А той защо твърди, че му е тъмно?
Небето ще се пръсне от звезди!
А той защо твърди, че му е тъмно?
Навярно слепотата го следи
и стига до сърцето му – на дъното.
Наметнал е най-черния си шал,
пристегнал го е, сякаш е бесило
и често си мечтае да е бял,
но този да изхвърли...
е безсилен.
Покрил се е домът му с тишина,
полепнала по старите тапети.
Захвърлени бутилки. И една
душа от неримувани куплети.
И псува, че животът е суров
и иска да се свърши.
Да си иде.
Земята ще се пръсне от любов,
а той защо не може да я види?
© Деница Гарелова All rights reserved.
