"Здравей!" - усмихвам се насила;
а огънят в сърцето ми още силно гори...
Не мога да вървя по жаравата още жива -
от чувствата стаени плътта ще изгори...
А исках да забравя теб и любовта ти -
сама на кръстопът наложих си това.
Но винаги, щом на случаен завой срещнеш ме ти -
забравям всичко аз, освен - любовта...
И сърцето ми се смее до болка -
твоите длани за миг припомнила си,
аз тръгвам обратно в потока
на стари чувства, надежди и помисли...
... А само "Здравей", исках да ти кажа,
без чувство,
но чувството в мене отново ми каза:
"Здравей!"
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
на всички мои верни приятели тук, които не спират да ме четат и подкрепят с незаменимите си коментари. Един за всички, и всички за Любовта !!!