В стаята е полумрак. Светлината от свещта хвърля дълги сенки върху стените. Сякаш са оживели сцени от странен античен спектакъл. Тихо е... толкова тихо, че двамата чуват дъха си. Някъде зад стъклата на прозорците остават шумният град, неприветливите сгради, праха по улиците... Но в този момент реалн ...
В живота има много случайности. Не знам дали съществува съдба или нещата просто са писани да се случат, но вярвам, че всеки трябва да следва пътя си и да живее така, както иска.
Самотата и трудностите, които ни съпътстват са ...
Единственото нещо, което ни крепи в живота, това са мечтите, някой реални, други пък "напълно невъзможни". Дали може да съществуват "неусъществими" мечти, това зависи единствено от нас и това е най-вълнуващото. Да извървиш пътя, от това, което си към това, което мечтаеш да бъдеш, или което се стреми ...
Хората се срещат, разделят се, обичат се, мразят се, отношенията им са една огромна мистерия. Любовта е чувство, което свързва хората по неописуем начин, тя може да бъде като капка дъжд, чиста и неопетнена, може да бъде изпълнена от омраза и нещастие, но все пак си струва да бъде изпитана. Защо ли х ...
Къде си любов моя?
Искам да те видя влюбена както преди ,
Но уви това са само мечти ...
Къде отиде онази вечната любов за която ти мълвеше?
Нима всичко един краткотраен сън беше? ...
Within Temptation Our Farewell
In my hands A legacy of memories
I can hear you say my name
I can almost see your smile
Feel the warmth of your embrace ...
Обичам те, защото си това, което
съм търсила под камък и дърво.
Обичам те, защото стопли ми сърцето
и ме прие със всичкото добро и зло.
Обичам те, когато тихо се усмихваш, ...
Колко пъти съм се молила да тръгнеш,
колко съм проклинала жестоката съдба,
но винаги ти се връщаше
и отново нараняваше невинната душа.
А колко пъти съм те клела - ...
Не и е нужно с виното да се напие.
Очите и блестят - смарагди звездни.
И устните и парят, живи въглени,
танцуват дланите - летящи гълъби.
В най-чудна рокля - трепетни надежди, ...
Тост за празника пореден аз ще вдигна
и с полуусмивка наздраве ще ти кажа дори.
Знам, че няма да ме изоставиш,
макар понякога за малко ти да ме забравяш
и винаги от близостта ти да ме боли... ...
Боби и Мишо спорят. По-точно, по-големият дразни по-малкия. А по-малкият да е на три, три и половина. Баткото казва:
- А пък ти Мишо, колкото и да растеш, все ще бъдеш по-малък от мене с три години.
Което си беше чиста истина. Обаче в устата на Боби се оказва подигравка с по-малкия.
Спорят, спорят и ...
Да мечтаеш е хубаво нещо. Кара ме да размишлявам върху живота ми, да се вдъхновявам от него, кара ме да се боря за неща, които ще ме зарадват.
Когато слушам музика, аз се пренасям в един съвсем различен свят: далеч от шумотевиците на колите, на хората, които все за нещо се сърдят и т.н. В новия и ра ...
Пияна съм. А уж на малки глътки
отпивах те – почти като ценител.
Преглъщах бавно – да усетя тръпки
от твоя вкус. А ти си ме помитал.
Пияна съм. По скритите ми вени ...
Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се ...
„Животът е сцена безкрайно голяма...”*-
(от Шекспир го знаем. Него вече го няма)
Актьори сме всички, на нея играем
за своите роли почти нищо не знаем.
Веднъж сме щастливи, веднъж сме нещастни. ...
В кой век живял си, Тимон от Атина!?
Допускам, че и днес си още жив.
Представата за време в мен се срина -
човек за човекът е още зъл, е още див.
Все още ни обграждат подмазвачи ...
Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,
и откакто се помня все от любов съм пиян.
...
ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, коит ...