Burns
228 el resultado
Мъглата на прага на зимата
полага шепи върху земята,
пази пламъчето,
Теб,
топлинката ...
  992 
момичето опитомило слънцето
всяка сутрин го събужда
светлината пие капучино от очите ѝ
протяга се след сънена прозявка
и бледосините клепачи на небето се открехват плавно ...
  746 
Мъничката нежност в тъмното на гърдите
с огромната сила
носи Твоето име,
Искра подарила
на въглените...
  1039 
Птиците мълчат с устните Ни
в тези дни, които са празни,
а болката - пълна.
Танцуват навън листата,
но не чуваме музиката, ...
  1002 
I fell in Fall
And I was lifted, airborne
In winter,
To find the warmth of home
Within my chest, ...
  2009 
И топлината възкръсна богата
на цветове и аромати.
А ние, деца пред захарен памук,
не искаме да тръгваме,
сякаш ни стига да гледаме, ...
  878 
Преди да се окъпеш във очите ми
и първата усмивка да протегнеш
като мост издигнат над желание
Измислих те,
а сетне от небето се пресегна ...
  908 
Никога не съм бил нечий преди, защото никога не съм бил “миличък мой” досега… нито съм си представял, че някога... и станах Твой…
Всъщност знам, че не давам признаци за това, но обожавам сълзите Ти когато... Сигурно звучи жестоко да обичаш сълзи, но не съм виждал по-красиви…
Признавам си и без да се ...
  931 
От известно време насам, няма да го смятам в луни и лета… Жената - Пламък вече не е идея. Не че не е, просто е повече. Вече е още повече неща, едно от които, все още трудно за вярване, но е истина… такава истина, която можеш да докоснеш… и да целунеш…
Преди това Тя е била Искра̀… не толкова въобража ...
  1423 
Тъмнокестенява коса в притихнали вълни се разливаше в портокаловото небе (невъзможен ракурс),
чуждо не като хлад в свита зеница, а като нова мелодия, в която със спрял дъх косъмчетата слушат да разгадаят думите… само че небето не беше виждало дете като Нея… за небето Тя беше непознатата песен, под ч ...
  846 
И не звездите са далеко
Защото стъмни ли се аз ги виждам
Не пречат облаците на небето
До дъха ми да достигне
Но пречи разстоянието, ...
  1001 
Крилата ми не стават за пера за писане
невидим се събудих
само за да Ни рисувам
ако дори едно перо
можело е да послужи ...
  888 
- Вие сте паразит, господине, паразит за това общество!
- Но това общество е болно, драги съднико! Има твърде много желязо в кръвта и органите му отказват… благодарете на пиявиците… и се молете да намерите и за пластмасата в океаните...
***
Да обичаш Така… да обичаш пагубно…
Или иначе, пестеливо, и ...
  851 
Пролетта е подранила във очите й
и още не е време за събуждане.
Изпраща лятото по вятъра послание
“Кажи на вишните, че ги целувам!!”
  945 
а може би през зимата дърветата цъфтят, но наобратно
ей така, невидимо
под почвата
дълбоко стиснала клепачите
улегнала във сънища за топлото ...
  916 
...за първи път се влюбих в нея докато я наблюдавах от дървото си под портокаловата луна…
как прегризва гърлото на страхове...
червеното пламтеше по устните й, изригваше и се пръскаше по изящните й шарки…
тогава разбрах, че там, на най-дебелия полегат клон на голямото дърво, под тази портокалова лун ...
  888 
бетонените гори държат високи гнезда
в измамна безопасност от земята
а хищниците дебнат в нас
спят в стените
хамелеоново хладни ...
  925 
слънчоглед съм, а Ти си толкова високо
облечена в прозиращо-синьо
съблечи облаците
посягам
посято усилие ...
  952 
С човка гарван във пръстта чертае
с нокти щрихите дълбае.
Рисува своята любима...
Само той остава и във зима
и събира краски от света. ...
  1250 
Минах през римата
Някак засилен пристигнах
А как се забавих...
Забравих че съм на гости
Не пече вече сладките ...
  1010 
Разцъфнали са вишните в очите
Цвят разкъсан
Плод се пръсва
Сокове изгарят тъмното
Сухожилия опъват тетива ...
  1037 
Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причи ...
  1088  11 
Няма поезия в издялкано тяло
Отронило всичко излишно
Защото нищо
Не е излишно
Когато дишаш както трябва ...
  1459 
Гърдите ми са батискаф
дълбоко във илюзията спуснат,
за живот в хоризонтала.
Време е въжето
разклатено във дълбините, ...
  1280 
Странен ден е днес - слънцето изгря по залез,
птички пеят по дървета и дувари
сякаш не е вечер,
сякаш
не е Февруари, ...
  1044 
Очите които ни гледат
очите отвън
онези на другите
те са стените
И улеите ...
  1010 
По Шопенхауерски натаралежен,
Научих се от топлото да бягам;
Във горските ни социални мрежи
прибраните бодли са все по-ясни,
Че само чакат целзият да скочи, ...
  970 
По калдъръмените пътища каляски не вървят отдавна
Изкоренени спомени стъбла издигнали фантомно
Разкриват рисунки от минало само за нас и онези
Които материя знаят на допир а не на цифри деления
  939 
Бъди като времето,
Върви и не гледай назад,
Върви и не гледай освен
Да промиеш самородни усмивки
От утаеното минало ...
  1817 
Искам да вали
бавно да усилва
Искам да чувствам всяка капка
Как се разбива
Силно ...
  2178 
Грамофонна игла татуира магии
По черните бразди
А плочата за болката мълчи
Стиска зъби и просъсква
Скоро музика ще пръска ...
  1165 
Въглен и диамант. И двата оставят следи. И двата могат да пишат. Диамантът издълбава; отнема от материята, на която пише. Въгленът оставя от себе си. Диамантът е войната. Въгленът е любовта. Диамантът е дете на безброй години действие на природата. Въгленът е дете на дни, часове, или минути пламъци ...
  1958 
В небето на очите ми пътуват облаци
Акварел или пастел са думите във нежни пръсти
Рисуващи във висините
На лекокрилите ни птици
Не зная и не питам ...
  997 
(8)
За прицел се събират мигли
Очите ми клепачите повдигат
И вече без предпазител насочени
Откриват огън
Откриват там където вече има… ...
  1132  13 
Бия пети по топлия пясък на твоите мисли
Ласки на меки следи ми отвръщат;
Хладно ги галят вълните във шепот разплискани
Злато в лъчите блести…
Богат бях когато пристигнах... ...
  1864 
Понякога кичури спуска през клоните ярка звезда
В небето ѝ лъскат разпръснати
Златни, косите в които изгрях
Понякога в пяна и пръски реката разплита небето
Във камъка блъска милувки ...
  1989  16  40 
Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите ...
  1253 
Крила от леш висят прекършени
от гърбовете на разбити “Вчера”
Не желая близост с тях
Не понасям миризмата
Но ...
  1286  13 
Вятърните мелници неустоимо ме зоват
Росинант е булдозер, но нищо не печеля
от сриване, никой път
Камъни на пясък меля;
На кого е притрябвал сух и хладен?! ...
  967 
Във клетките ми всичките затворници
Изгряват през решетките подсилени
Дочакали, не брачните визити,
А чудото на твоето помилване
  1051 
Propuestas
: ??:??