Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.2K results
Плачещата роза
🇧🇬
Плачещата роза
Видях прекрасна роза пред една къщурка,
с листенца тъй уханни, окъпани в роса.
Зовеше минувача, безсилен да се гмурка
във нейната невинност и чиста красота. ...
Луната се предаваше по малко
а мракът я ухажваше безкраен,
обграждаше я със ефирни тайни,
а тя пък портокалово сияеше,
не бързаше,не му се вричаше, ...
Хайде, давай - слагай маската
и да си поиграем с нашата съдба...
Та в това сме най-добри - вършим чудеса!
Ледения принц - отново вземаш неговата роля,
а мойта, подобна на малката Кибритопродавачка - ...
Наглост....що за дума е това?
Злоба...колко често хората я чувстват?
Смисъл...къде е той,когато най-много ни трябва,чувстваш че го има,а защо? Нима трябва...?Просто сме приели всичко за логично и взаимно свързано...Какво ни доведе до тази мисъл,да не би да сме се самосъздали,че да знаем. Когато чове ...
Веднъж, и аз като мъж с гащи, реших да отида на футболен мач.
Речено-сторено... Кой, кой, кой? ЦСКА-Литекс...
Нали си падах нещо цесекарче...
Ако някой е ходил на мач, знае какво е. Обичайните слънчогледови семки, хлапетиите, които си дерат гърлата, целите накичени с червени шалчета, нататуирани, пи ...
В издигнатите длани за молитва,
треперещи... преплетените пръсти,
превърнати в два бели гълъба,
политнаха в мечтанията сини.
Небето изсветля със буен тътен ...
Животът си отиде, Мила, веднъж не те попитах: “Беше ли щастлива?”, защото се страхувах че Не си. Макар че още дишаш, че те има умре ли жаждата да бъдеш жив, сърцето тупка с мъртва сила, човекът свършва земният си път. Сега лежиш, внезапно повалена и знам че много те боля... Говорят ми за кръговрата ...
Най- смешното нещо от желанията е да се харесваме на всички
🇧🇬
Най-смешното нещо от желанията е, да се харесваме на всички
Хората обичат да бъдат харесвани. Това е безспорен факт, многократно доказван и потвърждаван от всеки един човек.
Чар, постъпки, думи, движения... Средствата, които използваме, за да привлечем симпатиите на колкото се може повече хора, няма ...
Шепа пръст, ухаеща на тебе, родино моя,вземам във ръка. Погледжам пак към миналото време, на детството към цветните стъкла. Ти всичко си - и обич, и омраза. Ти - топло лято с огнени жита, лозата в село с грозде натежала, от кладенеца ледена вода... Ти, зима моя, бяла и гальовна, със снежи преспи, с ...
Последен порив
Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
във нищото последната надежда ще заглъхне,
безсилна пред безмилостно затворена врата. ...
Есента ме връхлетя. Неподготвена и тъжна. Пак - отново. Спиралата на живота не ме кефи да е спирала и изобщо протестирам - нещата не се случват по правилния начин. Ако може вселенските законотворци да променят малко стереотипа. Толкова хилядолетия, време е за промяна! Искам нови правила и преуреждан ...
Много родители приемат като лична вина факта, че не са успели да разберат децата си. Това ги измъчва и травматизира, особено ако са интелигентни и чувствителни. Най-много страдат успелите в обществото или личния си живот, при тях „падането” е най-отвисоко. Този „провал” с най-близките им същества е ...