Преваля ден
от грешни стъпки разнебитен,
лилава нощ в косата ти се вплита,
а хълм след хълм
към долината слитат, ...

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...

Колно горчи пелина
из полята зелени,
удавят ли го във вино-
и вкусът му се сменя.
Става виното дъхаво, ...

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук... ...

ПРЕХОД(НОСТ)
Изтече август като мимолетна рима.
Септември кротко продължава кръговрата.
Преваля вече лятото. Неотвратимо
преваля също моето житейско лято. ...

И сутрин пак се будя,
и очи отварям със почуда
дали сънят така вълшебен,
така реален,
така чувствен ще се сбъдне... ...

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка ...

Да залюлеем слънцето във люлка,
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо, ...

вдъхновено от филма "Островът"
Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая. ...

В пазвата на тишината -
вълнение, мечти и страст,
натрапваща се празнота
разтворила огромна паст.
В лапите на самотата - ...

Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо ...

Обичаш ли ме още,
че нежно ме поглеждаш,
или това е само
поредната игра?
Дали си бил самотен, ...

Уморен си от тежката зима,
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.
Уморен си от моята вечна ...

Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...

Anastacia & Ben Moody - Everything burns
She sits in her corner
singing herself to sleep
Wrapped in all of the promises
that no one seems to keep ...

Изтлява тихо вечерта,
в сумрака птиците утихват
и с нежни трели в песента,
щурците с трепет се привикват
Облегнати един на друг ...

Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето, ...

Мы же,милый,только души
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците. ...

Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци ...

Дай ми! Дай ми звънкия си смях
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.
Нека да е истинска и зряла, ...

Мисълта ти да ми бъде вярна!
Всичко друго ти прощавам:
сторени, несторени злини,
дума хубава, ала невярна..
даже нож в гърба оставам ненаказан, ...

Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...

Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството, ...

Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода ...

Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто ...

Омръзнах ли ти вече?
Не, не съм...
Все още съм щастлива,
когато съм със теб.
Усмихната поставям ...

Защо заключи своя свят за мен?
Защо забрави любовта ми свята,
която ще потърсиш някой ден,
отчаяно ще тропаш на вратата.
На моята врата, която беше ...

Ще тръгна първо от челото.
Ще го целувам бавно с устни.
Едва докоснала очите,
от езерата им ще вкуся.
С нослето палаво ще галя. ...

Няма време, живота тече,
всяка секунда е твоя мечта.
От теб зависи така да живееш,
че мечтите си в реалността да изживееш!

Задъхват се от впряга си конете,
препускали са дълго –
ден и нощ.
Юздите им отпускам, а ръцете
разресват бавно ...

Когато бях малък и гледах от прозореца как августовите жеги отлитат невъзвратимо и тихомълком се настанява хладният есенен ветрец, моята майка казваше една фраза от някакво стихче: “Септември по хълма се спуща с напрашени жълти обуща...”. И аз си представях как там, иззад балкана, се подава някакъв ...

Завръщането ти представям си така:
На спирката на шумен кръстопът
тролеят спира, аз подавам ти ръка
и светофарите ни сторват път.
Сто славея във този миг ще пеят ...

Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи ...

От космоса,
от земните недра,
от натрупаната сила в звуците,
от слънчевите изблици,
от бясната река, ...