Всичко е бяло
Днес мойто утро е толкова бяло
(до заслепяване чак)
Звездите валят и са бели,
градът е разцъфнал и бял, ...

Беше ранна есен, времето бе прекрасно, нямаше го палещото Слънце от лятото, а вместо него имаше приятната топлина в иначе мрачните дни на този сезон. Но този ден бе различен, той бе слънчев, всяко растение бе все още зелено, но вече се виждаха първите жълти листа. Животинките из парка събираха каква ...

Закъснях - а толкова исках да ти кажа
"Обичам те!"
Закъснях - а толкова исках да бъда със теб,
и в нощите лунни да ти прошепна:
"Желая те!" ...

Примрял съм в твоята душа,
където времето е спряло,
но защо не мога да реша
кое и как е преболяло,
а ти самата ме събуди, ...

В онази нощ, в която ти си тръгна,
сърцето ми се раздели на две,
стоях сама, уплашена, безпътна,
и питах се ще мога ли без теб да продължа.
Едната половина с болка в мен крещеше: ...

Kiss Me
by Cassie
One touch can bring us closer
don't want this to be over
You know that you complete me ...

Животните нямат нужда от любов,
за да бъдат изядени.
Приятелите нямат нужда от вяра,
за да бъдат предадени.
Истината няма нужда от преданост, ...

„Не заспивай!” – ми шепне луната
и преди да посипе звездите,
се измива добре в светлината-
преродила и в мене мечтите.
„Не заспивай светът е за двама…”- ...

днес майка ми има рожден ден
посвещавам и го с много обич
Един живот не ще ми стигне мамо,
каквото заслужаваш да ти дам!
Кой би откупил майчиното рамо, ...

Първична история
Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след ...

Дишаше трудно, не умееше да се владее ни най-малко, ръцете му бяха на
облегалката на стола и`. Събра сили и го изрече: “Обичам те!”. Беше таял
истината дълбоко в себе си в продължение на 5 години, беше стоял редом до нея,
успокояваше я винаги, когато беше разстроена и я подкрепяше във всяко едно ней ...

Ако можеше...
Ако можеше да ме обикнеш
поне за малко- за минута или час.
Ако можеше със мен да свикнеш,
тей както с тебе свикнах аз. ...

Щом разбрах, че ни търсят под дърво или камък
като мъж реших “да напусна” аз своя “замък”,
да се върна у нашето село
и видя по кой път е поело.
А най-вече всички да поканя ...

Разсъмна се и тази сутрин-
красива,бяла и пленителна.
Разсъни очите и озари лицето ми
с докосване ме събуди светлината.
Милваше ме,като,че съм бебе, ...

Първична история
Внезапен полъх на вятъра го издаде. В древните гори теченията не бяха силни, но често сменяха посоката си. Водачката вирна глава, писна пронизително и скочи почти на сто и осемдесет градуса в противоположна на страната му посока. Нежелан, моментът настъпи. Отскочи напред и само след ...

Завързах ветровете и крилата им,
изсушили очите ми от плач.
Любов такава да гори душата ми,
възможна ли е... таз жарава.
В умора да заспиват световете, ...

Сърцето ми без тебе плаче!
Но нямате до мен сега.
Обичам те,
на целия свят ми идва да го изкрещя.
Дори да кажат,че съм луда. ...

Побеля мрака на ноща,
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....
А една жена-измъчена и жалка, ...

Перфектно
Колко пъти може човек да те открие
Загубила посока, вървейки сама?
Колко болка още ще изпиташ, скъпа,
И дали ще намериш пътя през нощта? ...

В тъмнината сгушвам се до теб,
дъхът ми плахо твоя среща,
от очите ми, изпълнена с любов,
отронва се сълза гореща.
Устните ми, закопнели за целувка, ...

Да можех само...
Превърнала се във Фортуна,
вилняла бих неустоима.
Душата си във вихри бих обърнала,
а сълзите във скреж на тази зима, ...

На Александър
Угасна пламъка в очите ти,
пламъкът, който те държеше жив.
Останаха несбъднати мечтите ти,
а ти беше млад и толкова красив. ...

Очароващи думи не искам,
би достигнал до мен с една.
Изказ точен от теб очаквам,
чувам често лъжливи слова.
...

Сайтът за лично творчество “Откровения” надхвърли 13 000 потребители. Внушителна цифра, по която може да се съди за процесите в обществото, а днес то е обобществяващото се човечество. Тази нова реалност ме занимава от дълго време и затова статията съм озаглавил “Литература и действителност”. Обширна ...

Искам да крещя..., не мога...
Заспивам.
Замък, до него дърво-
символ на красивото...
Сънувам..., да сънувам... ...

Тайни ли пазиш от мене?
Нали живеем в една душа?
Нали един живот за нас отреден е-
трябва да вървим ръка за ръка....
Лъжеш ли ме,че не криеш нищо? ...

Shut Up
There you go
You're always so right
It's all a big show
its all about you ...

The Way I Do
by Marcos Hernandez
(Oh no)
(Ah yeah)
Your kiss, ...

Тежък дъх поемам
за последно на раздяла.
Пътищата с тебе ние ще делим
и последно сбогом трябва да мълвим.
За теб е този стих сега ...

В твоите две нежни ръце
почива моето влюбено сърце!
Поезия лъха от твойте очи,
а устните шепнат ОБИЧАМ ТЕ!
ОБИЧАЙ МЕ и ти!!!

Ден след ден, година след година.
Тече живота в свойта пъстрота.
Уж беше вчера, а измина.
Пристигна тихо есента.
До вчера глупави хлапета бяхме. ...

ДЖИН С РИБКА
Златната рибка плуваше лениво из микроязовира, когато забеляза близо до брега един апетитно гърчещ се червей. Не беше гладна, но от улавящите я от време на време сухоземни двуноги чудовища беше научила, че авант ...

Няма да разказвам на синовете си.
(Нито на дъщерите си…
Ако имам изобщо такива.)
Прекалените гадости се вляха в сърцето ми –
трудните неща, в които измислицата не помага. ...

Момчето от последния чин... Момчето със зелените очи... Той е красив, чаровен и така различен от всички останали... В един момент е саркастичен и агресивен, а в следващия от устата му излизат най-нежните думи... Като тайнствен оратор омайва женското сърце... Погледът му те пленява, а красивите неща, ...

...Дано те боли по-малко!

Вечер е! Сега съм сама! Най-накрая! Около мен не се чува нищо, освен часовника, който така запъхтяно цъка (цяла вечност това прави). Звукът му е така монотонен, че навява тъга. Кара ме да рисувам к ...

Стоях там... на края на света... Долу морето се разбиваше в скалите. Отсреща червеното слънце целуваше морето за последно... знаех, че е за последно... някак си го чувствах...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...

Била е пролет бяла и очаквана,
разцъфнала в очите ми с лъчите.
Дошла със изгревите на дъгата,
рисувала в душата ми мечтите.
Преминала през огън на очакване, ...

Восъче
Когато го видиш, неволно
протягаш към него ръка,
да пипнеш цвета му, защото
прилича на... фин порцелан. ...

Една сълза се стича
по бузи почервенели...
...от любовта...
...заради нея...
В тази сълза ...