Усмивката... :) Беше загубена някъде. Забравена, но
толкова истинска. Ти я върна.
Преоткрих те. Преоткривам те всеки път. Знаците
оново говорят. Ти и аз. Ние. Заедно. Отново се
усмихваме. Липсваше част от мен... усмивката... ти. ...

*****
Аз само тебе чакам,
тебе търся във
безлунието,
изпепелявам се, ...

НА МАЙКА МИ
Слънцето лицето й рисува,
с позлатена утринна роса.
Четките с любов купува,
обичта ми ползва за боя. ...

А водата стана на цветове...
Тези думи не съм ги измислила,
това си е работа на дете.
Което с четка омагьосва листа
и го превръща на водопад и небе. ...

(по вдъхновение)
Червено ми свети в главата,
очите ми все са червени -
пожарникар нощна смяна.
Весело все червенея, ...

На черното нощно лице на небето,
усмивка изписа луната,
заострена, тънко извита, кокетна,
звездите трапчинки й бяха .
Като че засмя се, и то иронично, ...

Мирис на море и раковини,
пясъкът примамливо жълтее.
Тихо бризът пропълзява
нежно вее, песен пее.
Хей, момиче, волна птица, ...

Завих се презглава с това, което остана от мен.
Остана ли нещо повече от оголени кабели?
И дишам пак през очите. Безкислородно догарям.
Завинаги ще се стичам по реотани.
Присадих добротата си в неподходящи души. ...

Истината за преди е истината за утре: Дементия Прекоксиана –
Камбанката при входа на бакалията звънна. Фантазьорът на града влетя задъхан, с развети коси.
- Къде е? Бил ли е тук? – очите му тършуваха навсякъде. – Ах, заминал си е! Изтървах го.
- Кого си изтървал? – запитах.
- Как кого? Клошарят, тво ...

Колко много, колко пъти сме грешили,
а колко малко чужди грешки сме простили?
Живеем дните си в объркан свят,
само грешки правиш, щом си млад.
И остаряваш, и времето минава, ...

Прости ми, моля те, че те обикнах,
не исках, но сърцето победи.
С твойта обич бързо свикнах
и тъжно е без твоите очи.
Та тоя поглед как да го забравя ...

Сънуваш ме отново сатенено копринена,
да идвам с тихи стъпки аз към теб сега.
Устните ми цветни - някак си малинени
мъничко откраднали от воала на нощта.
Сънуваш ме отново в каляската на времето, ...

Искам да докосна слънцето с очите си,
искам да отида горе при луната,
искам с теб да бъда до свършека на дните си.
Искам да съм с тебе най-щастлива на земята.
Искам да побегнем тази нощ със вятъра, ...

Трогваш ме с твоите думи,
ласкаеш ме с твоите ръце,
запали огън помежду ни,
отвори моето сърце.
Но слънцето не свети всеки ден, ...

От няколко дни живея без теб,
без радост, без обич, без песен.
От няколко дни животът е плесен,
лишен от слънце и вода.
От няколко нощи сънят ми те търси, ...

Какво мислиш за звездите?
На мен ми приличат на детски очи.
Те с любопитство гледат ни отгоре
и плачат с нас наивно, по детски.
Плачат, когато някой ни нарани, ...

Надникнах в твоята душа,
надникнах, но нищо не видях,
празна бе за мене тя,
сърце да видя не успях.
Не може да обича то, ...

Мъжко
В ранни Зори прегръщам.
В ранни Зори се моля.
Един подир друг се завръщат
Билите дни. На воля. ...

Хидрофор
на Данчо и Павлина, защото
тук чувствам Стария Град
Беше отдавна. Беше в Бургас.
Богориди - улица нежна. ...

НЯМАМ ДУША
Животът ли ме отминава
или се загубих някъде?
Следи във мене не остават
и съм хванала пътеката за никъде. ...

Под сенките на жадните дървета
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала ...

Аз съм мираж от дълбините.
Създадена от мрак и светлина.
Аз съм блясъкът в очите ти.
Страстта в твойте сетива.
Аз съм допирът на нежността ти. ...

СВЕТИЦА ИЛИ ГРЕШНИЦА
Седя пред моето огледало.
Облечена, гримирана, парфюм.
Усещам тръпки по моето тяло
от предстоящия купон. ...

На пазара
За теб душата си изнудих,
продадох я на градския пазар
и обич, и тревога, и любов,
и щастие на теб продадох, ...

"В 6, на Руската..."
...в 7, на Мястото...
(на тези, които помнят)
Казваш кротко:
"В 7 - на Мястото." ...

Странен свят, опъстрен с хора.
Всеки носещ своята съдба
на гръб, като разпятие...
Бързат - бъдеще строят.
"Черен свят" за хора, изпаднали в беда, ...

Когато ми е тъжно, затварям очи за секунди. Опитвам се да извикам сълзите, за да ми олекне от мъката. Когато съм сама, а имам нужда с някого да споделя нещо, което ме измъчва, аз сядам над белият лист и двамата с него "се мъчим" да пресъздадем всичко в главата и сърцето ми едновревременно, но след т ...