Змията слепок или още – медянка,
не вижда във всеки сезон.
Каквато да сложиш пред нея примамка,
лежи като мъртъв, сух клон.
Но в дивната нощ срещу Еньовден чудо ...
Скицата на отчаянието - (Mirjana Tomović, B.i H.)
🌐
СКИЦАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Мрачно е времето на порока и срама,
когато умът е разрушителен,
като призрака от бутилката, ...
Еудженио Монтале - Може би някое утро
Forse un mattino andando in un’aria di vetro,
arida, rivolgendomi, vedrò compirsi il miracolo:
il nulla alle mie spalle, il vuoto dietro
di me, con un terrore di ubriaco. ...
Има дни в живота, има, сякаш дявол ги планува.
И приятел, и роднина, от теб всеки се срамува.
И в душата твоя тежко се съмнение вселѝ,
в часове и дни такива нищо те не веселѝ.
Има дни, в които с болка чакаш да зори зората ...
СУЕТА И ЗНАНИЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Малко са хората, които искрено признават
границите на техните знания,
а още по-малко са тези, които ...
ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В края на есента, преди ледените дъждове,
когато ветровете си играят с листата
и слънцето се крие зад облаците, ...
ТОВА Е МОЯТА ЗЕМЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Когато реката се излива и земята се наводни,
нито за хората, нито за рибите е добре,
и не е лесно да се намери спасение, ...
Сурово е времето на нашето съществуване.
В началото ние определяме движението и мисленето;
притискат ни неусетно между няколко истини
и ни остава малко време
да разберем причината ...
Епохата на отчаянието - (Mirjana Tomović, B. i H.)
🌐
ЕПОХАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В епохата на анемията на разума,
когато правителството поглъща духовно
това, което задушава човечеството и го отрича, ...
Както вече казах, в противоположната, юго-източна, част на Путивълския район, в Новослободската гора, беше се базирала партизанската група на Путивълци под командването на Симеон Василевич Руднев. Кой от нас не знаеше семейство Рудневи! Това беше голямо семейство, родом от село Моисеевка Путивълски ...
Ще отлетя в глухарчения рай,
там славеите пеят вечер всяка.
В забравения и далечен край,
мечтите мои сбъднати ме чакат.
Коприва под прозореца висок, ...
Някои ѝ казват откачѐна, ,
с пръст на чѐло, тайно, зад гърба.
Други пък – принцесата надменна,
трети пък – брантѝя* по съдба.
Даже птиците летят по двойки, ...
Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...
Да, вместо кафето, в което седяхме,
аптека направили и магазин,
а ние белѝте май с теб надживяхме,
денят – предсказуем, светът – обозрим.
Сега делови сме и много сериозни, ...
Оригинал на каталунски
Quan l'hora del repòs hagi vingut per mi
vull tan sols el mantell d'un tros de cel marí;
vull el silenci dolç del vol de la gavina
dibuixant el contorn d'una cala ben fina. ...
Оригинал на неаполитански
'E ssentevo quanno ero figliola, 'o cchiammavano ammore
Chellu fuoco ca te nasce mpietto e ca maje se ne more
'E ccumpagne parlavano zitto 'e sta cosa scurnosa
Ca na femmena 'a fa sulamente 'o mumento ca sposa ...
Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...
Там някакъв от древността велможа,
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...
Олег Кирьянов
Корея
Предисловие
През детството си никога не съм мечтал да стана ориенталист или журналист (а още повече пък и двете). Много трудно ми беше да напиша съчинение в училище. Чуждите езици не ми вървяха, много по-лесно се справях с цифрите и формулите, и в същото време бях постоянно един ...
В браздите празни, неорани ниви,
от земята суха само бурен никне,
утрини се раждат безутешно сиви,
тишината няма, в безгласие викне.
Селото е пусто, няма детска врява, ...
От стихосбирката на Ия Кива "Свидетел на безименност" (ИК "Знаци", 2022) в превод на Денис Олегов.
***
така са писали музика оглушалите композитори
движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства
към определеността на маковете, цъфтящи по железницата ...
Някога крал един в Туле живя.
Честен и верен бе той до смъртта.
Умирайки беше жената любима,
златен бокал на него дарила.
Нямаше друго за него по-скъпо, ...