вечер свалям грима на ежедневието.
Почиствам го с розова вода,
вдишвам въздуха на борова смола.
Затварям очи
и докосвам душата си. ...

Божии капки - розе от Прованс,
с фин еклектичен, плодов нюанс.
съчетано с хамон, смокини и Бри -
c'est la vie, mon ami, се ла ви.
Глътката ферментирала течност, ...

Животът с шифъра си, е загадка -
тайнство, казано накратко.
В мистериозния си реквизит,
крие сложен и непонятен пъзел.
За мнозина е моряшки възел, ...

Тя - милион години на земята,
създание очарователно -
с постоянството си, как надбяга
заека - в Езоповата басня…
Но гонеща вечно поне сто лета, ...

Нещо куца в тази връзка
между вълк и гъска.
Той желае да я схруска
тя пък все му съска.
Но вълкът е сериен любовник ...

Ти знаеш — рози не обичам,
че твърде тривиални са за мен,
но с тази брошка ще закича
цикламения цвят с рефрен от тлен:
Все още те мечтая, мой любими. ...

Като слънчево затъмнение
през август,
мислех, че си начало,
а се оказа най-нужния край.
Готова бях за теб. ...

"In the beginning was the Word,
and the Word was with God,
and God was the Word."
Words!
They are frames of thought. ...

Алкохол, цигари, лимузина,
барове, жени, хазарт, хотели...
Обърнеш се - животът ти отминал,
изпил си го с пикантните коктейли.
Огледаш се - изпразнена бутилка, ...

Един призрак броди из Европа. Един дух отново напира да изскочи от бутилката. И една сянка започва да се удължава от запад на изток.
Разпознавате ли вече кой е това?
Призракът на реваншизма, на недоубития фашизъм и неговото най-гнусно изчадие, нечовешкия брутален милитаризъм.
Преди осемдесет години, ...

Между две секунди
живее нещо без име.
Не е време.
Не е вечност.
По-скоро онзи миг, ...

Онзи работи,
от глад не види.
Този лъготи,
нагъва стриди.
Що не ражда, ...