Сърцето ти
е твърдо като камък,
остане ли
без моя пламък,
защото тръпне ...

От няколко години насам целият български народ е обезценил своята родина. България се е превърнала в държава, от която хората имат огромно желание да се отърват. Като масова епидемия е емигрирането на българите в другите страни с желанието да намерят по-добър живот в чужбина. А дали наистина става т ...

Когато мълчаливо
ти се пъчиш,
а туй го правиш
многократно,
в опит жалък ...

В гърлото й се надигаше отчаян писък. Отново беше поредният момент, когато й идваше до гуша от всичко. Омръзна й да я питат глупави въпроси. Дойде й до гуша да се отнасят с нея все едно е вещ и да й държат сметка. И то хора, които дори не я познават, а камо ли да я разберат. А къде беше той? Да, той ...

Мразя да си тъжна
или някой да те наранява,
мразя да си уморена
и да си сама.
Искам да си винаги засмяна ...

Ти, майчице клета, колко мъки си изтърпяла,
през колко премеждия е прелетял животът ти.
Ти, майчице, колко песни си ни пяла,
дорде били сме мънички в скута ти.
Научи ни да бъдем вярни един на друг, ...

Сенките ми казват повече -
особено твоята,
когато си тръгваш,
дъхът ти сякаш плаче.
И вместо тебе, ...

Самоснимачка
Светлото в нас са душите,
дори фотоните им завиждат,
а ние, деца на Земята,
обичаме да фотографираме. ...

добро утро
добро утро
цветенце
като кокиче
показваш ушенца ...

Минаха толкова години, а ти все още си в мен. Бавно ме измъчваш и усещаш как бавно ме убиваш. Но това не те притеснява, напротив - даже си още по-щастлив! А аз не мога да те забравя - просто нямам сили. Ти изпи всичко, което имах и което някога ме караше да се усмихвам и да съм щастлива. А сега, отк ...

НАКРАТКО ЗА БЕЛИТЕ МИШКИ И ВОЖДИЗМА
Още много преди да се роди, на една голяма Кръгла маса далеч на изток Големите бяха решили, че тя и много други като нея, ще бъдат бели мишки. От ония, с които се правят експерименти. И с ...

Камък след камък
младостта си зазидах.
Очи – черен пламък.
Не любих, а скитах.
Тежка мистрия. ...

Във залеза мечтите бавно гаснат,
очите ти сподирени не срещат
замлъкналите цветове в нощта.
На вятъра усмивката не сещат,
потъват в свойте мисли в тишина. ...

Старостта носи своята радост,
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!
Тя е спомена прашен в очите; ...

С нови струни, старата китара
под пръстите ми тази вечер плака,
SoLdier of fortune... като прясна рана,
незараснала, кървава... още отворена.
Очите ми са затворени, бледи спомени ...

Седя с него на една маса и си мисля каква късметлийка съм...
А той ме поглежда и ми се усмихва палаво... Само той си знае какво са намислили и двамата с нея за мен... А тя седеше точно до него, умихната и сияеща като слънце...
Надявам се да е приятна изненада, въпреки че не обичам изненади...Но от т ...

Животът
гине чрез смъртта -
такава е
човешката природа,
но туй не пречи ...

Пламнало лицето посинено,
от кръв пропито, чака си смъртта.
Тялото - безчувствено, студено,
захвърлено на кучета в дъжда.
Ръцете искат да достигнат камък - ...

Да бъдеш цвете.
Стрък ухание.
Оазис тих сред пустошта.
Последното бъди дихание.
И първото за утринта. ...

Би ли могъл да поемеш на път,
без да избираш посока?
Би ли прежалил своята плът,
без да проклинаш цената "висока"?
Би ли повярвал на чужда мечта, ...

Няма ме никъде.
В никой не съм.
Не бягам от нищо.
Не съм в ничий сън.
Няма ме казах! ...

(по "Домът на блудницата" от О.Уайлд)
Вървях в поредно лунна нощ,
пиян от сладострастна мощ,
позната ми от векове.
И се надявах нечий дом, ...

Този разказ не е за любов, не че умаловажавам нейното значение, но понякога има и много други неща, които могат да се споделят, а едно от тях са големите черти в живота на някои от нас, а именно на наркоманите или тези, които наричаме така. Момиче съм на 18години видяла съм доста неща в краткия си ж ...

Върни ме. Сега или никога.
Отивам си - не съм вече "аз".
Заключи се пред мене и изхода,
догаря същността ми - като фас.
Върни ме. Та аз съм измислена! ...

Боли ме, боли ме, кажи ми защо?
Защо съм сама и как да избягам?
Боли ме ужасно от проклетото зло,
тази болка сърцето ми стяга!
Боли ме... Спаси ме! Не мога аз вече. ...

На Тодор Янкулов
Струните внезапно изпищяха,
от болка разтреперани и неми.
Китарата - душевната ми стряха,
разголена помоли да я взема. ...

На сина ми
Пронизвай ме със детските зеници
по-бистри от небесния простор,
искрящи зад решетките-къдрици
и нежнозвучни като птичи хор. ...

Грехове имат моите мъжки очи,
всяка прелест щом пият до дъно.
После споменът дълго в леглото горчи -
чак дордето се съмне.
И се гмуркат във погледа още жени, ...

Не плачи тъй болезнено, младо момиче!
Не преплитай деня свой в самотата.
Защо себе си на болка жестока обричаш?
Защо за теб в миг се срина земята?
Не страдай, а вярвай, живей и дерзай! ...

Благо нежна е нощта
А аз само вървя:
Не мога да мисля.
Пътувам в забрава.
Само гласът ти остава ...

Вземи куфар.
Затвори
в него
своята вяра,
надежда, ...

Пропилявам дните си
В търсене на надежди и причини,
Смисъл да продължа да съществувам
Пропилявам дните си
Заблуждавам себе си, ...

Не съм за теб. И ти не си за мен.
Не си бил никога за мен наречен.
Различни сме като нощта от ден,
като кристално утро от студена вечер.
Надеждите ми, моите мечти ...

Есента приближава. По всичко личи -
по среброто в косите, по първите бръчки,
по заспалия огън във твоите очи,
по усмивката вяла и погледа смръщен.
Есента е наблизо. Какво от това? ...