Свят вмирисан от фекалии...
от нас създаден, аромат!?
От фалш горчи дори и добротата...
а тя е най-голямата лъжа.
Тъжно е, че все още вярваме в лъжата. ...
След всеки вопъл, след всяко решение...
След обещание, че нещо ще се промени...
към добро ли или лошото ще победи.
Измамно е времето, даже е тъжно.
Всеки продава чужди мечти... ...
Лястовица бяла, слънце не видяла...
Решила че може с магия да помогне
в България да се замогне за сметка една..
Еврото да пробута и има файда.
Но Народа продажен не знам Защо? ...
А бяхме сила... и то каква!?
Сега сме косъм непотребен, продажници...
децата ни вече ни презират. Лъжливи, Бога ми,
Фалшиви готови да... да клеветим.
Да ръсим доноси, сплетни, лъжи... ...
Нова нощ... а усещанията са стари.
Приятелствата имат вече праг на поносимост.
Загрижени за свойте прищевки...
загърбваме и чест и идеал.
Понякога дори желаем зло на всички... ...
Не се ли уморихме... от фалш, лъжи!?
От хвалебствени слова без грам покритие...
Не се ли превъзнасяме, за да ни аплодират!?
И в Свят измислен да живеем.
Венци, цветя, аплодисменти, Защо? ...
Хляб и зрелища... дойде време тъмно.
Ножът вече не маже филия.
Струната не носи наслада.
А гласът Божи прокудихме някъде.
Мъгла, невиждащи очи, сълзи, тъмнина!? ...
Ех... Саше, и ти ли, Бога ми.
Странно нали, сбогом, Родино...
А на велики се правим, истински! Дали?
Книги пишем и то за Парѝ...
Завиждаш. Защо... та нали Народът е важен? ...
Не се научихме, че злото носи лошотия...
Такива сме, затуй ни мачкат и корят.
Защото сами си мътим водата,
А после другите, невинните, скърбят.
Арогантни смешници с' сериозни мутри. ...
Само тишината може да те накара
да чуеш вопъла на тъгата.
Да се събудиш с болка в сърцето...
Трудно да дишаш от болката свята.
Да знаеш че лошото носи проказа. ...
Не искам да бъда, Пророк...
не искам да плаша и Бог.
Но Светът тъй се обърка, че, Бога ми,
загива най стария, Европейски Народ.
Народ който Света е създал, ...
Слова не трябват, трябват дела.
Трябва ни само вяра една,
стига лъжи, предателства, кражби...
Последен Български лев ще загине.
Не трябват ни чужди любови. ...
Не вярвай на езика... вършил, щуротии.
Той наистина може да те предаде!?
И не защото е такъв... а защото е отпил
от сладостта Живот. Вярваш или не?
Дали Приятел е и ако е такъв... ...
На кого са нужни хора ненужни!?
Щом има сълзи без очи виждащи.
Ушите ритъм не чуват... но се бунтуват.
Гласът някак неразбран остава, сиротен.
Кукувица, птица сърдита, снася и бяга... ...
С времето свикваш да ти горчи.
Свикваш да те хулят, сочат с пръст!
Научаваш се, макар да те боли...
да преглътнеш тоз горчив ненужен хап.
С времето, по дяволите, писна ми... ...
Лъскав ,ланец,пич от класа...
Думите му нямат смисъл скрит.
Хубавец,хвалебствено към себе си
държи се,че чак се мисли за велик.
А той ...е ,низше ,същество,мерзавец!? ...
Един плъх решил да стане крал...
И взел че кашкавала на един Народ открал.
Поука – ако някой тука е научил що е,
туй Народ, няма никога да се срамува...
а ще бъде горд. Страх, не страх аз за себе си ...
След всеки стих в откровения от мен написан...
След всеки хубав коментар!?
След притеснението, че съм недоучен
и нямам ценз голям нито титли!
А съм просто самозван драскач. ...
Ех, Господи... учителю наш.
Защо ме караш да се съмнявам във нас!?
Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,
нали ти на този път ме постави, кажи.
Защо все във мен вина търсиш, ...
Фалш,аплодисменти,кино,театър...
всичко е мерило на вятър.
Мерим си силите,надуваме бузите.
Сън не спим,кървим и защо!?
Крием във себе си страхът от задругата ...
Стига сме чàкали, блеели, плакали...
Кой за нас би се решил да бъде човек!?
И да сложи всичко във ред... че защо му е.
Та ние сме само електорат ,вярващи.
Бутилка ,шампанско отдавна отворена. ...
Когато сълзите не спират и страдат самотни.
И сърцето тъне във мрак... евкалипти!?
Самотата не е сбъднат бряг. Овации.
Някой звездите брой от мъгливия бряг.
Котешки ритми, умилкване, тихо, мяу... ...
Не съм от тези...дето търсят Слава!
Не искам даже да ме възхваляват.
Обичам да съм,прям,човечен,
такъв какъвто се познавам.
Не за мен ,боли ме ...толкоз много. ...
Събужда ли звъна камбанен... глухите!?
Не тези дето нямат слух! А непукистите.
И чуват ли молитвите на тихите...
хората със благодат, бедни, но с душа.
Във тъмното спят ли страховете... ...
Когато истината разберем...
когато с години стоим на този кръстопът!?
Когато всичко ни е ясно, но ползваме
живота... безопасно, от страх ли?
Бога ми, че то е ясно, решено е кое? ...
Когато всяко зло погълне от своята отрова...
и усети вкуса на горчив бадем!?
Дали ще се помоли, ще попита,
за какво човека е роден.
Кога доброто ще извика...стига мъки!? ...
Защо няма хора, които за Родина да милеят.
Къде изчезнаха сърцати патриоти!
Защо Родина крие сама врага си!?
И пие от отровата лъжа.
Къде изчезнаха ,героите...тез дето, ...
Силните не плачели... Защо ли?
Май аз не съм от тях,плача,чак
не се и спирам, срамно ли е,
или грях. А може би и слабост.
Дали когато Бог решил е, мене , ...
Сега, нощта когато тъмнината я обвзела...
Когато сърцето търси светлина!
Надеждата копнее да намери път...
Път, от който може любов да оцелее.
Гълъб Бял, скрит във клони голи... ...
Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...
Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане, ...
Понякога, о, Боже много често...
обзема ме тъга, защо!?
Горчи дори в съня ми горчилката,
успява буден, ако не... кошмарен.
Да се будя и да питам, защо, кажи! ...
Като се върна назад... във времето,
когато за първи път пишех поезия!
Тогава сегашните стари поети си правехме
пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?
Дори вече не се познаваме и дори... ...
Не завиждам на тези, който пишат
за любов, красота и облаци бели...
Но се чудя, защо толкова слепи ставаме,
че не виждаме накъде върви Света.
Тъжно, комично... трагично. ...
Земята тъжно диша от Балкана!!!
Полуострова попаднал е в мъгла.
Хлад, тъга, смърт, тегоба, о, Боже...
Балканите са мъки и сълзи сега, отново.
Бедни, тъжни, неразбрани, а нявга ...
Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...
Дяволът и той е човек...
защо го виним и превръщаме в враг!?
Защо го караме без причина да ни мрази...
Заради нашите болести и зарази.
Защо не се научихме с любов да прощаваме! ...
