На М.
В облаците се рея,
На воля се смея.
От радост играя -
За него мечтая ...

Каква бях и каква станах?
Какво имах и какво нямах?

Защо тъгувах и защо плачех?
Защо се усмихвам и защо се смея? ...

Живееш, сякаш днес е утре,
А утре е днес.
Смееш се, сякаш си безгрешен.
Плачеш, сякаш няма по–зле от теб.
Обичаш, сякаш любовта се среща всеки ден. ...

Фернанда, Офелия и аз - фотографът на духове
Част първа
Чакай, не бягай, просто исках да се запознаем...
Фернанда с досада доплита паяжината на своя домашен любимец – кадифената тарантула Ари. Тъй като е вече остарял и спи повече от колкото му е нужно, от чист мързел. Тя се опитва в продължение на д ...

По устните ми капят чувства,
сякаш счупени стъкла,
а до мене близо пак заспива
играеща си тишина.
Към теб протягам длани ...

Не ме пъди, ще си отида,
доведе ме на вятъра плача,
доведе ме да ти разкрия,
сърцето си и моята тъга.
Ти беше волна като птица, ...

Ако някога без сили вече, ням,
на одъра последен сляп заспя,
недей тъжи, аз няма да съм сам -
оставям нещичко преди да отлетя.
Сълзите избърши и усмихни се. ...

Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове, ...

Приятел в нужда се познава.
Но не обикновена…
И той- приятелят - се появява
И неочаквана надежда дава.
И не за слава ...

Безпътна вървя и се влача,
трънливите спомени впиват се в мен,
а кръвта ми изтича свободна,
търсеща мъж, да се влюби във мен.
Тъмно е в моята къща ...

Искам отново да обичам,
със споделени чувства,
и със сбъднати мечти.
Искам отново да ревнувам,
от ревността да ме боли, ...

Аз се раждах и умирах,
пред очите ти растях.
Ти ме научи да обичам,
споделих ти първия си грях.
Аз обичах и проклинах, ...

Съня ми завзет е от тебе.
Деня ми в - плен на страстта.
Сърцето бие непростимо,
а волята стои си нерешимо.
Забрави ме в тъмна алея ...

Пленник съм за тебе,
а затвора ми са твойте очи,
тъмните решетки са ръцете ти,
надзирателя ми - твоето сърце.
Между четири стени затворена, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах, че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превраща се в ден. ...

Времето e магия, върти ме в своята посока,
много различна. Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека,
и мисля си, че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам. ...

Без въздух в гърдите, бездиханна,
без сили в нозете, оставили дири...
Не мога до тебе да стигна,
протягам ръце, а те са сухи.
Не стигам до теб, пoмежду ни прегради ...

Милвах звездите, по вятъра тичах и страдах.
Наранена загубих лика си, а някога вярвах.
Може ли да се прости на мен, която знаех,
а с огъня си играех, какво е святост и грях?
Ала сгреших, знаейки, душата изгорих... ...

НА 25
Четвърт век откакто съществувам…
Знаете ли колко малко е това?!
Научих се единствено със думи да рисувам
и безкористно да търся обичта… ...

Завърнах се на своята земя.
А всичко ми е непознато.
Асфалта сив, реклами на деня,
обшит града с фалшивата позлата.
Познатата, фалшива услужливост, ...

Мина година откакто не сме заедно,
мина година, но още не мога да свикна без теб.
Не мога да свикна без твойте мили думи,
без ласките, подлудяващи ума ми.
Не мога и без очите ти, ...

Ние сме само прахосници,
ползваме много неща,
забравяме бързо и бягаме
към следващите така.
Ние сме жалки бездомници, ...

САМО МЕЧТИ
Не вярвах,че толкова много боли.
Не осъзнавах, колко далече си ти.
Не мислех, че сънят ще бяга от мен.
Не знаех, че нощта превраща се в ден. ...

Стичат се сълзите
като мокри перли,
сринаха се и мечтите.
Казвам, че те мразя, а дали?
Сърцето е ранено ...

Мрази ме! Отивам си, ти прекали!
Не знам любовта да удря шамари.
Защо да оставам, пак помисли,
какво, като даже не пушиш цигари?
Отивам си, моля те, тръгвай и ти. ...

Влакът към Ада потегля от първи перон.
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока, ...

От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета, ...

Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -
дали привличането между нас, ...

Дочаках изгрева.
В съня си цяла нощ
това съм си мечтала.
Хайде! Ставай, Слънце!
Усмихни се, че съм цяла. ...

Замъглено, плачещи очи премигваха,
ужасни незабравими лъжи,
те любовта ми бавно убиваха.
Разплакано, почти разкървено сърце,
не ме докосваха вече твойте ръце. ...