Обичам те!Желая те,но пускам те на свобода,за да намериш щастие във друга истинска любов!
Със мене ти не си щастлив,въпреки че ме обичаш!
Въпреки че искаш да си с мен,върви при някоя,която ще излекужа раните които аз ти причиних,от грешките които правех всеки ден!
Вървя ослепяла от болките и грешкит ...

Усеща удар във гърдите.
А после - втори и се свлича.
Във цеха е шумно и никой не чува...
Стонове.
ШУМ! ...

Началото, естествено, е зората на човечеството. Мастити учени правят догадки за произхода на хомо сапиенс, облягайки се на артефакти, кости и пещерни рисунки. Гадаят как е живял примитивния човек, какви оръдия на труда е ползвал, и изведнъж – хоп! Намират череп на бизон поне на 10 000 години, обаче ...

Обичам те! Не ме разбра!
С подигравка гледаше ме всеки ден!
В мислите ти изплуваха опитите ти да се подиграваш с мен, да си играеш с чувствата ми!
Залъгваше ме, а аз ти вярвах!
Заслепена от любовта ми към теб, бавно умирах, изморена от дългия път, който направи, за да достигна до сърцето ти!... ...

АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ...
Някаде
на ъгъла
между Сан Клементе и Сан Хуан
окъпано ...

Пореден ден, седемдесет и втори.
А ти как си, обич моя?
Как си? Чакаш ли ме още?
Дълги и студени тук са мойте нощи.
Прегръщам автомата вместо теб, ...

Написах края,
после началото,
сложих заглавие –
“Накрая мисли”.
Опитах от пая - ...

Исках да бъда художник,
но се отказах
след първия автопортрет.
Исках да стана писател,
но не ми достигна талант ...

Един живот...
Един миг...
Една мечта...
Един сън...
Един поглед... ...

И сълзите ти с целувки
скривах,
колко много те боли
аз виждах.
Не мисли, че забравила съм ...

Като откъсната насила струна
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта ...

Една любов ти давам, неживяна,
по-нежна от разцъфнал цвят,
едно сърце с незарасла рана
и всичките мечти на този свят.
Ти си ми последната надежда, ...

Прииска ми се пак да върна времето назад.
В очите ти дълбоко-сини да погледна,
да спра отново в твоя тайнствен свят
и само мъничко при тебе да поседна.
И пак така дълго да се смеем с глас ...

Погали ме изгубен вятър
и прати ми съобщение от теб,
макар да знаех ,че си само приятел,
успя да промениш годините напред.
И смеховете ни се сляха с тишината, ...

В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице, ...

Ти знаеш ли как се измъчвам,
ти знаеш ли колко боли,
ти знаеш ли какво е, да капят
всяка вечер от очите ми сълзи?!
Не знаеш! Пожелвам ти ...

Живот, защо си тъй жесток?!
Защо правиш хората нещастни
и убиваш мечтите им
тъй прекрасни?!...
Не можеш ли да се смилиш над нас... ...

От всички се отдръпнах.
От приятели и близки,
дори от любовта.
Отдръпнах се, защото
исках да съм мъничко сама. ...

Щурец си тихо напеви свири
на светулките малки, нежни, красиви.
В тъмата нещо искри
сякаш хиляди малки свещи.
Като фарове морски надеждни, ...

Пусто село, опустяло,
сто години хоро не видяло.
На къщите основите седят,
а хората скришом си мълчат.
Онемели, оглушели за света, ...

На дъното съм аз сега
и нямя на къде да продължа.
Всички ме забравиха
и тук сама ме изоставиха.
И да плача повече не мога. ...

В тъмнина и мрак обвити са телата.
Макар безброй светлини да блещукат в нощта.
И с музиката и греха завихря се душата,
с вериги прикована към своята
съдба. ...

Какво сме - сенки, отражения
или едно голямо нищо,
захвърлено във ъгъла на времето?
Светът е претоварен от излишъци
и всеки в огледалото си влюбен е. ...

Светлина да запалим в отвъдното
с еднозначно отиване в нищото.
От повдигната щора, до сбъднато,
неизвестността - в мрака огнище е.
В уравнение "аз" към "отвъдното", ...

Може животът да не ме обича,
но аз на слабостта го подчиних.
Може животът нищо да не ми даде.
Може, но пък аз ще сграбча
всичко, от което нямат нужда другите ...

Уморена от теб и твоите постъпки,
омръзнаха ми всичките тези преструвки.
Но аз знам, че ти ще ме потърсиш някой ден.
Но дори и да ме викаш аз няма да те чуя,
защото ти избра своя път и вече си прекалено далеч от мен. ...

Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка, ...

Не ме харесваш такава, нали?
Непокорна съм казваш и дръзка,
не съм като всичките други жени,
но повярвай - аз просто съм истинска!
Самоуверена, пряма - такава съм, да, ...

Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...

Обърна ми гръб
и душата ми сломи.
Нагруби ме
и сърцето ми разби.
За пореден път ...

БЪДИ ЩАСТЛИВ
/ НА НЕЯ /
Камбанен звън и рокля бяла,
а ти до булката смутен пристъпваш.
На лицето ти усмивка вяла – ...

ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити ...

Отмести се,Земьо..
И ми стори път
от всичките мои пътеки
отъпкани.
За последно по него ...

Живот във тъмен коридор,
където всеки е щастлив и празен.
Сърцето му - парче стереопор,
душата му е светофар намразен.
Живот във кофа за боклук, ...

НЕ ПИТАЙ ЗАЩО ПЛАЧАТ ОЧИТЕ МИ
НЕ ПИТАЙ ЗАЩО Е СВИТО СЪРЦЕТО МИ
НЕ ПИТАЙ КОЙ НАРАНИЛ Е ДУШАТА МИ
НЕ ПИТАЙ ЗА НИЩО-ТОВА Е СЪДБАТА МИ.
НЕ ПИТАЙ ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ЛЪЖА ...

- Вземи тази книга. – каза старицата с изнемощял глас.
- Вземи я и я пази, тъй както майка орлица пази невръстните си орлета. Аз я започнах преди много години, дори не помня къде и кога, но тя ще ти каже, тя помни. Просто трябва да отвориш на първата страница. Ето че днес идва моят час, аз вече съм ...

В тъмната гориста вис
се прокрадва ловък рис.
Дебне хитро, търпеливо,
зайче весело, скокливо.
Тихо мести меки лапи, ...

Свети нощта
бледнее луната
в дълга хартийка
да свием зората
гърдите ти цвете ...

В дрипи облечена,
с кашони зарита,
моята вяра е на практика скрита.
Скрита от погледи
на милиардите откачени,- ...