aap
921 el resultado
Вятърът знае всичко...
но също умее да назидава.
Промени носи, но също и страх втълпява,
грях, копнеж, измама.
Може също и плексит да ти докара! ...
  193 
Гледам в таз Държава,
че Народа ни за всичко става...
питам се, защо тогава
мачкат нашата Държава.
Грях ли е, че още нас ни има. ...
  608 
Нашествие... на Скакалци!?
Пустиня, пясъкът гори...
но в небето облаци вещаят
гръм, светкавици, потоп.
А някой от трибуната говори... ...
  276 
Мини пола... каре лилаво и червено.
Ботуши до колене... крака изваяни от Бог.
Фигура докрай изпипана, еротика безкрайна.
Флуиди, аромат на екс, тръпка, бум..
Къде изчезна здравият ни сън!? ...
  256 
Заклех се, че верен ще бъда...
на свойте мисли, любови и чувства.
Че ще остана верен на своето аз!
На лошото път да не правя...
Да бъда, винаги човек. ...
  663 
Очи затварям и ти си тук...
С нетърпение отварям, грях,
не си до мене, тук.
Къде си... Мой Ангел!?
Не плачи, сърце... самотника ...
  229 
Съдбата... мисъл, истина и грях.
Оракул, потънал в грях...жезъл!
Смърт. Тишина, героят уморен
с очи просълзени прошепва.
Съдба... врагът дори не клепва. ...
  227 
Ех, любов, къде изчезна...
защо ме избягваш, кажи!?
Защо ме пренебрегваш лъжовно
без да ми носиш мечти...
Любов ти моя, девтствинице безпризорна... ...
  665 
Камуфлажът е измама...
Дреха е на дебнещ, тъмен силует.
Готов във тъмното да гръмне
и последният човек.
Много станаха ловците... ...
  248 
Да кажа ли... казах ви или да замълча!
За загубите, за смърта и пострадалите хора!?
Лъжа ли е, че все още вярваме в това...
че те са избраните да ни водят към доброто.
Не искам да посочвам с пръст... ...
  268 
Блясъка в очите на влюбен...
едва ли ще стоплят Света.
Едва ли ще спре войните...
предизвикани от мечти и любов една.
Сами си вгорчаваме живота, ...
  228 
Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!? ...
  199 
Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта... ...
  281 
Сега, когато звездите искрят в нощта...
и в тъмата търсиш смисъл!
Когато сам си... не тъжи!
Любовта е твоят идол.
Короната, макар измислена... ...
  286 
Силата на моята поезия
е война, неспирна и коварна...
раздираща,уморена гръд.
На моята тъга тъй суеверна.
Болка е когато вечерта съня ми гони... ...
  325 
Пия ,бира,без мезе...
тази вечер ще се ...мре.
не друг а героя дето го света не ще.
Погледи,въпроси...кой е!?
Сигурно измислен е героят! ...
  300 
Валят чувства, притеснение...
Умилкват се, спасение...бум,
мирис на барут!Смърт,кой?
Поета предал мечтата .
Не умееш да споделяш!? ...
  288 
Смолиста нощ валя за кратко...
тежко диша се ,влагата задавя.
Мирисът напомня на пожар
все още дишащ във гората.
Времето е спряло за промени, ...
  270 
Не винаги в живота е така
тъй както сърцето ни желае,
да бъдем истински, и без лъжа
да кажем по-добри сме.
Променяме се ,дали за лошо... ...
  309 
Кога ще почнем да разбираме...
не другите, самите нас.
Да бъдем с времето ни отредено
живеещи без страх.
Кога ще се почувстваме щастливи!? ...
  233 
Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...
  259 
Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата ...
  626 
Лъжи ли бяха или надежди скрити...
Мечтания за по добър живот.
Копнежи ,салюти неразбрани
Родина гине без вина...
Аплодисменти някои въдицата ...
  230 
Гавроши, хора незадаващи въпроси...
отнесени, някак безгрижни, но смъртни
получили видение... за какво?
Оргия, тъма, мирис на гнило.
Съдбата, да, тя усмихва се криво. ...
  248 
Когато щуката превърне се във мида...
когато охлюва превърне се в орел.
Акулата превърне се във мряна...
тогава може би ще дойде и мирът.
А днес градушките отнасят... ...
  267 
Дрън, дрън, дрън... хартиена
камбана - няма звън!
Кой ли нея ще я чуе...
и да каже за какво?
Май единствено клисарят ...
  287 
Ден след ден... Народът ни във
грехове потъва, в разруха тъне
нашата земя, оглозгват я, а ние
траем от страх да не изчезне тя.
Но всъщност помагаме на злите, ...
  306 
Ориснице,магийо черна...
пророчица на лоши съдбини,
майчице на неродени болки,
прелюбодейца измамила света.
Защо ,кажи ми водиш тази битка? ...
  264 
Загубих сеq когато търсех себе си в безкрая.
Потънах в безoата живот...не бях подготвен
но се мъчех да оцелея в така зловещият живот.
Бях, вяра, търпение, копнеж; просто казано, човек.
Но тази вечер беше различна. ...
  267 
Тази вечер ми се прииска...
да бия камбаната живот!
И на всички да разкрия
какво е истински живот.
Но нещо в сърцето ми напомни, ...
  289 
Крадат ли спомени лъжите...
както преброени са на човека дните.
Дали листата сами напускат
клоните дървесни,или просто...
умират безизвесни!И защо? ...
  263 
Дали лъжата,дава облекчение...
на тези дават и живот,или просто
е прелюдия на по дълбок предлог.
А истината,тя какво е!?
Ръка подадена от Бог... ...
  235 
С годините лека полека
взеха че ограничиха човека...
Казват не танцувай в дъжда
и не търси в политика вина!?
Казват това е Народна повеля, ...
  239 
Понякога се питам... защо вярвам
в добротата... тя истинска ли е?
И дали докосва на злите сърцата!?
И дали превръща добрият в светец.
Понякога, нощем когато сънят ...
  235 
Не съм готов да се предам без време...
Не искам горчилката да усещам аз.
Не съм от хората които без време
да потънат в грях... човек съм.
Не търся върбовата свирка – ...
  218 
Кое накара Народа ни да се откаже...
от Родина,майчина любов.
Да превърне всичко във горчилка
и да потъне в вечен грях.
Вярата на нашите герои... ...
  210 
Ех защо не може Света да преобърна...
да го превърна в добрина и на хората да върна.
Ех, защо? Сами вредим на свойте мечти...
И своите надежди давим...
Дали сме канибали, ядящи своите души ...
  690 
Раз, два, три... Народ покорен
сън блажен си спи.
Четири, пет, шест токът ни
поскъпна днес.
Седем, осем, девет... ...
  277 
Прах, сълзи, вяра, мечти...
някой продал е гласа ти!?
Питаш се, ти ли сгреши...
или просто е бъдеще.
Кой ли ще реже хляба ни!? ...
  257 
Основно правило на глухия е
да не чува какво е истина.
Не питай вярващият в какво вярва,
защото ще те излъже че вярва и.
На устатия устата не затваряй ...
  277 
Propuestas
: ??:??