Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Предците ми говорят 🇧🇬

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...

Iva212121

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

Хомо Коронус 2. Куцулан – 2 🇧🇬

Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...

МарияДимитрова.67

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

992

Съмнение 🇧🇬

Безполезност е ли безвредност?

самин

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

437 2

Плакнене на мозъка 🇧🇬

През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на негов ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

559 2 4

В очакване на хубавото време. 🇧🇬

Прибра се в къщи и беше уморен както обикновено. Последно време все беше уморен и всичко го болеше.
Докато слагаха масата за вечеря не се стърпя и побърза да съобщи това дето го човъркаше цял ден:
- И третото умря. Няма го. Сигурно се е скрило някъде за да умре.
- Ех, че работа, каза жена му - значи ...

SvetoslavVasilev

Prose

650 3 1

Великденски някакви 🇧🇬

Акъл не ща, яйца ми дай!
Кой какви си ги свари - такива ще си ги чука!
Казана дума - спукано яйце!
Чук-чук къща разваля!
Всяко яйце си хвали майстора. ...

palenka

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1 15

Нечистите – 31.1 🇧🇬

Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

810

Човек 2.0 🇧🇬

Някъде дълбоко под земята, на неизвестно място, скрито не само от широката, но дори и от по „тясната“ общественост, се бяха събрали едни от най-влиятелните хора на планетата. Което не означаваше непременно най-известните. Не, повечето от тях пребиваваха в сенките на публичния живот, но за сметка на ...

БоянТаксиров

Prose » Short stories

629

Замръзнала в живота 🇧🇬

Тя седеше на края на моста, гледайки реката, която тече под нея. Вода се движеше бързо и силно, все едно иска да я завлече със себе си. Тя се чувстваше като част от тази река - изплакана и безсилна. Очите ѝ бяха празни и безжизнени, като да не видят нищо. Гледаше в далечината, но мислите ѝ бяха в др ...

tulip12

Prose

758

Чувам те, ден двадесет и девети, Неведоми са пътищата твои 🇧🇬

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ: НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ТВОИ!
Днес Самарянката каза, че ще му разкаже нещо, за което не била сигурна дали се е случило наистина, или просто е плод на въображението й. Според нея, тя преминала за кратко през някакъв времеви портал и попаднала във времето на Освободителна ...

NeliKaneva

Prose » Short stories

796

Ния 🇧🇬

Тя дойде от нищо. Роди се от жена, която и без това имаше многолюдно семейство. Трудно е да си беден и да изхранваш 9 гърла... Бащата, нехранимайко, обичаше пиячката и ако можеше да се прибира по-рядко вкъщи, отдавна да бе забегнал с някоя сводница. През този ден валеше, кротко, тихо ромонеше, но на ...

Аnna

Prose » Short stories

767

Трети Сократичен диалог 🇧🇬

– Учителю, кой е най-достойния сред човеците?
СОКРАТ: Достойнство. Как го разбираш ти това? Аз не мога да ти кажа кой е достоен и кой не, преди да разберем какво е достойнство.
– Учителю, аз виждам много заслужили магистрати, държавни люде и висши сановници на които се отдават най-дълбоки почести. Н ...

йеромонах

Prose » Others

808 1 1

Тошко и денят преди Бъдни вечер 🇧🇬

Снегът заваля. Снежинките леко и плавно се сипеха от небето. Покриваха всичко. А света ставаше по-бял и по-чист. Въпреки праха на големия град със снега София определено се освежи. Той не спря хората да излизат за малко, но ги накара да ползват повече градския транспорт, с което се подобри въздуха. ...

kovak

Prose » Short stories

1.4K

Предците ми говорят (Петко и Иванка) 🇧🇬

Из книгата ми ,,Предците ми говорят"
От глава " Петко и Иванка"
От този ден минаха три месеца. Младото семейство заживя честито в новата къща. Горди бяха с постигнатото, но горделивост не проявяваха към по-бедните. Затова хората ги обичаха и тачеха. Децата бързо свикнаха с новия дом. Тичаха нагоре-н ...

Iva212121

Prose

1.6K 1 1

Срещата 🇧🇬

Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от ...

kovak

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

499

Квадрант 7 🇧🇬

Джон отвори вратата, погледна навън и се усмихна широко:
- Виждам, че процедурите ви се отразявят изключително добре. Връщате се за още?
- Вашият елексир е цяло чудо, господин Колман! Иска ми се да се изкъпя в него! Ще
взема още две бутилки – една за мен и една за съпругата – ентусиазирано отвърна
г ...

Meg_Christoff

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.2K 1 4

Като зяпам - и мисля 🇧🇬

Похилих се на репортажа от ареста на американеца, изсипал /дали?/ секретна информация в интернет. Посмях се на треперещия младок, по къси червени гащи /ако беше и с петолъчка върху тях…/ и тежковъоръжените полицаи…
Само дето се замислям. Толкова шум… Като че искат да привлекат вниманието на публикат ...

генек

Prose » Others

512 2

Призив 🇧🇬

Хуманност е след успешно убийство да окажеш първа медицинска помощ на своята жертва.

самин

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

492 2

Карамболи по правата 🇧🇬

Диверсификация на половете…
хххх
На Разпети петък българите отидоха радостни и обнадеждени на работа. Според поверието, който работи него ден, му умира началнисът…
хххх
Направиха ми забележка, когато споменах „Колегата Иисус“… ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

511 2 4

Нечистите – 31 🇧🇬

Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.2K

Love is in the Air 🇧🇬

Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях. Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На ...

БоянТаксиров

Prose » Short stories

738

Цветето, което цъфтеше само нощем 32 🇧🇬

Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...

Plevel

Prose » Novellas and novels

1.1K 6 8

Цветето, което цъфтеше само нощем 31 🇧🇬

Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...

Plevel

Prose » Novellas and novels

1.2K 6 11

Монолитното общество 🇧🇬

Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.
Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни съ ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

635 1 4

Остатъци 🇧🇬

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...

exuded

Prose » Short stories

683 2 5

Бети и Роби 🇧🇬

Здравей, ново мое дневниче!
Намерих си, след дълго търсене, голяма и хубава тетрадка на която ще мога да си записвам всички мисли и всички изживени приключения, които ти да четеш. Все още не съм ти измислила име, но и това ще ми хрумне. Ненапразно всички ми повтарят, че съм голяма фантазьорка, та ед ...

КимДжаксън

Prose » Short stories

1.2K 3 5

Пак неприлични размисли 🇧🇬

Първо П.П.
Моля вярващите да не четат. Или поне да не ме проклинат. Ако нещо не е наред – да оставят Господ да си свърши работата.
Евентуално…
Защото иначе ще е посегателство над функциите и правата Му…
Абе, не е прилично баш сега, ама… То винаги си е неприлично, де… ...

генек

Prose » Others

552 2 10

И за теб! 🇧🇬

Странни същества са хората. Уж всичко разбират, уж всичко знаят, а
непрекъснато си усложняват живота.Още от времето на Адам и Ева, та до наши дни всичко, което може да е ужасно просто се превръща в нещо просто ужасно.
Дал ни е Бог свободен избор. И какво от това? Май е забравил да ни даде бутона за ...

Довереница

Prose » Others

1.1K 3 4

Като залеза 🇧🇬

Залезът бавно се обля в красиви, меки тонове от оранжево, жълто и розово, като знак на изчезващият ден. Но това, което винаги ме изумява, е как същият залез може да бъде различен всеки ден - понякога блед и слаб, друг път ярък и пламенен, като да носи със себе си малко от емоциите и настроението на ...

tulip12

Prose

1.1K 2 1

Предците ми говорят 🇧🇬

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...

Iva212121

Prose » Novellas and novels

1.4K 1 1

Нечистите – 30.2 🇧🇬

Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.3K

18+ Цветето, което цъфтеше само нощем 30 🇧🇬

На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...

Plevel

Prose » Novellas and novels

1.8K 7 16

Сурсинкяво 🇧🇬

Пешо не обича да гледа фантастични филми – особено онези, в които героят от близкото минало си купува хляб от 15 стотинки или ракия от 20…
хххх
Политикански речник: „Ако трябва да съм честен…“, „Ако се замисля…, „Ако направя…“…
Към какви неприятни и нелепи за него неща го принуждават…
хххх ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

792 2 6

Персона нон грата 🇧🇬

Много, много гордост и предразсъдъци се удавиха в мен, амбиции по-големи от Титаник потънаха в мен, бойни томаховки, мечове и ятагани ръждясаха (с времето) на дъното; някои хора ме заобикаляха, други ме газеха, трети се изхрачваха/плюеха в мен – само едно дете пусна хартиена лодка в мътните ми води, ...

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

882 2 2

Нечистите – 30.1 🇧🇬

Убиецът я преследваше упорито. Където и да отидеше Елизабет, той беше само няколко крачки от нея. Наблюдаваше я неспирно и, както бе открила една нощ, когато едва не се спъна в него по пътя за тоалетната, пазеше пред вратата й независимо от часа.
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

994

Новият подиум 🇧🇬

НОВИЯТ ПОДИУМ
/По действителен случай/
.
Тази история е стара, колкото света,
истинска, колкото звездите, забравна толкова, колкото може да забравя човекът. А той може много. ...

Eipril

Prose » Short stories

1.1K 1 5

Мисли в мъглата 🇧🇬

Малкият син учи четиригодишната си дъщеря да пише. Даже е купил подвижна дъска за тая цел.
Но на нея не й се пише. Скучае…
Той въздъхва:
- Добре, че си хубава…
Тя поглажда русата си коса доволна: ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

539 4 10

Нечистите – 30 🇧🇬

През следващите няколко дни Елизабет се движеше като в мъгла. Знаеше, че има работа за вършене, но едва намираше сили да стане от леглото. Времето за молитви беше ужасно, защото умът й непрекъснато се връщаше към онази нощ, но по-ужасни бяха упражненията по пречистване на обладани в басейна. Все още ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.1K

Сънят на инженер Ц. 🇧🇬

Четиво за звездобройци
Ц. беше машинен инженер в средно голям град на България. Целият му живот премина в проектиране на различни машини и съоръжения. Беше доволен от това , което беше сътворил и с удоволствие се отдаде на заслужена почивка след пенсионирането си. Обичаше природата и туризма и често ...

persian

Prose » Science fiction & fantasy

912

Мисли в огъня 🇧🇬

Отбивам се при един познат. Живее на село, кара си пенсионерските години на спокойствие – в градината. Дръвчета, зеленчуци…
Къщата му модерна, с локално парно. Откъдето го заварвам да изнася връзки стари хартии – папки, рекламни вестници, брошури…
Обяснява ми – откарвал ги на един негов комшия, койт ...

генек

Prose » Short stories, Others

572 4 15

Short stories and prose by contemporary authors

Предците ми говорят 🇧🇬

Хомо Коронус 2. Куцулан – 2 🇧🇬

Съмнение 🇧🇬

Плакнене на мозъка 🇧🇬

В очакване на хубавото време. 🇧🇬

Великденски някакви 🇧🇬

Нечистите – 31.1 🇧🇬

Човек 2.0 🇧🇬

Замръзнала в живота 🇧🇬

Чувам те, ден двадесет и девети, Неведоми са пътищата твои 🇧🇬

Ния 🇧🇬

Трети Сократичен диалог 🇧🇬

Тошко и денят преди Бъдни вечер 🇧🇬

Предците ми говорят (Петко и Иванка) 🇧🇬

Срещата 🇧🇬

Квадрант 7 🇧🇬

Като зяпам - и мисля 🇧🇬

Призив 🇧🇬

Карамболи по правата 🇧🇬

Нечистите – 31 🇧🇬

Love is in the Air 🇧🇬

Цветето, което цъфтеше само нощем 32 🇧🇬

Цветето, което цъфтеше само нощем 31 🇧🇬

Монолитното общество 🇧🇬

Остатъци 🇧🇬

Бети и Роби 🇧🇬

Пак неприлични размисли 🇧🇬

И за теб! 🇧🇬

Като залеза 🇧🇬

Предците ми говорят 🇧🇬

Нечистите – 30.2 🇧🇬

18+ Цветето, което цъфтеше само нощем 30 🇧🇬

Сурсинкяво 🇧🇬

Персона нон грата 🇧🇬

Нечистите – 30.1 🇧🇬

Новият подиум 🇧🇬

Мисли в мъглата 🇧🇬

Нечистите – 30 🇧🇬

Сънят на инженер Ц. 🇧🇬

Мисли в огъня 🇧🇬

Queue