Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...

На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...

Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...

Мисълта за теб –
спокойствие.
Споменът –
буря,
връхлитаща ...

Грабене
с две ръце.
Мамене
без сърце.
Телесно сношение - ...

Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността? ...

Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали, ...

Свети Архангел Михаил
със смелост се въоръжил
и шътнал в пъкълото Сатаната,
Любов и мир за да е по Земята!

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...

Лилава котка със сини очи сгушила се в полукръг.
Лилава котка с половин сърце,
Неинтересуваща се от света като такъв.
Розова котка с кафеви очи сгушила се в полукръг.
Розова котка, търсеща да даде своето полусърце на друг. ...

Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал, ...

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...

За три жени аз пиша тези думи,
те години вече съществуват,
запретнали ръкави, не умуват,
що има зли тайфуни, а щурмуват!
На прага на 90-те с воля неотразима, ...

Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...

Мътеница във паница... и до нея – вилица!?
Подарък за служба вярна... яж!?
Ама как? Защо!? Е, хайде де, не се прави!
С вилицата, взимай и греби.
Ама тя е вкисната и рядка... ...

Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...

Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...

Ако свой те презре във очите,
ако чужд твоя свят разтревожи.
Зла разплата недей предпочита.
Не постъпвай така, ако можеш.
Не постъпвай така, ако само ...

Нейните устни:
нежни и червени…
Косите ѝ:
огън и пожар!
Прегръдките ѝ: ...

Домашен телефон - такъв със жица,
безкрайни разговори, струващи стотинки,
и ние с тебе - две дечица -
не брояхме думи-песъчинки.
Стар телефон във прашен склад, ...

ноемврийски дъжд
чудат - не тропат капки -
а барабаня̀т

С теб сме приятели,
а аз те мисля постоянно.
С теб сме приятели,
а ме влудяваш тотално.
Сънувам те нощем, ...

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...

Аз съм пусто поле с изгоряла трева.
Аз съм път, който не води никъде.
Аз съм кладенец, в който няма вода.
Аз съм мисъл обречена на скитане.
Аз съм бледа луна без небе. ...

Към мене ти недей да лазиш!
Поне достойнство ще опазиш.
Аз отритнах те с охота.
А бе, гледай си живота!
Мислиш, че като се кланяш ...

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...

Как да те чакам, Време?
Знаеш, че много бързам.
Всяка година ми вземаш,
твоят вързоп е отвързан.
Пак за подпалки събирам ...

**Дали е днес или пък утре,
защото вчера е преди —
аз все така ще те обичам,
дори това да ми вреди.
Понякога се замислям — ...

Всеки си има уклон:
детко - да хрупа бонбон,
властник - да седне на трон,
маймуна - да рипа по клон,
военен - да стреля от дрон, ...

Само мен нощта ли ти отнема?
Липсва ли ти малко топлина?
Как ли в тишината се съвземаш,
бродиш ли в чувства – долина?
Спомените капят ли безшумно, ...