dansyto (Данаил Таков) - Obras

Не унивайте, Хора – Коледа е! 🇧🇬

Не унивайте, нито за миг,
идва Коледа – радост голяма
в яслите след родилния вик
на една майка в обич обляна.
Не унивайте, идва добро, ...

dansyto

Poesía

2020-12-24T12:52:49+02:00 564 2 13

Зовът на сърцето 🇧🇬

Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...

dansyto

Poesía

2020-12-18T20:27:57+02:00 1.3K 3 15

Аз просто съм човек... 🇧🇬

Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта, ...

dansyto

Poesía

2020-12-16T09:53:21+02:00 891 4 10

"Ковидна дистанция" 🇧🇬

„Дистанцията е безкрайно важна“,
дори не метър, а и половина!
Колкото важна, два пъти по-страшна,
защото в нас хуманното се срина!
Това отдалечаване човешко ...

dansyto

Poesía

2020-12-12T22:40:28+02:00 478

За съдбата на болката 🇧🇬

Как искам болката да е бездомник,
безпътна да се скита по света.
Да няма пристан, ни един поклонник
и никога открехната врата.
И нека като черна дупка бясна, ...

dansyto

Poesía

2020-12-08T00:29:33+02:00 493 4 4

Алчните с какво да изцерим 🇧🇬

Как се пълни нощно шкафче с пачки?
Как се пълни с кюлчета злато́?
Методи си има „най-юнашки“,
дето знаят в бившето УБО!
Разработени от КГБ-то, ...

dansyto

Poesía

2020-12-04T00:43:23+02:00 484 4

Изтъкан 🇧🇬

Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда ...

dansyto

Poesía

2020-12-03T02:44:09+02:00 504 2

Сам за мен ще реша 🇧🇬

А нима някой знае, аз какво заслужавам,
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам, ...

dansyto

Poesía

2020-12-01T07:42:18+02:00 1.1K 7 18

Частици есен в мехлем за рани 🇧🇬

Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...

dansyto

Poesía

2020-11-26T22:21:43+02:00 511 1 5

Мечтанието на една "Блондинка" 🇧🇬

Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива – ...

dansyto

Poesía

2020-11-20T10:40:46+02:00 680 4 11

Усмивки, страсти, погледи и думи 🇧🇬

Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...

dansyto

Poesía

2020-11-18T07:34:20+02:00 456 4 5

Рисуване с душа и малко думи... 🇧🇬

Опитвам с думите си да рисувам
и всички цветове да сътворя.
Високо до дъгата ще доплувам
и багрите при вас ще донеса.
Със синьото морето ще извая ...

dansyto

Poesía

2020-11-14T01:54:28+02:00 394 4 8

Промяната - подмяна... 🇧🇬

И ето пак ноември е – Десети,
а помните ли колко бе добре?
Живеехме си със ТКЗС-то
и евтини почивки на море.
А помните ли връзките червени, ...

dansyto

Poesía

2020-11-10T19:21:28+02:00 547 3 9

Спомените топлят ни в сърцето... 🇧🇬

Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина, ...

dansyto

Poesía

2020-11-08T01:28:36+02:00 1.3K 3 5

Не бързай... 🇧🇬

Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...

dansyto

Poesía

2020-11-03T13:38:32+02:00 533 5 5

Какво значеше "Остаряване" 🇧🇬

Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой, ...

dansyto

Poesía

2020-10-28T19:16:39+02:00 461 5 9

Душата ми палач е ... 🇧🇬

Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни, ...

dansyto

Poesía

2020-10-27T08:20:20+02:00 440 2 1

Мечтание с аромат на дюли 🇧🇬

Направих днес от дюли чудно сладко –
ухание, изящност, златен цвят.
Отне ми време, хич не беше кратко,
накрая се получи благодат.
А тая сладост няма нейде равна! ...

dansyto

Poesía

2020-10-23T08:01:26+03:00 533 2 5

Твоите очи... 🇧🇬

От хиляди очи избрах си твойте,
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам – ...

dansyto

Poesía

2020-10-23T07:59:47+03:00 529 6 4

Как се разделят души 🇧🇬

Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...

dansyto

Poesía

2020-10-17T07:46:05+03:00 587 8 10

Бащите... 🇧🇬

Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...

dansyto

Poesía

2020-10-14T10:24:50+03:00 605 4 6

Не искам слънчогледи да умират 🇧🇬

Не ме забравяй, слънце, не, недей,
вземи ме с теб по твоя път кармичен.
И нека пътят твой - е мой – огрей
света със блясък медно - идиличен.
Вземи ме - там, където има цвят, ...

dansyto

Poesía

2020-10-10T12:53:05+03:00 604 9 9

Да простиш 🇧🇬

Простете им на ваш`те врагове,
прощаването носи топлина
на изтерзаните ни умове,
на бясно биещите ни сърца.
Неземна благодат е да простиш – ...

dansyto

Poesía

2020-10-08T21:59:58+03:00 468 2 3

Свят 🇧🇬

Отде роди се този пъстър свят,
отде се взеха волните му форми?
Проблясва със искри, като брилянт
и не признава заповеди, норми.
Как Космосът съдба си начерта ...

dansyto

Poesía

2020-10-06T20:33:06+03:00 517 2 3

Есента попива в мен 🇧🇬

Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...

dansyto

Poesía

2020-10-02T00:39:56+03:00 462 4 6

Родина 🇧🇬

Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...

dansyto

Poesía

2020-09-27T06:30:39+03:00 564 2 5

В съня ти ще се връщам някой път 🇧🇬

В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...

dansyto

Poesía

2020-09-24T10:43:41+03:00 443 6 7

Не спирайте сърцето 🇧🇬

dansyto

Poesía

2020-09-22T15:52:21+03:00 453 2 5

На среща с Есента 🇧🇬

Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...

dansyto

Poesía

2020-09-20T11:39:55+03:00 593 3 8

Разделно е ... 🇧🇬

В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...

dansyto

Poesía

2020-09-17T12:15:46+03:00 776 1 2

Пак вярвайте, макар и да ви мамят 🇧🇬

Наивник ли съм, вярвайки на всекиму,
макар да зная хората че мамят?
Лъжата – „привилегия“ посредствена
на подлеци, жадуващи да галят
душите си, а меч забиват другиму ...

dansyto

Poesía

2020-09-15T06:38:22+03:00 599 1 4

Наричайте ме просто "Есен" 🇧🇬

Наричайте ме просто "Есен",
та аз съм в златни цветове –
душа, изпълнена със песен
сред планини и лесове.
Наричайте ме просто "Есен" – ...

dansyto

Poesía

2020-09-12T15:27:32+03:00 533 1 6

Съдбата на сълзите 🇧🇬

Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...

dansyto

Poesía

2020-09-09T00:10:41+03:00 662 3 5

От памтивек е така 🇧🇬

Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...

dansyto

Poesía

2020-09-06T06:50:10+03:00 756 2 5

Моя родна Сливница 🇧🇬

Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...

dansyto

Poesía

2020-08-31T12:03:13+03:00 652 4 8

Жената в черно... 🇧🇬

Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...

dansyto

Poesía

2020-08-29T06:54:49+03:00 1.1K 3 5

Съдбата на глухарчето 🇧🇬

Разпръсна нашироко семена,
чадърчетата в миг се разпиляха.
Виновен беше вятърът сега,
развихрил цветовете и листата.
И всеки парашут намери бряг, ...

dansyto

Poesía

2020-08-26T16:17:23+03:00 584 3 3

Момичето и Морето 🇧🇬

Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...

dansyto

Poesía

2020-08-23T07:42:16+03:00 1.2K 8 12

Слънчогледи, мои братя 🇧🇬

Невинно се изнизва вече Август,
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета ...

dansyto

Poesía

2020-08-21T00:46:36+03:00 944 1 3

Не ме напускай, Лято 🇧🇬

Не ме напускай, Лято, не, недей –
със толкова молитвен жар те чаках.
Поспри се, за пореден път огрей –
с лъчите на зората стапяй мрака.
Ще мога ли да дишам, я кажи, ...

dansyto

Poesía

2020-08-18T00:39:23+03:00 852 5 3