dansyto
819 el resultado
Сред пяната на морските вълни,
сърце рисувам в пясъка на плажа.
Така оставям моите следи
в послание, което да разкажа.
А може би, за да го подаря ...
  361 
В Европа днес една държава плаче,
сълзите й са кървави и гъсти.
Дали ще го оставим туй сираче –
с разбития гръбнак, нозе и пръсти!?
Но още бие, там, в душата храбра, ...
  763  47 
Остави ме да търся спасение,
да се лутам по друмища пусти.
Разпилян във частици безвремие,
заблуден от фалшивото лустро.
Остави ме да следвам безкрайното, ...
  406 
Събрах брилянтен сноп от цветове,
такава красота се ражда рядко.
Привлякох слънце, огън и море,
че даже на душата стана сладко.
За жълтото откъснах слънчев сноп, ...
  422 
Имах. Нямах. Имам пак.
Обич. Жар. Мечти. И тайни.
Никой жив не знае как
и доколко е в реалност.
Кът е истината. Звяр ...
  384 
По градските самотни тротоари,
валят листа на цъфнали череши.
Студът обви ги в своята коварност
и те умират, толкова безгрешни.
Покрили като с бял килим земята, ...
  354 
Очаквам те пролет, очаквам те скъпа,
ти знаеш ли колко бленувах за теб?
Снагата ти мека със цвят ме отрупа
и пиех аз жадно от този момент.
Косите ти слънчеви волно се веят ...
  338 
Докосвам те със устни и с очи,
погалвам те с усмивка и със глас.
Сърцето ми неистово тупти,
душата потопена е във страст.
Със мисъл те рисувам, не греша – ...
  352 
Прощавам ти за всичките ножове,
безмилостно забити във гърба.
За прясно изгорените мостове,
пресекли мойте пътища в света.
Прощавам ти за подлите измами, ...
  360 
Не ме наричай с име, все ще сбъркаш,
защото съм с милиони имена.
Любов ли съм, не ще да ме объркаш,
открий ме – бликащ извор на страстта!
Страстта родена в напориста пролет, ...
  373 
Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя, ...
  328 
Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш, ...
  316 
Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи ...
  461 
За всичките извършени дела,
намираме умело оправдание.
За нас не ще е нужно наказание,
защото сме "безупречни чеда".
И все сме в светлина, и в красота, ...
  382 
Защо ли още жив съм и къде ли,
съдбата е решила да ме прати?
Те, червеите – земните постели
в греховността на плътското се мятат.
Оглозгано е времето, боли ме, ...
  335 
Бъдете там, където е високо,
където за душите е безмерно.
Към хълмовете – в тяхната посока,
те дават обещание за верност.
Бъдете там, където слънце ярко, ...
  418 
Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно, ...
  832  34 
Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни, ...
  337 
(На Рада, 3 януари 2023)
Ти знаеш ли какво е незабрава? –
на люляците приказния цвят,
зелената разлистена дъбрава,
дихание на юлски липов свят! ...
  1125 
Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете, ...
  412 
Пишете свободните стихове,
пишете ги – целите в бяло.
За жалост, те дишат със хрипове
и нещо във тях не е цяло.
А то е, да пръскат мелодия ...
  672 
Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял – ...
  350 
Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове, ...
  324 
Две, три неща ми трябват в този свят –
частица обич, залък и мечта.
А другото е пъкленият ад
на нашата съблазън – суета.
Защо да пиша, ако не тъжа, ...
  327 
Поезията не е просто строфа,
тя носи устрем, смисъл, светлина.
Понякога е с гръм от катастрофа,
друг път е нежна, мека топлина.
Поезията е с крила на птица, ...
  837 
Реших елхата коледна сега,
да украся с най-ценните гирлянди.
Накичих я не просто с красота,
а с изповед, с магия от брилянти.
Знамение за щедрост тук ще има – ...
  918 
Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...
  352 
  914 
На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...
  369 
  1091 
Само три секунди са ми нужни,
душата да усети твоя плам.
Да тръгне насред ветровете южни,
забравила докрай какво е свян.
Само три секунди са ми нужни ...
  368 
Писах за небето, за морето,
писах за звездите, за нощта.
Писах за мечтание, което
бие всяка жажда на света.
Писах за очите на момиче, ...
  359 
Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...
  506 
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...
  447 
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
  323 
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...
  954 
От колко ли време мечтая за лудост? –
родена от дързост, такава копнежна.
Навярно за някой напомняща глупост,
но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.
Затуй срещу вятъра тичам безумно – ...
  790 
Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...
  337 
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
  344 
И как да ми липсват звездите? –
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни, ...
  751 
Propuestas
: ??:??