ЦветелинаЖулева (Есенен блян) - Obras

Под голямата липа... 🇧🇬

Качих се на кораба и изследвах различни острови. Едни бяха каменисти, други прекалено населени, трети пък не притежаваха нищо забележително.
И след дълго плаване пристигнах на него. Не съвсем малък, но не и много голям. На пръв поглед най-обикновен остров, изпълнен с трънливи храсти, но като премина ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Otros

2020-05-09T20:56:21+03:00 1.4K 1 2

Как птиците умряха... 🇧🇬

Думите ми се реят като птици из въздуха. Прелитат през зелените долини, и нощите, обсипани със звезди. И отново стигат до познатия им и любим Еверест. Единственият връх, който никога не успяха да достигнат…
Събират се на ята и започват да летят около него. Разказват му за това какво са видели на юг ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Otros

2020-05-05T23:10:39+03:00 786 1 2

През тъмната гора 🇧🇬

Вървя през гъста и тъмна гора. Зима е. Окапа и последният есенен лист. Сама съм и ми е толкова студено, че цялата треперя. Оглеждам се наоколо, но няма никого. Днес е толкова тихо. Няма никакви птици. Няма дори вятър. Призрачна тишина. Взимам камък от земята и се опитвам да си запаля огън. Опитвам м ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Otros

2020-04-25T18:18:27+03:00 761 2

Звезден път 🇧🇬

Аз летя във тъмнината,
но е светло моето сърце.
Думите крещят в тишината,
а достигат ли до теб?
Винаги стоя под дъждовете, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-04-18T14:14:24+03:00 778 1

Разлиствай ме бавно... 🇧🇬

Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-04-10T23:04:13+03:00 926 2 1

Моля те, не ме оставяй... 🇧🇬

Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-04-09T10:04:46+03:00 1.1K 2 2

Под ритъма на падащия дъжд... 🇧🇬

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-04-07T22:34:38+03:00 815 1 2

Четеш ли между редовете... 🇧🇬

А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-04-04T17:55:17+03:00 885 1

Може би някой ден... 🇧🇬

Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-04-02T22:12:15+03:00 920 1

Прегърни ме... 🇧🇬

Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-04-01T12:29:43+03:00 929 2

Да продължим заедно... 🇧🇬

Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-31T07:52:08+03:00 1K 1

Липсваш ми... 🇧🇬

Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-29T17:42:59+03:00 946 1 2

Не спирай да ми говориш... 🇧🇬

Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-25T08:06:54+02:00 928 1

Вярвам ти 🇧🇬

Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-24T09:45:52+02:00 1K 1

Рисувай по мен... 🇧🇬

Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-20T22:15:42+02:00 2.4K 9 11

А ти? 🇧🇬

Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-14T20:22:13+02:00 949 1

На бара... 🇧🇬

Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитат ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-03-14T08:30:33+02:00 710 7

На тази самотна гара... 🇧🇬

Излязох да си прочистя ума. Безуспешно, разбира се… Колкото и път да извървя, винаги спирам на една и съща гара. Гара, на която знам, че може би в този живот няма да сляза на нея, но въпреки това не подкарвам влака, а просто си стоя на нея и наблюдавам от прозореца. Тайно... Добре познавам тази гара ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-03-10T12:18:46+02:00 767 1

Червено и черно 🇧🇬

Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-05T08:03:42+02:00 943

Защо... 🇧🇬

Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-03-04T00:24:30+02:00 893

Музата на художника 🇧🇬

Борис седеше на хълма с платно и четка в ръка. Летният южен вятър си играеше с къдравата му тъмна коса. Очите му блестяха. В тях гореше един пламък, който никога не му даваше мира, но и никога нямаше да угаси…
В далечината се чуваха птици. Мелодичната им песен се носеше из полетата наоколо. Караха г ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-03-01T20:28:02+02:00 752 3

В онази нощ 🇧🇬

В онази нощ просто стояхме на терасата, заслушани в трафика наоколо, но с погледи, устремени към звездите. Вгледах се във Вечерницата. Тя беше най-ярката звезда. Не знаех защо, но в моя живот също имаше една ярка звезда. Той. Макар и често да губеше вяра в светлината си, аз винаги я виждах. За мен т ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-02-23T07:14:46+02:00 688 1

Просто миг 🇧🇬

Спомняш ли си нашата младост,
срещите ни тайни посред нощ?
Ти бе причината за моята радост,
и аз блестях във цялата си мощ…
Листа от злато кичеха косите, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-02-18T23:02:22+02:00 772 1

Капчици дъжд 🇧🇬

Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейн ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-02-16T07:43:50+02:00 689 1 2

На остров далечен... 🇧🇬

Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.
И тях за кратко ги галеше пясъка, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-02-15T21:17:47+02:00 1.4K

Малката светулка 🇧🇬

Имало едно време една светулка. Тя била малка по размери, но с много силна светлина. Всички я обичали и и се възхищавали. Но светулката не можела дълго време да стои на едно място. Затова през деня обикаляла градините и си говорила с най-различни цветя, сред които хризантеми, божури, зюмбюли и т.н. ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-02-09T20:52:07+02:00 771

Театрални неволи 🇧🇬

- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-02-06T18:22:38+02:00 687 1 4

Градината с цветята 🇧🇬

Честно да ви призная от малка обичам цветята. И птичките. И това как природата оживяваше пред очите ми. Но градинарството никога не ми се е отдавало особено. И все пак една пролет успях да си засадя зюмбюли и други цветя. Знам какво ще кажете? Защо точно зюмбюли? Нали розите са най-красивите цветя? ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-02-06T17:34:28+02:00 664 2

Признание 🇧🇬

Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-01-19T21:42:14+02:00 611 6

Блян 🇧🇬

Ние с теб - стъкълца съединени,
изпаднали от огледало счупено,
обитаващи различните вселени
със сърце от гордост погубено...
Едно сърце, но кротко като есен, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-01-18T07:51:49+02:00 517

По следите на залеза 🇧🇬

Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ...

ЦветелинаЖулева

Prosa

2020-01-15T11:17:54+02:00 558

Отиваше си лятото 🇧🇬

А помниш ли онзи ден?
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-01-12T07:01:01+02:00 507 2

Моят дъжд 🇧🇬

В сърцето ми забита е кама,
а аз стоя в нощта сама,
и отново виждам твоя лик...
Дали дочул си моя вик,
макар да е безгласен, тих, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-01-11T00:21:44+02:00 566 2

Спомен 🇧🇬

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.
Сядам на пейката стара - ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-01-05T12:43:08+02:00 872 1 2

Мъртво вълнение 🇧🇬

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2020-01-03T23:16:55+02:00 750 1

Слънчеви дни 🇧🇬

Луната нежно шепне
приказна история до зори.
Накара душата ми да трепне,
да обича, да намразва, да гори...
Едно момиче страдало ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-01-02T23:55:40+02:00 612 2

Есенна тъга 🇧🇬

Обичах те, и още те обичам...
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2020-01-02T00:25:24+02:00 774 2

В нощта 🇧🇬

Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Cartas

2019-12-31T00:36:53+02:00 896 3

В прегръдките ня апатията 🇧🇬

И пак стоя на бара, облечена с новата си червена прилепнала блузка, подчертаваща хубавото ми тяло. Сложила съм си по-тъмните дънки. Косата ми е на небрежен кок. А ярко-червеното ми червило допълва тоалета.
Пуснали са Sweet dreams на Marilyn Manson. Обожавам тази песен. Наслаждавам се на мига. Колкот ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2019-12-28T23:32:55+02:00 642 1

Мелодия на сърцето 🇧🇬

Пусто е сърцето ми отдавна,
телефона също вече не звъни,
но есента ми пее мелодия тайна -
спомня ми за октомврийските дни.
Виждам пак реката и дърветата, ...

ЦветелинаЖулева

Poesía » De amor

2019-12-26T08:14:01+02:00 691 3