Когато щастието нощес похлопа
с премръзнали ръце - да влезе вътре,
да го прегърнеш нежно, да се стопли -
ти беше лаконична: заповядай утре!
Затвори троснато, загърнала се в шала, ...
Дъждът валеше си... валеше,
той и тя си пишеха... от разстояние.
А искаха един до друг да са...
държейки си ръцете в упование..
Дъждът ще спре и друг ще дойде, ...
Плаче небето сърдито,от три дена плаче, не спира.Колко ли жлъч е събрало,щом толкоз сълзи пролива!
Колко ли облаци горенеспирно се борят и блъскат?За любовта ли говорятили делят Ада и Рая?
Кръстосат ли шпаги железни,святкат за миг и раздират
със звуци страшни и чернинебесната шир на безкрая.
Слънцет ...
ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...
ОБИЧАНИ И НЕПРЕЖАЛИМИ
ПРОЛЕТТА СЕ ВЪРНА С ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ.
ЗИМАТА Е ВЕЧЕ САМО СПОМЕН,
НО НЯМА ДА СЕ ВЪРНАТ 12 УЧЕНИЦИ,
ЗА ТЯХ В СВИЩОВ ЩЕ ИМА ТЪЖЕН ПОМЕН. ...
Трудна любов за теб и мен,
трудна любов ме мъчи всеки ден.
Нима двете красиви очи няма да видя
до края на моите дни?
Нима топлите ти, нежни устни сега, ...
Посветено на всички поети и писатели от сайта! А също и на тези, обичащи нашата импровизирана поезия и ценители на нашето изкуство като на учещи се млади творци!
Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля - ...
Ти виждал ли си вятърно момиче,
което никого не може да обича?
Което минава през теб като вятър
и да носи усещане тъй непознато.
Аз съм такова момиче, ...
Не разлиствай ти спомени отминали,
вече казах ти, с него беше грешка,
за тази обич вече съм изстинала,
прости това, да грешиш е, знай, човешко.
Беше авантюра на сърцето, ...
Грeхът умира в слънчев лъч.
На изгрев събирам косите си
(да скрия от слънцето грешките).
На изгрев затварям нощта във очите си,
звездите прибирам в шепите... ...