Човек не може да чуе посланията на Небето.
Шумът на дъждовните капки
заглушава шепота на звездите.

Обичай ме,
за да остана красива.
В тишината на смълчаните думи
искам да видиш лицето ми,
посипано със лунен прах. ...

При теб ще дойда с последния дъжд
и с капките, окъпали небето,
ще отмия твоята тъга,
родена от забравата на битието,
в което хора, гари, дъжд, мъгла ...

Не ме търси сред хората,
в шепота на думите
и смеха на децата.
Аз съм другаде -
между Небето и Земята ...

Не тъгувай за отминалия листопад.
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада, ...

Когато вечерта прекърши смеха на деня,
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.

Пред лицето на водната стихия
на колене една жена стои,
заровила пръсти във пясъка,
сякаш за да се вкорени
и свърже ведно със земята, ...

Понякога, когато съм сама
и нещо правя,
усещам полъх сякаш,
лек... неуловим
за сетивата, ...

Вървя, а стъпките ми оставят
невидими за очите следи,
за да може отново по нишката
утре тялото да върви.
И да гледа ...

Ти си градът, в който се родих,
Далеч от теб, сега света открих
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън,
представям си те и на яве ...

ПОСЛЕДНО СБОГОМ!
/МОРЕТО - красив последен кадър от един човешки живот/
Здравей, приятелю стар, аз се върнах.
Идвам при теб след толкова време.
Много мъка и радост аз преживях, ...

Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем – не сами,
проклинаме срещу това
да сме сами. ...

В дълбочината на болката
споделяме виното
от искрящата чаша,
препънала мечтите към перлата,
затоплена от горяща страст, ...

Милорад Павич: ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП
Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.
Тъй като кюп ...

Мъ
жът без
жена е
парче мухлясала пица,
куп неогладени ризи, ...

В сърчицето си ми.
За да те имам,
във нощови омесвам
пълнолунните лъчи
със озарението на детските очи ...

Tи трябва да знаеш!

Всички сме сами на този свят, за лошо или за добро…факт. И се лутаме безкрайно по тесните, тъмни коридорчета на съдбата, устремени към края на тунела, към светлината.Светлина…Светлината от лампата в банята раздразни очите на Хоуп. Тя свали халата, с които бе наметнала голото си тяло и се погледна в ...

Горчиво вино
до чаша първа-
една изстрадала,
изстинала
стена, ...

Уморен съм. Уморен като надеждата.
И сам…
Великден. Вяра Исусова-
за да се изпълни писание-
човек не получава онова, ...

Вятъра разсипа косите ти по плажа,
и се сля с нежността на
тяхното докосване…
Тъгата не разплака очите ти,
но морето се развълнува ...

Благодарих ли ти за избора, любима?
За това, че още тук съм, че ме има?
Благодарих ли ти, че в моята безбрежност,
Ме покори със мила нежност?
Благодарих ли? ...

Шанс!
От съдбата-
като докосване,
като забрава,
че това е мечтата, ...

2дни,
48 часа,
2 минути
и 48 секунди.....
2 дена, за които разтвори дущата. ...

Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...
И тази болка ме разкъсва- ...

Там-между Небето и Земята
аз може би ще те открия,
ще дойда,
ще приседна тихо
на облак тъжен, ...

Простена си.
И ти го знаеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена, ...

Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между ...

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ
Сякаш съм мъничка птичка,
в самотно небе
дълго държанa в клетка,
плахо размахвам криле. ...

Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...

Да! Ще продам душата си на дявола.
И ще горя в казаните на ада.
Ще мразя, ще убивам и ще коля.
И вечно ще пропадам…
Но няма да се моля! ...

Намерена е патицата дива.
Намерена е болката,
която в тялото ,
в душата ми разлива
една изпълнена със мъка празнота… ...

Забравям се,
изгаряйки съня си с горчивия
мирис на кафе.
Музиката бавно прониква
в догаряща свещ. ...

Спряна от твоето мълчание
буца заседна на гърлото…
Задушавах се.
Не исках да отворя очи,
защото сънят, ...

Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между ...

Какво са облаците, ако не извинение за Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?
Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?....
Болката ражда живот.....
Ликувай Лукави- ...

Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от дъжда, роди се в цветове ,
сияние от Светлина в Луната,
от сълзи прах на земни ветрове....
“Не си отивай”-каза ти. ...