Тихо е, Защо ли, може би пред буря!?
Звезди искрят в тъмата на раздора.
Каша ама по от бабината ,загоряла...
и отново пак сме на финала.
Тиганът загорял предава привкус ...
Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...
Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...
Крием се във домовете свои...
и молим се да ни подмине този ад!?
Да търсим правдини... но да не засягат нас.
Да спим в копринени чаршафи!
Да се оплакваме че ни сърбят. ...
Нощ за прошки... а за какво да простя!?
И дали аз не съм този, който най-много греши.
Знам, далече съм от безгрешните...
А дали не се възгордяват от туй!?
Безгрешни няма, всички сме хора... ...
В тишината на викове забулени...
В лъжовната вяра на бури отминали...
На кладата чуват се викове, о истина,
от кога вече глас не отправяш.
А и играта вече не радва душата. ...
Не винаги успяваме да покажем,
истинските чувства...не знаем как!
Защото думите засядат в гърлото
и като отрова ни горчат.
Преглъщаме все едно стъкла начупени ...
Свят толкова объркан от свойте терзания...
създал безброй излишни бесове, Защо?
Кому са нужни непонятните мъчения
нали за нас Господ се роди, умря.
Мъченици... о не, грешници безбожни, ...
Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...
От много време сън не ме спохожда...
душата ми не дава ми покой!
Горчи надеждата бездетна, че чака
новия герой. А кой е той!?
Притихнала лъжа в тъмното се крие. ...
Айранът се вкисна, бозата кипи...
времето Света промени.
Маските падат една по една...
сложното просто е... то е игра.
Тез с малките... пъчат се много. ...
Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота. ...
Уморих се... да се боря и защо?
Виновно гледа ме страха от вътре.
Хлад като ненавист от това,
че истински копнях за любовта.
А пробвах, Бога ми, безкрайно много... ...
От пота най по... потънахме в едно...
От кой не скача... и майтап!?
Европа сама си сложи крак.
Конфузна работа, голям майтап.
Украйна плаши ни със крах. ...
Пухкави облаци но от лед сътворени...
измамни и много студени, лъжовни!
Утрини тъжни по стъклото рисуват
красиви измамни неща. Илюзии, тайни.
Светът обвит е в лъжа,защо? ...
Доброто, отдавна то не съществува.
Във грях потънал е светът.
Разбойници кръщават ни децата.
А вярата покриха със лъжата...
В грях ли ще живеем,до кога? ...
Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...
Не знам... да се радвам ли или да плача!
Или да търся по-лесно решение на тази задача!?
Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.
И да знам, че вече го няма началото.
Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва. ...
Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...
— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама. ...
Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
Спят ли облаците в небесата...
И дали мъглата им е брат!?
Дали от висините свят им се завива...
И Слънцето дали на тях е брат?
Въпросите... не спират да мълчат. Защо? ...
Свят... иди го разбери...!?
Сърцето вече даже тебе не познава.
Не спиш, какво че нищо ново тук не става.
А иначе – прогнози, хороскопи, предсказания.
И безкрай разочарования. Мляко...? ...
Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?
Защо ми горчи, когато съм истински!?
Давам всичко от себе си... но защо, загивам.
Защо ме боли за хора фалшиви!?
За вярата в любовта, защо ми горчи... ...
Защо винаги мразят Добрите!?
Защо ги гледат като враг...
та те само за доброто живеят,
и свято вярват във чиста любов.
Защо на доброто със зло отговаряме!? ...
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...
В безочаквано време... очакваме!?
Сблъсък между казах ви и не знам.
Питате, ама кого... щом в бедата
няма помагащи. И защо?
Водата... водата я няма и Защо? ...
Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...
Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...
Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...
Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...
Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...
Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...
Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
