dansyto
823 el resultado
Предчувствам минзухарени полета –
земята с тях приветства свойта пролет.
Те в блясък свръхсияещ са обзети
и в приказно ухание, и в полет
на птици, зажаднели пак за Слънце, ...
  392 
Откога ли чакаш зъзнеща в снега,
откога душата плаче тихо в мрака?
Само вятър леден, в свойта пелена
те обвива – пак разбунил тишината.
И защото мен ме нямаше – проклет, ...
  463 
Прозрях, че всичко тук е само стон –
просмука ме със пошлостта си скверна.
Че кой ще ме уплаши със закон –
с крилете съм на свойта лековерност.
О, знам, дори не ще ви заболи, ...
  471 
Ще ви напиша няколко неща
по темата, която сте задали.
За силата, умът и смелостта –
те в гените ни са се съчетали.
Ще бъда искрен с вас, ще бъда прям, ...
  1421  27 
Счупете всички чаши от земята,
преди това изпийте ги до дъно.
В неспирен танц развихряйте телата,
в душите нека заиграят струни.
Във вихъра на танца се разлейте – ...
  1008 
Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи ...
  405 
Недейте да забравяте, помнете
крадците, подлеците и лъжците!
Помнете ги и вий ще разберете,
защо за нас безкрайни са бедите!
  409 
Какво е нужно в приказка красива –
сюжет, герои, дързост, смелост, страст.
Със сигурност, аз знам, ще и́ отива
огромен замък, господар със власт.
Ще трябва още влюбена девойка ...
  453 
Кажете ми, какво е туй приятел,
с какво е по-различен от врага?!
Не ми е нужно аз да съм гадател,
за да го осъзная, разбера.
Единият ще те яде открито, ...
  357  10 
От зимата ще взема всичко ценно –
и блясъка искрящ на леден къс,
и лунните пътеки посребрени,
и силата на урагана бърз.
От зимата ще взема красотата, ...
  339 
Ще облечеш ли с тялото душата
или ще зъзнеш в януарска нощ?
Не я наказвай, тя сама – горката
ще бъде като истински Гаврош.
Но никога не идвай – само тяло, ...
  309 
Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето, ...
  397 
Потърси ме там където светлина
се прокрадва сред тъмата непрогледна.
Потърси ме там където топлина,
размразява зимната постилка ледна.
Потърси ме там където има звук ...
  500 
За миг ще си представя, че в небето,
не идва люта зима – идва лято.
Обгръща ме с лъчите си и ето –
дочувам песните на звучно ято.
За миг представям си – очи притворил, ...
  402 
Преливат ни реките,
прелива ни в душите
и вече диги няма,
не е, не е измама!
От думи – онемяхме, ...
  531 
Защо се плаши всеки от забрава,
та всъщност как се помни необятност?!
Във гените ни дебне изненада
в която има логика, понятност.
Забравянето не е лошо нещо, ...
  405 
Остави ме, да ме брулят ветровете,
да пронижат всяка мисъл във ума.
Да замръзна, като вледенено цвете,
от което ще остане тишина.
Остави ме, нека бурите ме стигат, ...
  553 
Земята ни създава на инат,
напук на туй безсмислие чутовно.
И после със копитата на ат
ни гази - до безчуствие преломно.
Играе с нас рулетка или зар, ...
  889  12 
Небето се усмихва със лъчи,
декември ли е – хич не си личи?!
И вечер опустелите комини
пропускат пушека през тях да мине.
Декември е, ала защо е топло – ...
  390 
Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив, ...
  462  11 
Не унивайте, нито за миг,
идва Коледа – радост голяма
в яслите след родилния вик
на една майка в обич обляна.
Не унивайте, идва добро, ...
  459  13 
Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...
  1018  15 
Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта, ...
  744  10 
„Дистанцията е безкрайно важна“,
дори не метър, а и половина!
Колкото важна, два пъти по-страшна,
защото в нас хуманното се срина!
Това отдалечаване човешко ...
  370 
Как искам болката да е бездомник,
безпътна да се скита по света.
Да няма пристан, ни един поклонник
и никога открехната врата.
И нека като черна дупка бясна, ...
  392 
Как се пълни нощно шкафче с пачки?
Как се пълни с кюлчета злато́?
Методи си има „най-юнашки“,
дето знаят в бившето УБО!
Разработени от КГБ-то, ...
  383 
Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда ...
  406 
А нима някой знае, аз какво заслужавам,
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам, ...
  866  18 
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...
  401 
Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива – ...
  538  11 
Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...
  341 
Опитвам с думите си да рисувам
и всички цветове да сътворя.
Високо до дъгата ще доплувам
и багрите при вас ще донеса.
Със синьото морето ще извая ...
  315 
И ето пак ноември е – Десети,
а помните ли колко бе добре?
Живеехме си със ТКЗС-то
и евтини почивки на море.
А помните ли връзките червени, ...
  442 
Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина, ...
  1187 
Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...
  408 
Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой, ...
  359 
Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни, ...
  324 
Направих днес от дюли чудно сладко –
ухание, изящност, златен цвят.
Отне ми време, хич не беше кратко,
накрая се получи благодат.
А тая сладост няма нейде равна! ...
  417 
От хиляди очи избрах си твойте,
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам – ...
  402 
Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...
  447  10 
Propuestas
: ??:??