- Бабо, бабо, какво е това? Може ли да срежа връвчицата? - малката Тодорка тичаше към баба си с предмет, увит в едно бяло парче плат, извезано със странни шевици и завързано с червен шнур.
- Кое, баба?- старата жена се изправи и заряза за миг окопаването на пипера. Подпря се на мотиката и се опита д ...
Глава 10
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...
Посвещавам ти го с благодарност.
За магията в думите ти, с която откривам тези пътища...
За първи път. След толкова години. Години на болка, отчаяние и страх. Години на разочарование, мечти и безброй желания. За първи път. Лятото ми ухае на морски бриз и сол. Долавям мириса на цветя. Поглеждам смело ...
5
Беше изминал по-малко от час от срещата ни с господин Милър, но сякаш бе минала цяла вечност. Със Сам вече пресушавахме втората си чаша чай с ром и разпалено обсъждахме случилото се.
- В крайна сметка възнамеряваш ли да отвориш този прословут пакет? - събеседничката ми отпи от чашата си и ме изгле ...
1.
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни пти ...
Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...
От основи издигнахме и украсихме. Все това ми се върти в главата, защото така беше наистина. Там, на самия хълм Царевец, върху старите основи засия нов дворец на българските царе. И дойде ден да се съберем всички, за да коронясаме царя си. Трябваше да съм весел и радостен, а не бях. И как, щом с еди ...
Останах буден до сутринта. А някъде там, в ранните часове, съм се унесъл. Скочих изплашен от липсата на топло присъствие до мен. Веднага се измих, а после се подпрях на касата на вратата. Мария правеше закуска. Откраднах си малко време да я наблюдавам. Отиваше й мястото там. Дадох си сметка колко вс ...
Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...
Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други ле ...
Изправен пред черната дъска, десетокласникът Пешо говори нещо, думите му минават край младата учителка, но тя не не прави и опит да слуша - знае, Пешо пак сипе някакви простотии... Обаче баща му е спонсор! И вчера директорът едва ли не на колене я молеше да пише на синчвто му тройка...
Тройка - лесн ...
Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...
Янко Трендафилов
Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам об ...
Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия ...
Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...
– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...
– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...
***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...
Съботата след Петровден според прогнозата на синоптиците щеше да бъде гореща. Драгана стана рано, ошета набързо, хапна надве-натри, грабна мотиката и отиде в двора да копае. Имаше много работа в градината и в лозето. Предпоследната седмица се случи дъждовна, не позволяваше да се влезе и тревата избу ...
– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
Иванов е късметлия. Всичко дотолкова му върви, че няма представа за друго състояние на нещата. Обичат го всички - с изключение на жена му, разбира се. На "Титаник" да пътува, ще изплува със златната рибка в устата. А нея наистина хвана тези дни.
И получи право на три желания - както си му е редът. Р ...
„Тъжно е във връзка без бъдеще, човек да загуби шанс за истинската любов.”
Може би тази, истинската е само една! При едни идва рано, още като хлапета. Те получават щастието да израстват заедно, въпреки всички малки тресчици и не сходства в характерите си... и се учат!
При други идва късно, но вече в ...
А боровете шептяха
Бяхме петима в миниванa, преследващи залязващото слънце, което все се търкаляше напред и надолу към хоризонта. То бягаше бързо пред нас за да се слее със земята, някъде далеч напред, недостижимо особено имайки предвид скоростта, с която се движехме. Карах бавно, съобразявайки се и ...
Един месец след интервюто с двамата доктори Гари получи доклада си. Сестра Брайтман му го занесе. Беше късен следобед. Гари беше в стаята си. Беше седнал на стол и гледаше през прозореца към гората. В стаята влизаше малко светлина от залеза от другата страна на болницата и Гари седеше в полусянка. Н ...
По струните на изгубената мелодия- Глави X,XI,XII
🇧🇬
Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...
Абе, нашата полиция хич я нямало.
Огледай се - и то баш когато те обират - и какво?
Кьорав полицай няма да зърнеш.
А другаде... О, там ще видиш какво означава полицейска работа!
Ей го - бях аз в Париж. Пуша си спокойно, сетне, както си му е редът у нас - хвърлям фаса и, естествено, улучвам близкото ...
Същият ден, след като родителите му си заминаха, Гари се приближи до Лоли който беше седнал на кресло и гледаше през прозореца.
– Лоли, как си? - попита Гари.
– Добре. Само дето се чувствам сънен от лекарствата.
– Поне помагат ли?
– Да, помагат. Чувствам се стабилен. Без халюцинаций и заблуди. Поне ...
Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 5
🇧🇬
Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на ...
Страшно ми се искаше първата ни среща да се отложи. Вярвах, че до две-три седмици ще се възстановя напълно, но той бе станал много настоятелен и нямаше как да го будалкам повече. Щеше да ме види за пръв път в състояние, в което не исках да ме вижда. А и аз не се бях престрашила да му призная за проб ...
Огромен букет от розови гладиоли…Стърчеше глупаво в единия ъгъл на стаята, а прозрачният сутрешен здрач бавно се отдръпваше от неясните му очертания…Беше го прибрала в спалнята преди да заспи, защото котаракът упорито се опитваше да изяде част от аранжировката …”Трябват му витамини…”-разсеяно си мис ...
Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...
Знаех, че мъжът ми ми изневерява. Може да го е правил още от както се познаваме или след като се оженихме. Възможно е да е започнал и след като направи успешна кариера и се почувства силен и независим.
Това няма никакво значение. Знам, че работата му е свързана с много срещи, пътувания и ангажименти ...
Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...
Доктор Чарлз Шок, завеждащ отделение в психиатричната болница за криминално проявени Mid Hudson, следван от сестра Брайтмън влязоха в стаята, без да почукат. Завариха Гари, изправен до прозореца с решетки, да гледа навън. Фигурата му беше огряна от изгряващото слънце, очертанията на тялото му се губ ...
В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми ...
... Радостни сме да ви съобщим, че настъпи поредният тираж на финансовата лотария. Според изтеглените късметчета, този месец пенсии и помощи ще се раздават в Пловдивска, Видинска, Силистренска, Хасковска област. На печелившите - честито, на останалите пожелаваме търпение! Строителите от Орешково, ор ...
***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...
Когато човек отблъсква от себе си нещо, по закона открит от Нютон, на него му въздейства равна по големина, но обратна по посока сила.
Тоест, ако наистина Земята е кръгла, тези две тела имат голям шанс да се срещнат по пътя си, някъде там – на другия край на планетата.
Нека не забравяме, че всяко ед ...