Всеки мъничък човек мечтае за топлина и радост,
а щом порасне, нещата сякаш стават ясни...
И оказва се след време, че живели сме в заблуда,
че, лутайки се в невидимите лабиринти на живота,
всъщност бавно, бавно сме губили не друго, ...

Години непосилен труд
ми коства моя храм!
Сега готов е, но не знам
дали Сизиф съм или луд?
Че при градежа, в хоросана, ...

От детинство с тебе заедно се смеем,
споделяме си тайнички неща
и плачем от душа, и пак се смеем,
помагаме си в радост и тъга!
Животът ми със теб се слива - ...

Дълбоко, дълбоко -
под пластове земни...
Дълбоко, дълбоко -
под угари черни...
Надоле - под истини ...

И ето -
този ден умря,
забързан в своя път.
Нощта припряна е -
не чака. ...

Уморих се от спомени.
Уморих се от грешки.
Уморих се от грижи човешки.
Уморих се от болки.
Уморих се от обич. ...

1.1. В началото, бе само тишината -
изтръпнала, застинала в предсмъртен вик
и само Бог летеше над водата,
духът му нямаше ни плът, ни лик.
1.2. В средата, се изправяше стената, ...

Съратник на Ботев бе той,
и се терзаеха за народа свой.
По чужди земи бродеха,
ала за своите мечтаеха.
Апостол бе той на свободата, ...

Подари ми ден от твойто настояще.
Познавам вече твойто минало.
Тогава бяхме заедно във едно...
Тогава знаех, мисля, всичко.
Но това време е отминало... ...

Не беше най-успешния ми ден,
премеждие си имах страховито.
Отрочето изкара ме от нерви,
а само е на две и половина!
Пързалка, та пързалка - двеста пъти, ...

За сетен път сълзи проливаш, мамо,
и пак скърбиш за моята тъга,
пореден път подаваш свойто рамо,
подаваш ми и своята ръка!
Със нея помощ нежно ми даряваш, ...

Природозащитничка
Преди време се запознах с една съкварталка на площадката зад блока. Аз си разхождах внучето, тя пък кучето. Стана ми много симпатична и аз не знам защо. Дали защото говореше хубаво за природата, за животните. Пък съм чувала, че хора, които обичат животни са добри. Жената е вегетари ...

Ще бъда ли някога без теб щастлива,
Е въпросът тъй задаван и парлив.
Че защо ли все пак се оплаквам,
А дори и да те срещна не очаквам.
Към теб вървя, но с теб се разминавам ...

"Еднаквостта ме влудява"!!!
Заплювахте ме!
Защото бях Лице,
усмихвах се пред шатрата,
паравана оставях зад гърба си. ...

Свикнах ден без теб,
а после цяла нощ.
И със студена буза мерих кръста
на два по два квадратна площ.
Разбира се, ще кажа нещо! ...

Събуждам се без спомени, без слънце в очите.
И стаята отново не е мойта...
Косата, устните, ръцете са използвани.
А... ето го и онзи без значение...
И днес аз зная, ще се повтори всичко. ...

Ще те запомня, както те намерих,
ще сложа кръст на онзи тротоар
и ще напиша колко си безверен,
за да се върнеш в тиха вечер нежелан.
И иска ми се да те върна, ...

Живеем някак тромаво и безразлично,
като машини с остарели части,
по навик сутрин пак отваряме очи,
бързаме и този път за някъде.
Излизаме, посърнали и мрачни, ...

Без болка любов няма,
без сълзи обичта не върви...
Само истински, които обича,
може да рони такива горчиви сълзи.
Поглеждам небето и знам, ...

Даваше кураж и сила.
Даваше живот дори.
Бях сигурна в тебе, музо!
Но ти от мен се скри.