Вали, вали,
навън вали,
вали дъждът.
И в мен вали –
до мен, пред мен, ...

Заслужих си лъжите ти бездарни,
заслужих си и хорската мълва,
заслужих си и слава срамна,
заслужих я със честността.
Заслужих си и присмеха просташки, ...

А утрините тук покриват
душите ни с хиляди мечти,
които блянове развиват
с въпроси от рода:”Нали?”
Вървиме двама през несгоди, ...

Този Миг... По-дълъг от Време
Променя се със нас земята...
Целувам усмивката ти - в мене
Гледам теб и виждам Красотата
Продал съм отдавна сърце и душа ...

Sulle strade del mio vivere non e stato sempre facile , ma dal dolore si impara un po’ di piu ….Тя стоеше в тази стая и слушаше тази отровна песен (по улицие на моя живот не е било винаги лесно, но от болката се научава повече), която я извисяваше в самотата й и бавно , но сигурно я връщаше назад , ...

Погледнах снимката ти и потръпнах
от погледа ти толкова циничен –
понечих и от нея се отдръпнах,
но този поглед беше по-различен,
защото не забулваше жената, ...

Не съм подарила живота си на теб.
Не ти дължа нищо, откак съм се родила.
Опитай да ми върнеш каквото ми отне
и тогава с тебе, сме се разплатили.
Опита да грабнеш всичко ценно от мен. ...

Вървях по пътя,
срещнах старец.
Загледах след него
как уморено крачи,
в ръцете си как стиска ...

В светъл ден окъпани от слънцето засмяно,
надбягвахме се с облаците пухкави и бели.
По детски щастливи, тогава си обещахме,
две малки думи.....винаги да си повтаряме:
" о б и ч а м т е ", " о б и ч а м т е ". ...

Мечтите си не ги обличам в думи,
безмислици не шепна от любов.
Истинското обичане е във очите,
там ражда се любов от нежен зов.
Във думите, там са лъжите, ...

Над пясъка се вие вятър,
вятърът развя и твоите коси.
Да бъда до теб на не повече от метър,
това желание струи от моите очи.
Думите се леят от устните ти нежни, ...

Вървя из тъмните улици на нашия град
и търся теб.
Опитвам се да те отркия някъде из местата,
на които сме били, но теб те няма.
Очите ти друго виждат сега, а не това, което виждам аз. ...

Седя, вгледана в една точка и си мисля за теб. Защо винаги, когато съм сама, ти идваш, за да ми правиш компания?... Всяка самотна минута е посветена на теб! А колко искам да ме оставиш сама и никога повече да не идваш в съня ми и в съзнанието ми... Дори когато целувам друг, твоето лице изниква в ума ...

Чувствам се празна и употребена... Сякаш в душата ми няма нищо, а сърцето ми е спряло забързания си ритъм... Само проклетия навик да дишам ме крепи жива... Но какъв е този живот, когато всъщност всичко в мен е мъртво... Нямам сили дори да се усмихна... И как ще имам след като ти ми взе всичко, когат ...

Заминаваш!?!
Дойде ми като гръм от ясно небе.
Тръгваш.....
и оставаш разбито моето сърце.
Остани!!! ...

Имам котка.
Черна е.
Срещнах я в петък,
тринайсти.
Мина пред мен, ...

Поетите са като птиците, летят,
но не с крила, а с думи, изрази и чувства.
Те могат най-грозното да сътворят,
да го превърнат във магия, във изкуство.
Поетите цветя са, те цъфтят. ...

Обидена напусна есента, а зимата
пред прага ни не иска да приседне.
Дори и от сезоните отминати,
невидими мълчим и непотребни...
Мъглата с мътни длани ни обгръща ...

За теб съм сигурна -
обичаш ме без маска.
Радваш се на детското във мене,
което сутрин рошаво е и се смее.
Иэтърканите мои дрешки са невероятно секси, ...

За мен ли разбушувал си морето,
та рибите ревниво ми се мръщят
и пъдят ме обратно на брега, където
моряци при любимите се връщат?
За мен ли си заснèжил върховете, ...

Магия разнася се
във въздуха
край нас.
Зове ни да
отворим сетива - ...

Остави се
на течението,
на времето,
на импулса,
на случайността, ...

Когато тръгвам се завръщам притеснена.
Когато тум съм, тихо тръгвам уморена.
И все така, понякога до болка изтощена,
от себе си желая, сама да се открадна.
Да разпилея жарки пясъци от дланите, ...

Миг в рая
Ако някога обикнеш
в някой нежността,
ако някога разбереш
красотата в любовта, ...

Това лято е различно
детския ми смях замря, скри се и заспа
дълбоко и потайно, този мой смях беше бодър, жизнен, но умря.
Това лято е различно:
как мечтая да го върна аз, но, уви - пораснах и то си тръгна с моята чиста душа. ...

Днес с мама бяхме на доктор. Той твърди, че имам енкопреза. Това значело, че се изпускам из отзад.
А било така, защото от нещо все съм бил недоволен. Мама кимаше тъжно с глава, а докторът, обзет от самозвано сериозния вид на възрастен, реши да й предаде няколко педагогически урока. Що се отнася до м ...