Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.1K results
Неделя в събота преди обед
🇧🇬
Наздраве, оптимисти от мъглата сива –
слуги на делниците в календара скучен!
На мен неделите все още ми отиват,
защото цял живот на празници се учех!
Две дати – лешници в длантта на Господ скрити – ...
Новият ден започна с посещението на жена. Красива. Както винаги, детективът беше любезен, готов да изслуша клиента си.
-Заповядайте! С какво да помогна?
- Дъщеря ми ,само на 20 години... изчезна
Енигмов си каза" значи тази жена е най-малко на 40 !Изглежда перфектно! Дали дъщерята е наследила тази ви ...
ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА
Всички чакахме белия сняг над града да се спусне,
да захлупи прозорците с тънки и ледени шепи,
да премрежи стъклата с дантели, тъкани изкусно,
мисълта да приспи и напевно до изгрев да шепне. ...
По “презумпция” зная, къде съм,
но кой съм, изобщо не знам.
С лична карта, паспорт и адреси
често будя се някъде... сам!
Не зареждам със евтина нафта, ...
Живеем в много сложни времена на безвремие,неуважение и неразбиране за нас самите и към другите.
Това е , което аз видях и чух в музикален аспект предаден от мен.
Когато човек е проводник на нещо по-голямо или нещо "друго" то се случват неща на по-високо ниво.
Правя ,каквото мога,пък да става каквот ...
Какво би бил светът без нас, възприемащите го? Нищо, разбира се - просто... „никъде“ и „никога“. За да има „някъде“ и „някога“, те трябва да са за някого... - нали?...
За фон на стихотворението ми послужи прекрасният звук от пустинен вятър, разпространен за свободно ползване от сайта pixabay.com.
Те ...
Имало един старец който от скука си намерил хоби. Запонал да шие дрехи.
На пръв поглед изглеждало малко странно на стари години някой да си избере такова занимание за убиване на времето, но щом си го е избрал човека, кой можел да му забрани да се занимава в тази насока? Никой разбира се. Той пари на ...
Реинкарнация. Правиш нужните стъпки и стъпваш...Някъде. По пътя, довел те до тук, или в родилното отверстие...
Никога не помниш началото, защото началото винаги е с теб по презумция... Дар, който отсъства така, както липсва краят... Наясно си- безкрайността е владетелка на живота.- Миг за една искре ...
Всеки бой тъй воювай го ти -
сякаш това ти е боят последен.
И гуляй, сякаш злато звънти
в твоя джоб - пък дори да си беден.
Пей ти тъй всеки път песента - ...
Усещам колко си прекрасна.
Усмивка лъчезарна в утринта...
За мен си медитация безгласна,
в която чувствам любовта.
Харесвам да се случват чудесата, ...
Аз знам, че този свят обезумял
се вихри с мощ на луднала стихия.
Поглеждам се, дали съм още цял –
какво е туй? Магия? Орисия?
Сега е февруари, но дали ...
Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...
Промених се. Не съм тази, дето оръжия дрънка,
под забрало и шлем не прикривам лице и коси,
но пантофки си нямам, премяна искряща и тънка,
и по кухите балове мене за танц не търси.
Промених се, но не и душата ми. Пазя и коня. ...
За България не е проблем, че близо една трета от населението живее в София.
България е обезлюдена.
За България не е проблем, че я управлява корупцията.
Че пенсионерите страдат.
За България не е проблем, че три милиона българи напуснаха страната. ...
Качвам този малък проект,който се надявам един ден да стане песен.Измислил съм мелодията,намерил съм текст и изпълнител,което се плаща.Сега започвам да мисля аранжимента и да търся подходящите музиканти,което също се заплаща Тези музиканти за да запишат пет минути са учили,репетирали и свирили 20 - ...
Нечия сянка след мене върви,
сърцето ранено плаче, скърби,
далече от близки сама във безкрая
аз искам сама да остана и зная,
че някъде горе мойта звезда ...
Въздух дишаме всички навсякъде,
но тъй държат на по-чист, някои...
От дечицата ни по-скъпо няма,
а ги обичаме, по разному...
Кои от нас, хората, не се хранят ...
Влакът се носеше с бясна скорост по релсите. Наближаваше последната си спирка, но Лия упорито не помръдваше от прозореца в коридора на вагона. Не ѝ се искаше да слиза, нито пък да се върне в купето, където трябваше да търпи компанията на съпруга си. Не искаше да се вози и в колата му, толкова ѝ бе о ...
Изтече червената река. Подир нея – зелената. И бялата изтече. Жълтата, и тя се не видя. Дойде черната.
Хубавата ни река. Нашенската.
Нали така пишеше в „Златното момиче“ – народната приказка?
Така, така пишеше. Изкарах с нея четвърти ли, пети ли клас преди четири и кусур десетилетия, но още помня. Т ...
Не се научихме, о, Бога ми...
След толкова лъжи да не мълчим!?
Да не гледаме фалшивите измами...
А истината, за нея да кървим.
Земята, Богинята човешка... ...
Лежи в старата къща на одъра стара жена,
по набръчканото ѝ лице има само тъга!
Една стара жена отдавна останала сама,
мъжа ѝ и сина ѝ отне и ги за жалост смъртта!
Няма и роднини в старата селска махала, ...