Казваше тя...
Никой не разбира тази поезия,
Никой не съзира в живота си мелодия.
Отново се губи в думите смисъла,
Отново за нас няма вече хармония. ...

През процепа на калната вода
опитах да погледна в твоята душа.
Протегнах плахо своята ръка,
но бързо бе скована от студа.
Наметнах се със сивотата на деня ...

Боли. Отиде си любовта, без да пита пускам ли я аз?
Сърцето ми умира бавно всеки час,
за тебе вече няма нас!
Сама остави ме да бъда, сама реши да съм,
като съдник най-жесток отне красивия ни сън! ...

Посветено на съпруга ми Р.Т
Налей в чашите вино червено!
Празник е, нека празнуваме!
Шестнадесет години сме заедно,
и се караме... и се обичаме. ...

Баня. Кръв. Тишина.
Вени. Нож. Студенина.
Смърт. Вик. Последна капка кръв.
Липсваш ми. За мене винаги си пръв!

Не искам... не знам вече какво да ти дам?!
Мисля, че за мен, а и за теб, е по-добре да бъдеш сам!
Не искам в ежедневието лъжи,
не искам думите, с които ме нарани!
Не мога да повярвам! За тебе мисля, плача често до зори, ...

ЗАТВОРИ ОЧИ
За миг очите затвори
и пак ще можеш да ме видиш.
С усмивка мисъл изпрати
и думите ми ще предвидиш ...

Днес денят е стон от тишина...
в нощта... МИГЪТ е съхранен...
когато УСТНИ впием забранени...
а телата ни потни... опиянени...
изгубени сред... сластни пътеки ...

Сърцето ти на длан
Открехни вратата на душата си,
да вляза в нея и замръкна,
поне за кратко да прозра съдбата си,
а после... тихо ще си тръгна. ...

Самотен и пуст е денят ти,
а моят е сън и очакване.
Омраза и ярост си ти,
а в теб аз търся спасение.
Ти цялата си изтъкана от реалност, ...

Ако някога след страсна нощ се събудиш до мен...
Това ще бъде от всички най-щастливия ми ден!
Слънцето изгрява, а дъждовните капки прозорците умиха,
пердетата утихват - цяла нощ тайната наша криха...
Лицето ти - бленувано във смелите мечти... ...

Случайни срещи и раздели...
случайни мисли и желания.
Случайно миговете са се разпилели,
сред случайните нoщни терзания...
Случайна ли беше любовта ми? ...

Нищо ново
под слънцето -
отдавна се знае:
“човек за човека е вълк”
и с вълча захапка сe бори ...

Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди. ...

Замислено, съблазнително, с тъга те гледам,
опитвам се може би чувства в теб да пробудя...
Уви... напразно след измислена мечта тичам...
Дали мога в теб душата си да загубя?!
Сложих червено червило, ...

Искам да съм легенда в живота ти.
Искам да съм бъдеще в мечтите ти.
И сегашно в мислите ти.

Свикнах с мисълта, че истински приятел няма! Свикнах и с това, че Любов няма! В очите винаги блестят сълзи, но те свикнаха да плачат!...
Научих се да не вярвам, че някой ме обича и че няъде някой мисли за мен! Всичко е илюзия и заблуда в този измислен свят! Няма истински приятел! Няма истинска любов!

Влюбена жена
Слънчево момиче,
лек ден ти пожелава.
С първа пролет те поздравява
и с маргаритена си усмивка ...

"На Велина" Прости, приятелко, на болката ми сляпа... на бедната погача... Гордостта гощавах, засищах се с думи, погачата, жадна за още. Нахрани ме с болка, твоята болка... Днес... Приятелко... тихо ще приседнеш... ти до мен... Не ще ти кажа: забрави. Със солени сълзи... днес погачата гости. Някога ...

Слугувай и кротувай.
септември, 2002

Cvetak zanovetak
Sa momcima kada setam
zbijem salu, zanovetam
a to njima nije pravo
pa mi kazu da sam djavo ...

Seemann
Komm in mein Boot
ein Sturm kommt auf
und es wird Nacht
Wo willst du hin ...

ВЪЗРАСТ, НАРЕЧЕНА ЕСЕН
Есен е.
Навънка дъжд вали.
Вали и мие пътищата грозни.
Измива ги. Асфалтът пак блести. ...

Чак сега разбирам колко те обичам.
Чак сега разбирам колко много липсваше ми ти.
Изминаха месеци а аз те помня, дали и ти?!??
На лъжите ти повярвах, но продължих.
На думите се подадох и пак разбрах: ...

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
…
Събуждам се – слънцето ме е замаяло и съм заспала. Първото, което усещам – ръката ми е изстинала. Там, където съм държала ръката на Толи, е празно. Поглеждам до себе си – няма го. Случвало се е и преди да изчезва така, но този път е нещо различно. Сърцето ми го подсказва. Свито на ор ...

В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във извращения ...

Защо ли има хора като теб?
Защо нахално влизаш в нечия душа?
Защо жестоко отмъщаваш и мислиш, че живея в лъжа?
Защо обичам те до болка още?
Защо светът над мен се строполи? ...

След седмица копнежи и надежди,
отново ще потъна в забрава,
но вече вечна, с гняв ще ме зарежда
и капка щастие не ще остане.
Очите ти не ще ги видя вече, ...

Спомняш ли си, ти каза, че съм малка. Аз не се разсърдих, защото това беше истина,
но ти забрави да добавиш, че съм глупава. Да, аз бях глупава, защото ти вярвах във всичко. Вярвах ти, защото те обичам, а ти постъпи подло с мен. Лъжеше ме, а аз ти вярвах. Понякога се съмнявах в думите ти, но след ка ...

Отрони се като забрава
и спусна се над нас
студена старческа ръка.
Жестокият капан на времето
затисна ни със свойта самота. ...

Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.
Но не разбираше, че гледам с други очи на света...
Ти ме упрекваше, че спирам живота.
Но не усети как сама повика смъртта?...
Ти искаше от мен да бъда човек!? ...

Поредната си чаша от живота ще изпия
и нека е последна тя, дано да не горчи.
Наново ще налея - моля се да бъде сладка
всяка следваща - и повече да не боли.
Защото доста в живота си преглъщах, ...

Въпреки, че чувствам се безсилна,
въпреки, че чувствам се сама,
ще тръгна пак със воля силна
да търся и открия добрина.
Зная аз - ще бъде много тежко, ...

Просих дълго сълзи от теб,
молех се дори и за една...
Исках да видя болка в сърцето,
исках да ме молиш за прошка...
Уви, това не го усетих, ...

Излишният понякога е сам,
понякога единствен неразбран е.
Излишният е вечно изтерзан
и в група той все сам ще си остане.
Един със друг избират се герои, ...

Дядо не чува и затова като пърди последен разбира. Баба разказва, че на младини бил царят на магариите, аз го гледам, представям си го и не вярвам. Например, преди месец ме заведе на женска баня, за да гледаме. Не разбрах, къде тук е магарията – тия в банята нямаха пишки, а това някак го забавляваше ...

Господи, ако не бях жена,
ако не бях се точно тук родила,
ако не бе и майка ми онази,
в чиито стъпки трябва да вървя,
не бих погледнала назад! ...