aap
965 el resultado
Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда ...
  212 
Доверих се на себе си, повярвах си...
и ето Светът ми се срина, Света
на мъченик предал своето аз,
и за какво? Може би, вяра...
Не ме лъжи, вече не вярвам. ...
  293 
Не се сърди и никога не заблуждавай
хората които вярват в теб...
не ги лъжи ,споделяй с тях.
Човек ли си такъв си остани.
На дявола греха си не споделяй. ...
  223 
За кой ли път, загубвах себе си в мъглата
онази същата... която носи ми тъга.
Която ме превръща в демон...
демона на любов една.
Гледам, всички аплодират, на крак ...
  217 
Самотна нощ,небето плаче-светкавици
раздират наранено сърце...
и влака чъваш как в ноща тиктака
като часовник отчитащ вечноста.
Хлад полека завладява,тяло... ...
  188 
Сълзите,дали са огледалото на любовта!?
Или са илюзия че съществува тя...
Назоваваме нещата с думи,
но с очите ги показваме, боли ме.
Ревниво пазим сърцето си от стрес. ...
  239 
Любов, прекрасно чувство...
отчаяно безгрижна самота.
Повярваш ли потъваш в самотата
на една тъга.
Закриляш, пазиш... но какво? ...
  310 
Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ... ...
  274 
Очите – воденица на душата,
отразяват чистата душа,
душа на паднал Ангел,
загубил вечността.
Сърцето – писък на живота, ...
  768 
Днес видях себе си като в огледало,
старо неизбърсано с години...
овехтяло от спомени криви
като есенни листа изгнили.
Помислих си ,попаднал съм ...
  265 
Не се страхувай когато те боли...
Знай, тогава жив си.
А акото дори да подсладиш, пак ако си остава.
Не давай крила на туй което на червей не става.
Не буди не заспал човек защото бълнува. ...
  216 
Светът ни чиста илюзия...
Моторница, зародила вълнà!
Безгрижница, свята и силна
Майка на човешки сърца.
Измама, терзания, власт... ...
  281 
Защо ме дърпаш към финала на живота...
нима на времето ми идва края.
Не съм готов, все още има какво да кажа
на живота, яростен и лош.
Защо ме мъчиш, едва ли толкоз ...
  284 
Заспиваш в нечии ръце нечисти,
залъган с аромати и тъга, тогава
ти блуждаеш в спомени далечни
във примката на личността.
Двуличен, с паяжина омотан, ...
  273 
Уморих се да се боря със себе си...
да драскам по своята същност,
да се хуля затуй че съм същият
уморен от борба с същността.
Не съм застанал пред огледало... ...
  293 
Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...
  592 
Днес сложих новият тонер
в душата си... заредих го
с цветове безброй и реших –
стих ще напиша, да стана герой.
Но принтерът нещо блокира!? ...
  249 
Не сме ли твърде шумни
за неща които за нас са непонятни!?
Дали не вредим на децата си ,
затуй че сме жалки...
Или просто не знаем как да запазим ...
  521 
Вик, миг-писък... похищение
някои бърка в умът ти с обещание.
Вятър клати дървото живот!?
Листата му за някой са вот.
Живот, лъжа, надежда ...
  298 
Пъкъл, ад-смрад, разпад...
Болест, вирус - гладна смърт!
Стон, болка нетърпима - няма сън
подателят е извън обхват.
Подагра, гангрена... мирише на гнило. ...
  434 
Защо сме толкова самотни
щом живеем в пренаселен свят.
Защо погубваме това което
искаме да бъде с нас.
Защо сме толкоз разрушителни? ...
  266 
Загубих се... във своите надежди.
Повярвах че Светът е любов
подържах нечие надежда
че това е за добро.
Прехапвах устни... щипех се! ...
  279 
Свят – объркан, истеричен...
създаден бе за любовта
онази дето караше човека
да повярва в вечността.
А ти за няколко години ...
  277 
Висока летва,състезателя е нисък...
А стомаха скупчен е във страх!
Молитви в мозъка се гонят
дали не се надскочих пак.
Сърцето мира ми не дава. ...
  854 
Ако от морето идва ,Промяната...
и ако влезнем в война,то тогава
къде ни е вярата за мир на Света.
Къде ни е нашето аз...и вярата че ,Бог е наш.
Защо ни водят към този разстрел, ...
  304 
Вярвах, борих се... уморих се.
Търсих вината във мен.
Съчувствах, поставях се... но някак
потънах без грях.
Звездите все още светят красиво ...
  236 
Вечер ,щом звезди изгреят
и луната освети ,Света...
Мигом аз очи затварям
моля се за всички нас.
Дай ни ,Боже,вяра, свята... ...
  288 
Какво сме ние!?
Влак без релси
магистрала без асфалт
тунели без светлина,маркировка.
Воиска без оръжие ...
  258 
Загубих се без дори да разбера...
уж здраво се държах за клона,
но някак си, обезверях.
Омръзна ми да чувствам болка.
Омръзна ми да бъда аз... ...
  277 
Не ревнувам на успелия за добитото...
На сиромаха не се подигравам
за туй че с труда си едва прежвява!
Но за пошлостта и лъжата не се продавам.
  288 
Нов ден,и след него вечер настава
Денят своите мигли затваря.
Уморени очите за покой си мечтаят
а умът ми говори,заспивай,заспи.
Очите затварям,но съня бяга ...
  280 
Вали...Защо по бузите се стича!?
Сълзи ли са?Наранен ли си?
И защо любовта ти зад ъгъла наднича.
Вали сърцето болката изпитва.
  275 
Когато реша да напиша стих...
в мен започват да бушуват сили
непознати, да ме душат, разкъсват
тровят. Дори да ми мъстят, затуй
че с мен не са щастливи. ...
  268 
Всеки с броня е предпазен...
Кой за вяра, друг от страх.
Всеки пази се от враг.
А врагът е... невидим.
Той е лаком и подмолен ...
  234 
Плачеш ли... недей.
Погледни светът е
илюзия голяма...
Уж си тук но всъщност
си измама. ...
  313 
Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда ...
  286 
Казват горчилката дава сладост на живота...
но също тя сълзи горчиви ни дарява
и наранява силно нашите сърца.
Горчи ми ,сълзите карат ме страдам.
И пак отново песента ,след лошото ...
  889 
Как да напиша стих,
който от сърцето излиза...
как да накарам в ритъм да влезе.
И да бъда почувстван, надеждата може.
Вятърът не винаги Пролет усеща... ...
  914 
Вярваш ли попита ме съдбата...
вярваш ли във себе си кажи?
В живота всичко е надежда
владееш ли я, вярваш ли кажи.
Надеждата за мене тя е... ...
  281 
Кръжат в небето лешояди...
надушили са разградена плът.
Труп на странник, непознат и странен,
на човек, самотник за някой може би боклук.
А той, Човек е, бил е някога любим ...
  565 
Propuestas
: ??:??