Този Август си тръгва с протрити ръце.
Има кръв по нозете и болки във ставите.
Има спазми отляво , накуцва ранен.
Недохранен и блед. Със отворени рани.
Носи шапка. Невидима. Пази му темето. ...

Ще открадна живота ти жалък.
Той е пълен с добро, и със зло.
И прилича на хлебния залък,
отделен да лекува тегло.
Ще ни гледа смирена жена ти - ...

Как те гледат само... улиците късни
и обсебва те витринен блясък светски,
а локалите отколе все разпътни,
земетръсно се разтърсват по библейски!
С пръсти дръзки лятото те гали гола ...

— Благодаря ти за идентификационния пропуск! Пратеникът ти ми го достави точно навреме. Така избегнахме ненужни кръвопролития между твоя и моя Орден. — започна Иренвейл. Вътрешното напрежение и вълнение я караха да шари с поглед наоколо, без да прояви смелостта да погледне Вирон право в очите. Затов ...

И КАПКАТА МИ Е СЕСТРИЦА
... тъй както капката стоварва по камъка невидим чук
и с упоритост лъчезарна дълбае вечността без звук,
и вятър люспите му кърти, заглажда го – да е красив,
и подир ери бавни смърти, изглежда, камъкът е жив? – ...

С блестящи капчици росица,
ти неземна, чудна хубавица.
Ах...как лицето ти се смее
и снагата ти прекрасна грее,
а в цветчетата ти сбран е свят ...

ДРАСКИ ПРИ ЗДРАЧАВАНЕ
Върху белия сняг диря кървава води нататък
към замръзнала – сякаш в картина – вълшебна гора.
И навярно последен е пътят – болезнен и кратък,
за дъха ни, пленен в здрачината и в тихото спрял. ...

Знам времето по малко ни отнема.
Загребва с шепи дните преброени.
Не спира даже дъх да си поемеш
минутите... безжалостно ти тегли.
Знам времето насила ни отнема ...

Кой може на слънцето красиво и сияйно,
събудено в Божествения дъх да забрани
да пръска прелестта си всеотдайно,
упрекнато, че на тварите ще навреди?
Кой може да възпре немирната река да пее, ...

Това лято беше вълшебно за нас,
наситено с обич и пламенна страст.
Аз влюбих се в тебе на морския бряг
и наш стана целият, приказен свят.
Възторжени, ставахме в ранни зори, ...

Погледни се с твоите очи!
С онази светлина на истинският Аз!
Преминал си през нищото до тук...
уморен от думи, останал си без глас.
Със самотата си сприятелен ...

Юмрук върху постамент.

Зората ме помилва сутринта,
с копринени нишки надежда
и по-добър усмихна се света,
пременен в бяла одежда.
Аз всички поводи за радост, ...

ЛИЧНО МНЕНИЕ
"Не знам" дали изобщо имам правото,
да опонирам академични твърдения,
но, за да е чиста съвестта ми,
ще река отново, пак това, което мисля ...

Цяло лято сън сънувах :
,,Първият учебен ден!"
С раница и книга крача,
пременен и вдъхновен.
Знам ще тръгна аз, ...

Ще бъда първи клас,
аз вече съм голям.
Не мога да чета,
английски вече знам.
Подготвям цяло лято, ...

Трева поникна помежду ни
в пожарищата. Посред лято.
Из ягодовите ластуни
трънаци раснат полегато.
Воювахме и се смирихме. ...

Любов и слънце, пясък и море,
в красив пейзаж стоят пред мен.
Ликуват чувствата, родени
в мига на пълната луна.
И толкова е ярък светлият ѝ диск, ...

Сцената беше на не повече от 20 метра от нас и все пак имаше 18-годишни тийнейджъри, стърчащи с по една глава над мен, заради които щях да гледам концерта на екраните. С какво ги хранят в днешно време, бе? Аз и моят човек се бяхме набутали възможно най-близо до сцената, за да сме на перфектното стра ...

Ние, хората, сме просто едни такива самотни птички.
monilia (Симеон Пенчев)
Понякога самотата е напълно осъзнат избор. Когато си опитал "и меда, и жилото" на това да си с някого, само за да не си сам, или в името на нещо, което отдавна го няма. Успееш ли да се отърсиш от заблудата за собствената си ...

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата,
в безмълвния поток еднакви хора,
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще. ...

МОЛИТВА ЗА МОЯ ЖИВОТ
Вече не вярвам. На нищо не вярвам –
някой смени моя кратък живот.
И отлетя – по-крадлив и от гарван –
неуправляем, на автопилот! ...

Винаги започва с красив романс между мъж и жена в началото е като пролетно утро
всичко цъфти птички пеят и сърцето весело тупти вие се радвате на всяка минута
заедно не искате да се отделяте един от друг както цветето със сутрешната роса
и така вървите по този житейски път минават месеци години върв ...

Всеки ден е толкова непредвидим…
Неразгадана амалгама от радост и тревога.
Утрото ми срича с език непреводим,
вечерта не ми оставя право да оспорвам
объркания свят, ...

Да бе звезда, сред другите звезди
най-ярка нощем ще си на небето!
Да бе река с най-буйната вода,
да беше вятър хукнал из полето,
да бе вълна в безкрайна морска шир ...

Разказ
Беше една сутрин в началото на юни. Слънчево, тихо и спокойно. До началото на работния час имах доста време, но бързах да изляза навън, „ако имам време, ще пия и едно кафе в служебното барче“ – помислих си.
Пътят ми към автобусната спирка минава през една квартална пътечка, след която пресича ...

Да имаш Баба е Благословия.
Вечната утеха. Дар.
Да имаш баба- значи имаш безсрочен билет за място,
на което си истински защитен и спокоен.
Едно местенце, на което получаваш богатства, ...

Не защото така е прието,
нито спазвам кодекс на честта,
но не ползвам за отдих морето.
и почивам на други места.
Планината е нещо различно - ...

Намерих къщата. Позвъних.
- Кирия, аз съм Петро, за градината...- представих се по домофона
Изщрака електоключалата, вратата се отвори и прекрачих прага.
Доста голям двор, като футболно игрище, уж подредено, но занемарено, кът барбекю, детски кът, люлка, пързалка, катерушка, комуфлажни рицарски досп ...

Няма тест за доброта
и предел за равносметка.
Няма лек за суета,
нито вечност за рулетка.
Всеки ден ни носи вест - ...

Спести ми колко ме обичаш!
Без думи - устните ти шепнат.
И даже една да не изричаш!
Да питам даже е нелепо...
Спести ми колко си самотен! ...

За Лесничея - мен,
Орбита е "Слава на Велес",
Произнасяне и песен.
Думите и песента,
Вибрации са те, откриват ...

Ден. 24 часа. Мост между минало и бъдеще. От както се помня, наблюдавам хората. Виждам колко малко от тях се замислят какво е минало през тях, край тях. Живеят само в тия 24 часа. Просто се събуждат сутрин и заспиват вечер. През деня - каквото дойде. Борят се с проблемите хаотично. Без план. Губещо! ...