blackberry
61 el resultado
Аз често се сещам за теб...
За живота, който имахме
и как ни принадлежеше
всяка една минута...
Често сънувам те ...
  1688 
Коя бе ти? Която се усмихваше.
Когато те болеше, ти прощаваше.
Която винаги разбираше
и винаги помагаше.
Коя бе ти? Невинна и безстрашна. ...
  1032 
Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...
  860 
И ще се сбъднем
лятото
във пяната
на нашата единствена вълна,
събирана ...
  1026 
Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме... ...
  1133 
Бях...
клонче от ванилия...
Със цвят
на слънце,
топъл аромат... ...
  1157  12 
Нощта е озлобена
и е болна.
Гризе луна
и пори улици,
убива сънища. ...
  969 
Денят ми става
като вечер тъжен
и хлипанията
полепват по завесите.
Защото ти ми липсваш... ...
  2050  15 
***
Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...
  1603  16 
Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...
  978  10 
В тълпата
изгубваш се,
но още
обръщаш се,
за да се увериш, ...
  964 
Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки ...
  1533  16 
Един-единствен
е споменът.
А той се откъсва
като натежала
от сок праскова - ...
  924 
Тежи светът.
Настръхнала тревата
трепти под пръстите
на първата слана.
Да може ...
  903 
Кристалните ми пантофки
ти даде на друга.
А може би аз
ги бях взела назаем.
А те май дори ...
  899 
Идва нощ
и очите ми парят,
а пръстите
спомени мили
прелистват. ...
  858 
Доземи огънато дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите ...
  1040 
Пътека. Тихо, неприсъщо.
Сняг, във длани навалял.
Истина, преливаща във мълния.
Полъх от желание отлетяло.
Светлина, угасваща във въздуха ...
  946 
  1423 
  3560  28 
Любопитно барчето отварям:
"Къде си скрила, бабо, лукчетата?"
Баба ми с усмивка отговаря
и лакомо започвам да ги смуча.
Обичам шкафчетата да разглеждам ...
  831 
Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам, ...
  858 
На прага стоиш,
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти ...
  990  11 
Дали сега
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите ...
  951 
Аз не мразя теб,
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда, ...
  1027  12 
Върни се за последния ми танц,
когато стъпалата ще кървят
след толкова пътеки, изминати във търсене.
Върни се в есента,
сред стотици дъждове ...
  970  13 
Изживях те
под дървото с мъховете.
Изживях те
в погледа на малкото дете.
До колоната те изживях ...
  1236  17 
Безкрайно дълъг коловоз,
безкраен звук от тракащо желязо...
Равен...
и набиващ се във сънищата ми...
Безкрайно хладна гара... ...
  878 
Самотна вечер...
Ще я оцветя в зелено
със падаща пречистваща роса...
Ще бъдат капките
обнадеждаващи... ...
  1045  12 
Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина... ...
  971 
Стаята е тъжна без прозорци...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето, ...
  1042  11 
Животът ми е книга...
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо ...
  957 
И ти дойде...
Напук на всичко ти дойде...
Напук на моето сърце дойде...
И аз в сърцето си те пуснах...
И ти си тук... ...
  1028 
Туптиш в последни конвулсии, сърце,
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш, ...
  1060 
Там, където погледът не стига
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък, ...
  914 
Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи ...
  1300 
Танцуваща на вятъра
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб, ...
  1953  12 
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни, ...
  1000  11 
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е... ...
  1121  13 
На безнадеждна гара,
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани. ...
  998 
Propuestas
: ??:??