Предстои ти буря,
от кристалния син небосвод изви се гръм,
макар да чувствам че сърцето ми трепти,
знам, че от друго ще го заболи...
Застинала мъгла, разстилаща се в миг на просветление, ...

Завоят не може да каже същото за пътя.
Не е наясно с асфалтираната покривка.
И аз не съм наясно с много неща...
Едно, от които, си ти!
Обаче моя милост поне си признава, ...

Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете ...

Много силно боли,
боли от любовта.
Болката не спира -
навява самота...
Самотата те погубва, ...

Не спирам аз да те мечтая.
Във мислите,
във стихове дори.
Не спирам обич да желая,
за теб, за мен, ...

Варовият ми разтвор. Никой няма да ме лиши от него. Насочвам се право към неговата бездна. Защото си го обичам. Той изгражда моята същност. Така е. Аз съм вар. Съдбата ме остави да правя каквото си искам от себе си и аз избрах да имам варова същност. Съдбата ме остави да бъда свободен и да избирам д ...

Очите ти - тъй пламенни, игриви.
Ръцете ти - топли и нежни.
В погледа ти, пламъчета диви,
разпалват страсти безметежни.
Нежно ме докосваш с длани, ...

С липов дъх ме опива отново нощта,
капят капки сребристи от клоните
и надбягват се в унес въпросите,
аз ли съм твоята мисъл във нощите...
Не ме забравяш, а от време за помняне ...

Бяло...
Под очите на дъгата.
Бяло от замръзнали сълзи.
Венно синьо...
Като за отплата. ...

Ти можеш и сама в мрака да ме оставиш,
можеш и нашата любов набързо да забравиш,
но знам, че ти до края там дълбоко ще стоиш,
там дълбоко, в моето сърце, ти тихо ще си спиш.
Аз тихо ще плача, но знам, че ти просто ще мълчиш. ...

Разцъфна новата ми утрин.
С лъч от сънни спомени.
И с росна усмивка.
Погали ме Слънцето.
И ме целуна по очите. ...

КРАЙ
В лъжи сърцето се заплита
стрелата в него е забита
и от днес светът е сякаш друг
и не те обичам аз напук. ...

Отива си лятото, отиваш си и ти,
отиваш си до болка уморен.
Отиваш си,
а тези две очи
гледат към мен. ...

Бог слезе на земята
и рече нека всичко е любов
дявола не го отрече
но пък го зарече
нека да боли и от любовта ...

Давах ти... а връщаше петорно.
Обличаше ме цяла - до понятност.
И бранеше ме яростно от другите,
прикриваше... душевната прозрачност.
Високо ме издигна, за да виждам. ...

Ако някой ден забравя
Да дишам и да туптя,
Моля те, извини ме...
...И напомни ми да се потърся...
Ако ли пък се счупя по пътя ...

Имаше небе в прозорците
И наливахме облаци в шепи,
Търсихме не-истинни загадки...
Чакахме сенки от спомени
Да ни съживят, чакахме ...

Убодох си пръста
И капките кръв
По снега запечатани
Бяха отмити от случайните минувачи,
Защото живея в приказки, ...

Болката отдавна ме предупреди с далечното свистене свое...
С рицарско достойнство си отиде тя тогава.
Да. В началото и капчица съмнение не съществуваше.
Но, случаят ми бил патологично личен - и
почти предопределен. ...

Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе ...

Град на греха... моят град... техният град... улиците понякога толкоз мълчаливи... или прекалено кресливи... залезите в прегръдка сладка с изгревите слени... хората забързани в ежедневието си еднообразно...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на ...

Чувствам се толкова самотна, но защо? Напоследък никой не може да разбере мисленето ми.
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме сп ...

Аз зная - има Измерение
където няма Разстояния,
където Времето заспива
върху ръката на Живота,
където Пролет, Лято, Зима ...

Малка падаща звезда
отрони малка сълза
и каза тихо с тъга
'искам аз любовта'
но никой не я даде ...

Природа
Дървета.
Редуват се бяло и зелено,
и розово даже.
Небето. ...

(... В памет на любимите ми - покойници!
Закъснях отново... За кой ли път!...
П.П. Предварително се извинявам, че няма да отговоря
на нито един коментар (ако има такъв!).
Това е моята слабост. ...

Не се стряскай, обич, от мене!
Не съм дъхаво, лепкаво сладко
от тайно гърненце на баба.
Сметана съм, толкова мека,
плъзгам се нежно и гладко - ...

Молитвено се сви на колената й...
Олтарно тя сълзите ти попи.
О, страшен и велики императоре!
Когото цял живот боготвори!
По сляпата недъгавост на ириса, ...

Всяка твоя усмивка изгаря
и оставя рани кървящи.
Всеки допир омайва,
а после убива със трясък.
Всяка целувка изтрива ...

ЯРОСТ И СЪЛЗИ
Напоследък ставам твърде сантиментална.
Плача, когато чуя химна и вдигат знамето ни
някъде по света.
Гласът ми потрепва, когато чета на дете ...

НА ВРАТАТА
Ето пак казваш "Стига" и затръшваш вратата.
Ето пак ме целуваш и поклащаш главата.
Ето пак ме напускаш. Вече колко натрупа
разум и мисли, а в сърцето ти - скука. ...

Разрешение извън всички спокойства
Аз сънувах какво пропускам
Ти беше много уплашена
Няма причина за друг
Заштото никой друг не го е грижа ...

Благодаря на rad (Радостина Марчева) за подарената идея за това стихотворение.
Живеем в нови и луксозни пещери -
просторни, светли, чисти и уютни.
Не коне, а яздиме коли
и мислим все какво ще бъде утре. ...

Любов, която си отива,
и никой не може да я спре!
Любов, а всъщност всичко,
а никой подир нея не иска, не зове!
Аз седя сама отново и завинаги, ...

What I've done
In this farewell
There's no blood
There's no Alibi
‘Cause I've Drawn Regret ...

Виждам твоите мисли,
това са тъгата, болката, но и любовта,
за мен си мислиш, нали?
За мен или за празните мигове,
без бъдеще, без минало. ...

N’Sync – Bye Bye Bye
I'm doin' this tonight,
You're probably gonna start a fight.
I know this can't be right.
Hey baby come on, ...

Поетът си седи във къщи,
на бира и вино се мръщи,
самотен в стаята прогнила,
напъва чашите с ракия.
Пиян, демек до козирката ...