Short stories and prose by contemporary authors
Старият некропол 🇧🇬
Хитър Петър и дядо поп 🇧🇬
- О-о-о, дядо попе, здравей! Как си?
- Здрасти, Петре! Добре съм, добре! А ти как си?
- Е, щом сме на крака, бива ли да се оплакваме? - отвърнал сиромахът.
- Какво ново – вехто, Петре? – запри ...
Силата 🇧🇬
в еднакво спокойната ръка,
която без да трепне,
може да погали
или зашлеви.
Дочуто от съседната маса (Пазители на реда) 🇧🇬
Както обикновено през почивните си дни не можех да си откажа студена биричка в приятна атмосфера и да слушам забавните коментари на съкварталците. Беше истинско забавление да слушам техните обсъждания на новини от последната седмица.
Един четеше на висок г ...
Късмет - 7 🇧🇬
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...
Родопско сърце - 4 🇧🇬
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
Ура за Революцията 🇧🇬
Пред заключена врата 🇧🇬
Родопско сърце - 3 🇧🇬
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
Късмет - 6 🇧🇬
На другото легло в стаята на Т ...
Нощи в друго измерение 🇧🇬
Другата стая 🇧🇬
Силата на времето 🇧🇬
- Бабо! Бабооо! - ка ...
Кратък разказ Убийство на I етаж 🇧🇬
В чест на д-р Славчев и рубриката „ Решава логиката” в сп. „Космос”, които разширяваха хоризонта на хората
– Заповядай др. Славчев!
Инспектор Стрезов поднесе с уважение чаша горещо какао на д-р Славчев.
– Има ли захар? ...
Колко е хубаво да си егоист 🇧🇬
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафе ...
Из :Наследницата 🇧🇬
Късмет - 5 🇧🇬
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...
Ключи от лета 🇧🇬
Тодя Клинчев, Ваха Копчик и Тит Беженар – безоглядно быстро закончили восьмилетку. В Свидетельствах, что выдала школа оценки не важные, и фамилий по-другому, как водится, записаны, но улица лучше знает, какие озорникам имена ставить.
И тут в рассказе тоже, они всё по незнанию запутанно ...
Сърце 🇧🇬
Пуснал си го в пространството и ти е станало красиво на душата...също ей, така...И точно, когато си се натъжил, не о ...
Който работи, най-гладува 🇧🇬
- И какво сега? - каза той. - ...
Късмет - 4 🇧🇬
Предсказано 🇧🇬
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...
Горчиви гроздови зърна-11 🇧🇬
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...
Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 4 🇧🇬
Аз Съм 🇧🇬
- 60% онова, което съм извършил;
- 30% онова, което върша;
- 10% онова, което декларирам като намерения.
В родното Юрско блато 🇧🇬
Отдав ...
Залезът над Истанбул 🇧🇬
18+ Из „Една семейна вселена.” 🇧🇬
Винаги съм си мислила, че ние жените сме като светулките. Всъщност това са буболечки, от които иначе ни е гнус и страх, но вечер, когато си с правилният човек, на правилното място и най-вече с правилната нагласа – светещите светлинки танцуващи пред очите ни, изглеждат най-прекрасното нещо,кое ...
Фередже - 3. /край/ 🇧🇬
Емир Саид гледаше с интерес през прозореца на лимузината. От година не беше идвал в Балабан Шехир, както се наричаше столицата на някогашната българска територия...
Сега вече градът приличаше на истински ислямски град – строяха се сгради в източен стил, виждаха се готови джамии /а още повече вече ...
По струните на изгубената мелодия 🇧🇬
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
Родопско сърце - 2 🇧🇬
„Мъжката природа винаги е била и ще бъде здрав ствол за живота. Женската – здравите му основи.” – така ручаше* неговата баба, докато беше жива. Мъжката природа за Емил* се криеше в това да пусне коча до овцете и онзи да си свърши добре работата. А овцете, ако бяха каматни* и с добре оформени хъл ...
Когато бездомник срещне скитник 🇧🇬
В купето на влака имаше трима човека. Две възрастни дами и Деница, жена на около тридесет години. Стариците показаха билетите си, същото направи и младата жена. Кондукторът я погледна, продупчи билета с химикалка, усмихна се уморено и каза:
- Нали знает ...
Седем летни морски разказа 2 🇧🇬
Сотириос Караянидис мразеше мидите. Мразеше ги още от дете. Майка му, овдовяла рано, едва свързваше двата края. Когато нямаха нищо за ядене, го пращаше за миди на скалите извън селото. Пращаше го винаги следобед, в най-топлата част на деня, тогава, когато селцето пустееше в следобеднат ...
Размисли за едно обесване 🇧🇬
Фередже - 2. 🇧🇬
- Здравейте, господин Нестан...
- Добър ден на вас и на вашите зрители, госпожо...
- В нашия разговор днес, разбира се, водеща тема ще е внезапното желание на управляващите вашите три автономни области да приемат бежанци...
- Госпожо, мисля, че имате грешка в поставянето на въпросите. Първо – не ...
Късмет - 3 🇧🇬
В болницата цареше суматоха – делова, ежедневна, организирана суматоха. Ставрев дори не знаеше кого да попита за подробности. Даде си сметка, че вече не може да направи нищо, освен да моли за информация.
Трябваше да каже на Николина. Котлона забрави, но си взе по нави ...
Спомени 🇧🇬
Фередже - 1. 🇧🇬
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...