Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Последният 🇧🇬

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...

Петър1

Prose » Short stories

854 1

За Гибралтар, хората и свинете 🇧🇬

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...

Lacumparsita

Prose » Short stories

1.3K

Когато луната изчезна 🇧🇬

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...

bellaself

Prose » Short stories

1.8K

Отърсете праха от нозете си 🇧🇬

„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...

Stasi.1

Prose » Others

1.3K 2 2

Тя... 🇧🇬

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

AnaMarina

Prose » Short stories

1.5K 1 1

Войната на горгоните 🇧🇬

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

slaveja123

Prose » Short stories

1K 3 3

Грешка 🇧🇬

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

822 2 12

*** 🇧🇬

Истината е като слънцето. Изпраща светлина с много лъчи.
Един лъч не прави слънце, но покзва един път към него.
Е.И.

e4i

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 4

Нечистите - глава 4.3 🇧🇬

Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.9K 3

Принцът с бял айфон 🇧🇬

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...

Ramadan1995

Prose » Short stories

885 1 6

Луната изчезна 🇧🇬

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...

Ve2666

Prose » Short stories

1.7K 3 10

До един - без изключения 🇧🇬

ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Тя се страхува само от градушките - 15та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...

ParvaNova

Prose

2K 11 29

Примирие 🇧🇬

Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...

Адриан

Prose » Letters

844 1 3

Потъналата подводница 🇧🇬

ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...

Мильо

Prose » Stories for children

1.9K 2 2

Финалът 🇧🇬

Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...

Песничките

Prose » Short stories

779 2 4

През времето 🇧🇬

Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

804 2 9

Нечистите - глава 4.2 🇧🇬

Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2K 2 1

Преображението 🇧🇬

Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...

yanko88

Prose » Short stories

962 1

Щастливият човек 🇧🇬

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...

генек

Prose » Humorous

847 3 9

Дупката 🇧🇬

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...

ppostadg

Prose » Short stories

1.5K

Ноемврийска самота 🇧🇬

Ноември. Онзи месец, в който се появих на бял свят - любимият ми месец. Същият месец, в който те отнеха от мен, превръщайки го в най-омразният ми. Ноемврийското ми сърчице, дето се поддаваше на чувствата тогава, стана същински лед. Студено, точно както настъпващата зима през този период от годината. ...

lovepq

Prose

1.1K 1

За жалост... 🇧🇬

Светът е пълен с предатели. Който знае това – става предател, а който не го знае – бива предаден!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

724 2

Найден 🇧🇬

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...

wola

Prose » Short stories

2.2K 1 11

От сън спомени има 🇧🇬

Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...

yanko88

Prose » Short stories

1.2K 3

Щастлива съм! 🇧🇬

Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...

yanko88

Prose » Short stories

1.6K 1

Дядо Иван 🇧🇬

Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...

Средногорски

Prose » Short stories

1.3K

Ръка за милостиня 🇧🇬

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...

nellnokia

Prose » Short stories

3.3K 8 15

Истината 🇧🇬

Crybaby.2

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

636

Покрай фонтана-1 🇧🇬

Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...

exuded

Prose » Short stories

1.7K 2 9

Повелите на Симаргил 5 🇧🇬

Утрото настъпи мрачно и хладно. Бурята беше изгубила снощната си сила, но все още валеше из ведро, а от време на време далечни тътени разтърсваха простора. Хаймли бавно започна да се изтръгва от дълбокия сън и между морните си сънени клепки различи неясен силует. Някой стоеше насреща, на не повече о ...

Stay-C

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K

Нечистите - глава 4.1 🇧🇬

Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.8K 2 1

Нейната Петя 🇧🇬

В тази гореща и влажна вечер Петя искаше вече да се прибере вкъщи. Не че нещо щеше да прави, искаше просто да остане сама някъде, където се чувства сигурна. А това беше единствено в дома й. Нейната крепост. Пускаше щорите навсякъде и оставаше по бельо. Точно това искаше и сега. Представи си прохлада ...

sguzen

Prose

2K 1 2

Не те пускам, обич моя... 🇧🇬

Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...

pavka44

Prose » Short stories

1.1K 1

Нимфоманката 🇧🇬

Нимфоманката
Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. ...

yanko88

Prose » Short stories

2.5K

Космическа загадка 🇧🇬

Когато луната изчезна, сякаш никой не забеляза. Тя просто не беше вече там. Хората отдавна не обръщаха внимание на света около себе си, светлината на града ги осветяваше достатъчно, а вкъщи си имаха лампи. Оказа се, че луната не беше нужна на никого и не липсваше на никого. Природните катаклизми бях ...

Александър

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K 2 3

Лепило и вълни (22) 🇧🇬

Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

1.1K

Желязко 🇧🇬

Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...

yanko88

Prose » Short stories

1.3K 1 4

Реката 🇧🇬

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...

vozi

Prose » Short stories

1.3K 1

Преследване на сянката /пародия на пародията/ 🇧🇬

Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...

генек

Prose » Humorous

2K 4 12

Short stories and prose by contemporary authors

Последният 🇧🇬

За Гибралтар, хората и свинете 🇧🇬

Когато луната изчезна 🇧🇬

Отърсете праха от нозете си 🇧🇬

Тя... 🇧🇬

Войната на горгоните 🇧🇬

Грешка 🇧🇬

*** 🇧🇬

Нечистите - глава 4.3 🇧🇬

Принцът с бял айфон 🇧🇬

Луната изчезна 🇧🇬

До един - без изключения 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 15та част 🇧🇬

Примирие 🇧🇬

Потъналата подводница 🇧🇬

Финалът 🇧🇬

През времето 🇧🇬

Нечистите - глава 4.2 🇧🇬

Преображението 🇧🇬

Щастливият човек 🇧🇬

Дупката 🇧🇬

Ноемврийска самота 🇧🇬

За жалост... 🇧🇬

Найден 🇧🇬

От сън спомени има 🇧🇬

Щастлива съм! 🇧🇬

Дядо Иван 🇧🇬

Ръка за милостиня 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Покрай фонтана-1 🇧🇬

Повелите на Симаргил 5 🇧🇬

Нечистите - глава 4.1 🇧🇬

Нейната Петя 🇧🇬

Не те пускам, обич моя... 🇧🇬

Нимфоманката 🇧🇬

Космическа загадка 🇧🇬

Лепило и вълни (22) 🇧🇬

Желязко 🇧🇬

Реката 🇧🇬

Преследване на сянката /пародия на пародията/ 🇧🇬

Queue