Там някъде зад мен има едни митични същества, забулени в студена сива пелена. Всяка една секунда усещам студа във врата ми. Сиви ръце с дълги пръсти и нокти се протягат да откраднат детето ми...
Най-голям страх изпитах в живота ми, когато крачех към съдебната зала за второто ни дело.
Така се случи, ...
– Мамо, мамо, моля те разкажи ни как сте се запознали с татко!!!
– Ооо, деца това е толкова дълга история.
– Какво от това, моля те, мамо!!!
– Офф, добре. И нека започна…..
„Последната година работех много за да си позволя тази почивка, а тя се състоеше в посещаването на една хижа разположена край е ...
7.
Трифибията беше модерен вид апарат – съчетание от движещата се по земята, върху водата и в небето машина. Тяхната побираше десет пътници и съответния екипаж...
На виртуалната карта, появила се върху екраните пред всеки пътник, маршрутът изглеждаше почти права линия до река Дунав. А после рязко за ...
След шест години войната приключи. Шест години на страх, глад и смърт. Шест години на неизвестност дали днешния ден няма да ти е последен. Но най-накрая свърши. Войникът оцеля.
Сега от час вървеше по козята пътечка нагоре по планината. Спря да почине, подпирайки се на грапавия стол на жилаво дърво. ...
НОСТАЛГИЯ
Знам какво е носталгия, но това нейното... Ревеше, та ми късаше сърцето.
Дойде си за среща с випуска. Беше бременна с второто. Зетят останал в Хановер, че си има бизнес – задачи.
Не ù се тръгваше. Беше много въодушевена от срещата.
Върнаха се с майка ù от пазар. Обикаляли по „дрип-шопове” ...
Уморените коне ги убиват, нали?
Да се отказват е присъщо за хората. Да се бориш с живота е трудно. След всяко изпитание губиш надежда, вяра... не виждаш изхода от ситуацията и ти се иска да се откажеш. Това представлявах аз след Раздялата с него. Да, раздяла с главна буква, защото беше драматично и ...
I.
Първите петли още не бяха запели, когато Албена стана и се разшета из къщата. Изтупа губера на миндера, премете около огнището, изхвърли пепелта от снощи и донесе дърва да запали огън, та да затопли къщата. Беше рано още да прави попара за мъжа си Илия и малкия Манолчо, техния син. Затуй излезе н ...
Днес влезе за трети път в книжарницата. Първият път беше преди десетина дни. Тогава си купи светена вода, трябвала му за процедурите, които му били препоръчани от една гадателка, лечителка или нещо такова. Защото напоследък личният му живот не вървял добре. Бил без работа, нощем сънят му бил неспоко ...
Още на другия ден след погребението на Сара и срещата в ирландския пъб със Стивън, Самюел се свърза с Питър, негов съученик и приятел, който през последните пет-шест години работеше като частен детектив. Разказа му за смъртта на Сара и изчезването на съпруга й Майкъл, както и за Стивън, някогашния й ...
Момчетата трудно скриват своята възбуда в присъствието й. Правят нелепи опити да направят все още не напълно мутиралите си гласове по-плътни и мъжки. Някои се опитват да привлекат вниманието й с остроумия, други с разкази за подвизите си. Двамата бъдещи деветокласници дори запалват цигара, демонстри ...
5.
- Ню Париж – каза мистър Крейн след два часа.
Джейн и Джон включиха екраните пред себе си и видяха града отгоре. Беше огромен – макар и твърде далеч от техния Ню Йорк. Е, някъде към площта на Централния град можеше да покрие. И толкова...
Все пак, Европа си беше малка страна – изостанала зад пред ...
РЕКЕТЬОРКАТА
Когато се събуди от следобедната дрямка, преминала в дълбок сън, поради погълнатото на обяд достатъчно количество ,,твърд" алкохол, Алекс включи лаптопа си и със замъглен още поглед фиксира ,,червената точка" върху опцията ,,Съобщения" във ,,Фейсбук" .
,,Дали не е Ваня? "-- помисли първ ...
Коледните и новогодишни празници отшумяха. Градът отново е притихнал в своето ежедневие, а колко хубаво и весело беше в последните дни. И какво хапване… Скари, пържоли, кюфтета… Минавам пред огледалото. Уау… и аз съм заприличал на кюфте, при това огромно. Не бях виждал толкова огромна топка с кайма. ...
Цяло лято брах билки за цяр.
Не че съм стара вещица, варяща злокобни отвари в ръждив казан. Май не съм много стара, като че ли не съм и вещица точно. По- скоро застаряваща магьосница, винаги облечена в черно.
Косата ми бавно оредява като короната на бреза през есента. Носът ми по рождение си е гърба ...
«ПРЯСПА»
У Даскал Кирова размер обуви сорок седьмой: ходит, косолапит, бока подмёток утягивает, быстро протирает каждую обувь. Сам он высокий, немного сутулый, разговаривает медленно, курит беспрерывно; пока сигарета во рту - он думает, потом собирает слова перемешанные с дымом, растягивает по буква ...
„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...
Еос
Четвърта част
На погребението на Сара присъстваха нейни колеги, приятели на родителите й, а по линия на Майкъл единствено Самюел. Докато траеше ритуала, Самюел на няколко пъти се хвана, че мисли не за Сара, а за Майкъл. Мистериозното му изчезване можеше да означава само едно; че самолетът му се ...
Човек и добре да живее, накрая може да се влюби
🇧🇬
Обичам да наблюдавам хората. И да ги изучавам. Това не е някакво болно любопитство. Художник съм. Обичам да рисувам живи модели. Все по-трудно е, но не невъзможно. Понякога излизам със скицник и молив да рисувам в парка, друг път само да наблюдавам. Сякаш, когато рисувам, хората приемат погледа ми п ...
Роня-хулиганката и Дракончето с изумрудените очи
🇧🇬
2. В САГАТА ВЗЕМА УЧАСТИЕ И БАБА РУМИ
Когато нашата Роня стана на осем месеца, грижите по отглеждането ѝ пое бабата, на чието име беше взела първата буквичка от галеното си наричане – а именно – баба Руми. На двете малко им трябваше, та да намерят общ език – само някакви си два-три дена. Ронината ма ...
3.
- Добре дошли на борда на нашия стратоплан, скъпи пасажери...
Гласът на стюардесата – мек и нежен, се носеше из голямата кабина. Джон и Джейн седяха в дълбоките, удобни кресла и с внимание слушаха думите й. Нали затова пътуваха – за да научат още нещо към натрупаното през четирите години основно ...
Една реалистична антиутопия... Забранената зона, наречена Територията... Земята, където някога е живяло племето на българите... Пустинята, сметището на Европа... Част от Великата американска империя... Граничеща с Джипсиленд...
История с минало, с възможно бъдеще, с мрачно съвремие...
П.П. Написана ...
Най-важните неща в живота ми винаги се случваха, защото решавах да направя на някого напук. Николай беше престъпник и като всички престъпници обичаше лесните пари и нямаше скруполи. И реши че аз ще съм му златната кокошка. Два месеца след като ме обра една вечер се качи в колата ми, докато потеглях ...
Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...
Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...
АЗ СЪМ ДЖЕНДЪР
Аз може да съм много прост, ама има и по-прости от мен. Сега, не мога да разбера що всички са скочили срещу тая Инстанбулска конвенция и вият срещу нея като вуци срещу Луната. Недейте така първосигнално, бе хора! Помислете първо! Преспете с Конвенцията под главата, па тогава се изказв ...
Тук поглед срещам и отново своя тук свеждам. Очи скрили всичките ти тайни, отвори ги днес за мен. Не допускай да чуеш гласът на самотата. Не викай, не крещи, тихо ми шепни. Устните "сноват" между неизречените думи. Шепни! Погледни ме с тайни очи и на сбогуване с тях истината ми кажи.
Вода от дълбините - витамини от клоните
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...
Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...
Еос
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...
Следващите два дни бяха сиви и еднообразни. Службите дълги, рутинни и само огненият поглед на монаха ме правеше жива. Той разказваше с жар своите «приказки на Шехерезада», пееше все по-звучно с прекрасния си баритон…Усещах с цялото си същество, че нещо се случва с него, чувствах го във въздуха на хр ...
Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...
Състоянието на въздуха в София е трагично. Неслучайно броят на белодробните заболявания, в частност раковите, в столицата бележи бум. Но ще кажа на г-жа кметицата да не се прави на гръмната и да ни баламосва, че това замърсяване е от колите. В събота и в неделя броят на колите рязко намалява. А мири ...
Тъкмо се бях омъжила и заминахме при родителите на съпруга ми, които живееха в малко градче близо до манастир. В тия времена беше разрешен само граждански брак. Църква, венчавка, ритуали, Божествена благословия бяха табу. Като човек, израснал с вяра, много държах да посетя манастира, да се помоля и ...
Най-голямата заблуда е, че човек се въздържа да прави, злини, защото някой му е заповядал или е създал правила, по които да живее. Ако никой не се опитваше да се налага над другите от страх, че от неговия контрол зависи страшно много и едва ли не света му ще се срине, нямаше да предизвикваме това пр ...
– Какво да ти кажа? То не е за приказване. Ден да мине, друг да дойде. Настана едно такова време – препарирано, изкуствено, мъртво време. Гледа те право в очите и нищо не вижда. Опулено. Имах навремето един авер...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...
Янко Трендафилов
Амулетът
(разказ по действителен случай)
Никога не бях допускал, че е възможно да проработи. Просто вече бях на ръба на отчаянието и нищо не ми спореше – нямах работа, на приятелите ми (малкото, които имах), не бях приоритет, нямах доходи, нямах любов, нямах нищо. Гледал бях преди в ...
Литературна вечер
Поетът Митрофан Точков спря душа, обърса добре отглежданото си тяло с хавлия и за последен път се отдаде на размисъл в бъдеще време. От седмица все така мислеше. В бъдеще време. Но да не изтезаваме фантазията ви защо е така, да ви светнем по въпроса. На Митрофан му предстоеше да пр ...
Еос
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обя ...