aap
861 el resultado
Нали не си забравил...
как сам стоеше във ноща.
В небето светлините ти броеше!
Звездите молеше любов да ти дадат.
И молеше се... клетви тайно, ...
  1341  13 
Спомням си времето когато!?
Усмивката бе злато.
Човечността беше нещо нормално!
И всичко бе идеално.
Но някак си времето, неусетно ...
  637 
Не ме жалѝ когато си отида
Не ме отрупвай със тъга...
за мен си спомняй само добрината
Кажи мечтаеше си той за любовта.
Не ме забравяй, дори да мине време ...
  1269 
Очите мой свят събрали
свят красив и лош...
И сълзи безброй проляли
от изневери и любов.
Но надеждата все още в мен живее ...
  676 
Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота ...
  280 
Някой ден ще те събудя
с роса от майски дъжд.
И дори усмивка пролетна, щастлива
на теб във утрото ще подаря.
Някой ден любов ще те събудя... ...
  330  11 
Ех сълзи... защо не спрете!
И моля ви в морето бурно се поспрете.
Не мъчете мойте очи...
защото те за вас са мойте реки.
Сърце ти мое не тъгувай... ...
  344 
Черно було, нощ, тъмница...
Няма никакви звезди!
Вечерта, тих потайник е...
на раздяла и тъга.
Няма ги... звездите и луната? ...
  289 
Ако някога някой ви каже...
Че всичко в живота, лъжа е!
Погледни го, усмихни се, кажи му...
живея го, зная какво е.
Борба е – и стара, и тежка... ...
  486  10 
В живота, всичко на човека
му се връща...
Понякога го тласка към ръба.
Но винаги намира смисъл,
да го върне към човешкото в света. ...
  270 
Нощта тъмнее... времето се промени,
душата търси... своят ъгъл тих.
Мечтата даже се е променила,
отдала се е на релакс.
А ти самотно поглед вперил си в небето. ...
  342 
Не се усмихвай, тъга, не се усмихвай...
Ти, скрита там зад ъгъла на свят лъжлив.
Не ме презирай и в лъжата своя,
моля те, не ме въвличай.
Не искам, уморен съм от това!? ...
  455 
Май време е да се откажа...
И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?
Много уморен. Дори не зная дали да плача
или да се засмея.
Уморен съм... че чак боли да се усмихвам. ...
  303 
Милиони рози няма да цъфтят...
Милиони надежди на дъното
на океана ще потънат.
Милиони искри в сърцето
ще умрат и за милионен път ...
  318 
Защо ме караш аз да се страхувам!
Защо ме караш от мен да ме е срам!?
Нима заслужил съм това мъчение!?
Затуй че с теб съм и за теб мечтал...
Защо предаде ме без бой! ...
  341 
Настръхвам... от този свят
страшен и коварен.
Настръхвам от лъжи изречени
с усмивка.
От погледи прикрити зад сълзи ...
  306 
Събирам паяжина с ветровете
събирам я за теб, за мен...
За мойте мечти големи
с който хващам сънища от тях.
А вятърът ги носи по земята ...
  406 
Видях очите ти... и в тях сълзите!?
Почувствах те с сърце и страст.
Докостнах те с душа любяща
докостнах те със страст.
А ти самотнице, мечтателко красива... ...
  402 
Бошуват вълните...
Сърцето боли!?
Животът пресява
всички мечти.
Самотен в ноща ...
  301 
Нощ красива... беззвездна, мъглива.
С надеждата бориш се
през целия ден...
Държиш се смирено...
Но в тебе кипи!? ...
  288 
Ех време, снежно, недоволно...
Прогонваш мисли от студ самодоволно
Покриваш стъпки кривнали от пътя
от греховност временно закрита.
Ти ветре, духай силно... и моля те!? ...
  357 
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше навън
тъмно бе и дъжд валеше
И в самотното сърце, душата
му гореше. ...
  244 
Любов... ти, магьоснице чаровна.
Любов гореща, сияйнице лъжовна...
Създадена от огън и вода.
Създадена да галиш с ласки
всяка влюбена душа. ...
  389  13 
Прогонени от свойте чувства...
Прогонени от своята лъжа!?
Стоим сами във свойте къщи
И търсим в другите вина.
А всъщност самотници сме ние ...
  237 
Пътувам!?
Всеки ден... пътувам.
В реалност, мечти и в сънища красиви
пътувам, пътувам...
Пътувам!? ...
  267 
Зеленият сняг... стопи се без време!?
Зеленият, вечният... сняг.
А слънцето преспи натрупва!?
С южнякът си брат.
Светът ни, побъркан към хаос върви... ...
  360  14 
Порутена къщурка в гномски път...
С отдавна рухнал покрив.
Очи във нощната тъма блестят...
и търсят огънят вълшебен.
Животът казват сътворен е... ...
  354 
Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш ...
  347 
Ти, моя любов, самотнице тъжна
Ти, моя любов, вярваща още в безумни лъжи
Толкова повърхностно искрена
че сърцето страшно рани.
А ти, мълчание мое, говор в ума ...
  229 
Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи. ...
  415  11 
Никога не се страхувай
да покажеш любовта.
Да застанеш прав и кажеш...
аз живея за това.
Никога не се предавай ...
  222 
Прощавай, време, че те изоставих...
Прощавай, че предадох се без бой!
Но всичкото това направих
единствено за теб, любов.
За много сигурно съм самозванец. ...
  416  20 
Шашави неща в живота, колкото си щеш...
Но нали живеем да сме хора днес.
Но нали с надежда утрото Боготворим!
И нали с любов децата си творим.
А защо тогава станали сме зли? ...
  361  11 
Какво ни кара да се борим!?
И с мъката напреде да вървим.
Да се изправяме след трудно падане
и да продължим.
Да преглъщаме болката, тъгата... ...
  284 
Един часовник, стар от скука
кукувицата му взе да кука...
Омръзна му... без цел да трака.
Реши че трябва да се промени!
И започна новото начало ...
  338  11 
Винаги си казваме, че живота ни учи!
Винаги казваме... знам за това.
Но никога не сме готови
да нараним свойте сърца.
Родени сме с вяра... вяра ...
  341  14 
Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох... ...
  410  17 
Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане ...
  468  22 
Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...
  308  14 
Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...
  790  16 
Propuestas
: ??:??