Някой твой самотен ден...
ще си спомниш ти за мен...
ще си кажеш: ,,Тя ме обичаше,
искаше да е с мен... а аз
й провалих мечтите, ...

СЪДБАТА СИ САМА ИЗБРАХ
Няма болка и няма страх,
моята съдба е само моя!
Въглен съм сред пепел,прах,
ливада тучна на сред пороя. ...

искам да ти изкрещя цялата си обич,
искам да ти кажа цялата си мъка,
искам да знаеш как ме боли от това,
което правиш с мен, как ме нараняваш.
нима за теб не значи нищо това, че те обичам, ...

Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?
Това за мен е много малко! ...

Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм. Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.
В летежа волен под звездите ...

От мъката се роди магията
на едно бедно селско момиче,
защото той взе от нея стихията
и не се върна повече.
Свеща догаряше, когато тя го чакаше. ...

Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...

> За единственото момче, което преди всичко е мой приятел
>
>>> Всеки ден минавах покрай теб
>>>
>>> и се молех ти да ме видиш. ...

С любовта си изгори
сърцето ми.
Сега е
само въглен в пепелта.
Искрица ...

Сред аромата на разцъфнали бадеми,
аз чакам теб, ти чакаш мен.
Сълзите падат немощни, големи
и не е пролет в нас, а зимен ден.
И ако помълчим за миг безгласни, ...

>> Какъв мост, само !?
>> Небето - му високо,
>> земята - ниско.

Празна стая, бяла светлина.
В сянката човек -
дали мъж или жена...
празен стол в сноп белота,
търсещи очи, ...

В окови от злато ръцете ми слаби
се движат на два сантиметра...
Събличах се и дрехите ми падаха
горда бях, но знаех, че не съм в очите им.
Събличах се, сълзите също падаха, ...

>>>> Отварям пак портфейла,
>>>> пак от него гледаш ти -
>>>> твойта снимка избеляла
>>>> за пореден път в очите ми блести.
>>>> ...

Толкова добре
Пътя ми е грешен
Но поемам натам
Очите ми се затварят
Но не ми пречи да знам ...

Обичам очите ти - дълбоки като бездънни езера,
искрени и чисти като белотата на снега!
Те излъчват топлина, като летен полъх на нощта.
Обичам усмивката чаровна, събрала красотата на безброй звeзди -
по-брилянтна и от слънчеви лъчи! ...

> Копая имане...
> На прав път съм - кухото,
> взе да нараства.

Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?
Дали чувствата са толкова дълбоки? ...

Малко брутално и нетипично за мен!
Залез,
река,
музика тиха.
Мъж ...

Едно момче боядисано в сажди
лежи заобградено
от острата сянка на миналия покрай
тревата каменен къс,
който морските вълни отнасят. ...

Една секунда разлика.
Една секунда размисъл.
За цял живот.
Секунда размисъл дали да убиеш.
Дали да се самоубиеш. ...

Толкова дълго през времената сякаш летяли и се прераждали, и запазвали творческите души.От много дълго време исках да напиша нещо за това, постоянно ми се въртеше в главата и все пак не сядах да го направя, казвах си: "Защо да го пиша?" и днес успях да отговоря на въпроса си -пиша го, защото искам, ...

Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично, ...

Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.
Имам си свят от мечти, ...

В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...

В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите ...

Обичам те - нима не разбираш?!
Обичам те - нима ти не виждаш в очите ми пламъка на любовта?!
Отивам си - ти не ме спираш!
Отивам си - свърши се вече, от теб съм далече!
Плача - сама в стаята! ...

В краката ми - прах,
в краката ми - кал,
в краката ми - камъни
остри бодат.
В очите ми - сълзи, ...

Постелята ти с друга
тая нощ не искам да деля.
Ох, как ме изкушава... Но,
не мога. Трябва да вървя!
Жена със белег съм. ...

След залеза на мойта младост,
ще срещна с гордост старостта,
със спомена,че те обичах
и че от теб обичан бях.
Какво, че туй е вече спомен, ...

Той върви едва.
Пъпките са навсякъде.
Влиза при усмихната лекарка
и мълчи.
STAT – PAK! ...

В момент на ярост,
направих много грешки...
Сега съжалявам...
Но нали има прошка за терзания човешки?
В момент на ярост, ...

След толкова време ти казвам
вьрви си - ти мъжът на мечтите ми,
вече отдавна забравих мига
в който ти казах - обичам те.
Не искам да плачат очите ми, ...

Слънцето препича жарко,
щъркели летят високо
и подвикват лястовици във играта.
По земята кафява изорана
малки точки кръст навели ...