Пътят Към Живота
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...

Очакване
Очакват ни
пространства с непробудени слънца.
Очаква ни
едно заспало лято. ...

Аз не те познавам - не съм виждал очите ти.
Но ти обещавам - давам ти сърцето си.
Вземи го ти и силно притисни,
усетило дъха ти, да не отлети.
Непрестанно мисля аз за теб, ...

Трудно е...
... да моля за помощ,
когато не мога сама
пътищата да откривам;
мисля си – моя е тази вина, ...

НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...

Ела в нощта, когато ожаднееш,
изпий ме, после си тръгни
И все по-жаден връщай се при мене,
отново ненаситно пий!
Ела при мене, щом ти е студено, ...

Правиме в науката пътеки
по система всеки срещу всеки.

Пак на крачка от ръба...
Знам, че ще пострадам,
а не искам да спра.
И накрая на света...
Това ще остане ...

Празни пространства,
това е всичко в мен.
Мисли, действия
заключени в един момент.
Къде и кой съм, ...

Отново в този мрачен ден
търся пътя към дома.
Как да следвам твоите думи,
остави само тишина.
Този свят е като Лондон: ...

Един свят без болка аз ще сътворя за твоето сърце,
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя. ...

Непонятно болезнена диря
се отваря във мойта душа,
щом в нощната бяла стихия
се докосна до твойта тъга
и се скършвам пред нямата мисъл ...

Извадих стара бъчва от мазето,
забравила вкуса на виното.
Танцуват паяжини там, където
зърната се стопяваха рубинено.
Ръждясало приплаква всеки обръч, ...

Аз работим в транспорта...

Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а М ...

Душа

Душата ми е слънчев лъч, душата ми е светлина,
Душата ми е мъничко перце,
И все лети, но в чии ръце? ...

В сърцето ми засмяно,
в сърцето, пълно с любов,
сякаш от лъчи огряно,
блика нежността на твоя зов.
Аз чрез него разпознавам ...

Николай Олейников
Послание до една актриса
И със дрешки и без дрешки
вчера Ви видях.
От сърдечните болежки ...

на....
Ще измисля най-нежната пролет -
със цветя като лумнали пламъци,
с ритуалният щъркелов полет
и с дървета – разцъфнали замъци. ...

Тъй както циганин тавите си продава,
изкуството продавах си и аз.
Но циганската участ е такава,
а моето е някаква си страст...
Те правиха тави, аз сбирах думи ...

Мама все ме кара книжки да чета.
Татко с цифри тъпче моята глава.
Дядо песничка ме кара да му пея.
Баба иска да съм винаги до нея.
Но ще дойде ден, когато ...

Обичам всеки ден!
Обичам всяка нощ!
Обичам когато си до мен!
Обичам те тъжна,
разплакана дори, ...

Сега те няма тук при мен, боли в сърцето ми.
Сега те търся в спомените си, а ти си някъде навън -
под синьото небе си, една звезда от него си.
Но щом падне нощта ще те видя в ярка светлина,
ще тръгна с илюзиите си, ...

Мегдан

У наше село
се вие ‘оро големо.
Баба Цона ...

Без теб изгубват звуци всички песни.
Без теб ръцете ми отпуснати умират,
разбираш ли, пустиня - пясък,
и думите ми, нямат сила...
А аз се върнах, птица без небе, ...

Хаоса на живота
Забързаните минувачи тръгват,
Препускат като ожилено стадо,
Преминават през теб като бездушни същества
И продължават замисления си ход. ...

Без думи говори ми
остави очите да те водят!
Без думи съблечи ме
остави ръцете да работят!
Без думи ме целувай ...

Обичам те
.............................................................
Всеки път, когато те погледна, виждам слънцето.
Твоите очи блестят в далечината:
Ти си тук но всъщност си тъй далеч от мен. ...

Едно утро така красиво!
Едно утро тъй сънливо!
Розови облачета лекичко летят,
А ранобудните птичета весело кръжат.
Вървя си аз и очаквам нещо малко и хубаво да ме спре, и да рече: ...

intro:
Знаеш ли какво е да плачеш във дъжда?
Плачеш и сълзите се стичат по лицето ти,
а капките дъжд падат и ги отмиват, и никои не вижда,
че ти плачеш, че нещо ти тежи, че умираш, раздиран от болка, ...