По пътя тръгнах смела и с размах,
уверена напред вървях, вървях, вървях,
как никой не призна ми, че греша,
а цял един живот прекарах в лъжа.
Годините минават осъзнах, ...

Не търси ти възмездие с гняв в очите,
не хаби за неправдата чужда деня –
знай, времето тихо брои съдбините
и накрая всеки си плаща греха.
Остави на света да отсъди по право, ...

пулс
прегръдка
танц на две души
тесен дансинг е сърцето
нощ ...

Имаше дни, в които тишината тежеше,
по-силно от глад, по-дълбоко от страх,
светът отвън шумеше, но той не живееше —
беше заключен в себе си, без път и без глас.
С очи към земята, със мисли далечни, ...

Пътят на липите е ухание,
откраднат дъх, обречен за любов,
въздишка с неизпратено послание
тайно към градините на Бог.
Където няма време и раздяла, ...

Взех си
бойният дух
и стрелите.
Салют
за твоите следващи, ...

СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА
Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти – ...

Имаше в живота му хора по кръв,
но не и по сърце, не и по душа,
усмивки назаем, а скрити зад тях —
студени слова и прикрита лъжа.
Те идваха близо, когато им трябва, ...

Потъмняха улиците като след изкипяло кафе. Дъждът размаза
човешката злоба и я превърна в кал, лепкава и хлъзгава като фалшив приятел. Лечебна и безмълвна като отрезвяваща истина.
В тази носеща се асфалтова река от умора, безсилие и гняв, където найлонови чантички плуваха като „триумф" на съвременнот ...

Романтиката, тя изчезна вече
и търся я във други времена.
А пък нужна ми е като залез вечер,
тъй гали ме със лъч от топлина.
И все вървя по моята пътека... ...

Грък пита българин:
-Как сте се научили да ходите по жарава?
-Е, ние когато се заселихме, Земята още не беше изстинала.
____
Бракосъчетание в голяма катедрала. ...

Откакто свят се ражда от мълчание,
една загадка броди без покой:
защо животът носи обещание,
а свършва винаги със прах и зной?
Попитах вятъра той само стене. ...

Очаквах теб, да ме посрещнеш
на вратата, както всеки път.
И с поглед да ми прочетеш душата,
кое ме радва, и от кое боли главата.
Очаквах теб, да ми разкажеш ...

ЧАЙ
На Видовден разцъфнаха липи
Зад хълма после бавно свечери се.
Кварталът се приготвяше да спи –
и аромат на топъл чай се плисна. ...

Има дни,
започват сиви,
намръщени, познати,
непроницаемо мъгливи.
Захвърлените слънчеви позлати ...

Наблюдавах, как духът човешки,
затворен в „Аз“-ът, напира да излезе.
Но струва ли си цялото усилие?
А този напън, ще се отплати ли?
Или прозрял след дългото боричкане, ...

Сепаре. Задушевност и маса за двама.
Приглушено звучи „Болеро“ на Равел.
Чаши две. Свещи две – доизгарящи бавно.
Тя и той, пръсти с нейните нежно преплел.
Във очите ѝ сякаш са слезли звездите. ...

Умоляващо гледа в мен мойта жена,
сякаш шепне към Бога молитва.
И аз вдигам успешно отново крила,
и отново със нея политвам!
А морето е бурно - прииждат вълни, ...

Очи, две рилски езера.
Заря от слънчева коса.
Ах, устните..
~ ~ ~
По бедрата ти ...

Трябва понякога да лазиш в калта,
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...

Позволи си да плачеш.
Позволи си да го изгубиш.
„Тръгвай“ — казвам си.
И тръгвам.
Вървиш с поглед в неговия. ...

през деня и през
нощта любов да е
небето завеща

И до смърт уморен, и е грохнал стихът ми, и сляп е,
за щурци и за славеи някак съвсем оглушал.
Тиха, кротка тъга ръждавее в душата и капе,
и превръща света в топка мека, и лепкава кал.
Всички кости болят и присмива се косът: На дъжд е. ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава дванадесета
Печалният завършек на едно злополучно пътуване
Когато експедицията на Калузо навлезе в Ламския архипелаг, наближаваше средата на есента - впрочем на тукашната пролет - и поради близостта им до екватора бе необичайно топло з ...

А времето летеше...
-Петьо - обади се една вечер - Аз наистина успях, завърших, започнах работа. Даже днес ти преведох по сметка онези пари , които ми даде, благодаря ти за помоща. С доцент Христов ще бъдем три седмици на медицинска конференция в Плевен, сега се подготвям, ще имам доклад по ендокрин ...

Замечтан с отворени очи някъде там
роден в небе в люлката от бели облаци
играещ под звезди с плач и смях
това съм аз
Лъжец красив зеленоок ...

Алена кръв капе, сякаш картина рисува,
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
​Любимата ваза с лалета изпуснах, ...

Етикета срещу мен ли е ще го обърна.
Светът?!-На пепел и на сгур ще го превърна,
съдбата срещу мен ли се изправи,
тя нищо няма да направи.
Защото аз разбрал се -вездесъщ, ...

Стой до мен
да чувствам твоето рамо
Стой до мен
да чувствам твоя поглед
Стой до мен ...

Кой не знае, май още от раждане -
Господ - на кого, кога е драснал,
ала, преди това - животът наш е,
за всички ни, най-ценен Божи дар...
Животът борба е, труд, мъка, радост, ...

Може би само за утвърдените и възхвалявани от всички като "светила в литературата" писатели този въпрос изглежда излишен и глупав, защото отговор на него вече са дали по един или друг начин отзивите на издатели, критици и най-вече бройката издадени екземпляри... А за всички останали писачи? Тези ник ...

Господ неизменно спи,
Господ вечно се разсейва.
Не е време за тълпи,
нравът на които зейва.
Някъде снаряд лети, ...

Отиваш си. И стаята утихва.
Светът на две пред мене се разцепи.
Прозорците със хладен мрак изстиват,
а спомените ни остават слепи.
Боли ме всяка стъпка, всяка дума, ...

​Не искам тази врата да отварям,
отново ще бъда наранена, знам.
Моля те, недей, предателско сърце,
знам, че пазиш тази надежда зрънце.
​Помня солените сълзи в нощта. ...

Истинският джентълмен не се ражда само с костюм и изискани обноски,
а с чест, доблест и уважение в сърцето.
Джентълмен.
Той не крещи, за да бъде чут,
нито изтъква своята сила. ...

Мъжете като теб не се събуждат от утрото,
затова ти оставям сърцето си —
увито в лъжи,
сложено някъде:
в чекмеджето, ...